Определение № 150 от 09.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. Пловдив, 09.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно търговско дело № 20255001000538 по описа за 2025 година намира следното:

Производство по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 2840/20.03.2026 г. от „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул.

„Княз Ал. Дондуков“ № 68.

С нея е направено искане за изменение на решение № 75/09.03.2025г., постановено по въззивно търговско дело № 538/2025 г. по описа на АС - Пловдив, в частта за разноските, като моли съда да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ, поради прекомерност.

Ответникът по молбата Ф. И. Х. ЕГН ********** от гр. Х., ул. К, № *, ет. *, ап. * счита, че същата е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С решение № 75/09.03.2025 г., постановено по в. т. д. № 538/2025 г. по описа на АС – Пловдив е осъдено „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 да заплати на адвокат Я. М. С. от АК – София, личен № **********, с адрес на кантората: гр.

К., бул. Б, № **, ****, кантора „С.“, в качеството на пълномощник на Ф. И. Х. ЕГН **********, сумата от 3 195.57 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 38 от Закона за адвокатурата.

1

В молбата за изменение „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049 твърди, че присъденото възнаграждение е прекомерно и се иска неговото намаляване.

Цитат от определение № 36/26.01.2015 г., постановено по ч. г. д. № 5936/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, І г. о.: „…когато възражението за прекомерност по чл.

78 , ал. 5 ГПК се прави за първи път по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК с искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, т. е. след като производството по делото вече е приключило и разноските са присъдени, то е несвоевременно. В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност поисканото от страната като разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от съда, ако насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност. Същевременно с чл. 248 ГПК e дадена възможност произнасянето на съда по искането за присъждане на разноски да може да бъде изменяно еднократно от постановилия го съд по искане на страната, която е останала недоволна. Когато съответната страна иска изменение на вече определените от съда разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, понеже счита, че то е прекомерно, е налице съчетаване по време на две процесуални действия на страната - искане за изменение на присъдените разноски и възражение за прекомерност. Тълкуването на нормите на чл. 78, чл. 80 и чл. 248 ГПК налага извода, че искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и процесуалноправно обвързани по време. Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото. Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството преди то да бъде прекратено, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК. Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент …. възражението за прекомерност е преклудирано, т. е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане.“

По настоящото дело няма направено възражение за прекомерност от страна на „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049 до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Но не може да се очаква това да бъде сторено, тъй като конкретният размер на адвокатското възнаграждение е определен едва с постановеното решение, по реда на чл. 38 от ЗА.

Ето защо следва да бъде прието, че възражението за прекомерност е направено в първия възможен момент, след узнаване от молителя на размера. Следователно същото е в срок и следва да бъде разгледано по същество.

Видно от представения списък на разноските (л. 28), се претендира единствено 2 адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, съобразно договор за правна защита и съдействие (л. 99 от делото на ОС).

При това положение е налице първата предпоставка по чл. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – писмен договор.

Размерите, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, не са задължителни за съдилищата.

Но тя е приета по силата на законова делегация от Върховния колективен орган на професионалната общност и представлява ориентир за разбирането на свободната адвокатура за минималните размери на възнагражденията за техния труд и база за договаряне във всеки конкретен случай, съобразно същността и обема на необходимата и извършена работа, с оглед създаването на база за конкуренция при упражняването на тази професия.

В този смисъл е и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз и даденото с него тълкуване на чл. 101, § 1 от ДФЕС, във връзка с чл. 1, § 3 от ДФЕС, което е задължително.

Ето защо, във всеки конкретен случай следва да бъде направен анализ на действителната фактическа и правна сложност на спора, на реално вложения труд и резултата от свършената работа, на интензитета на процесуалното участие и извършените процесуални действия, за да се прецени пропорционалността между исканото и присъдено възнаграждение и оказаната правна помощ.

В настоящия случай, предмет на въззивното производство е цялото първоинстанционно решение в осъдителната част за сумата от 70 000.00 лева, която „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049 е осъдено да заплати на Ф. И. Х. ЕГН **********, като на практика спорът се е концентрирал върху справедливия размер на обезщетение, а не относно неговата дължимост.

Съобразно цената на материалният интерес от 70 000.00 лева и на база чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 6 250.00 лева или 3 195.57 евро. Такъв е размерът е на присъденото възнаграждение, без наличието на възражение за прекомерност.

В случая адвокатът на Х. - ответник по въззивната жалба е изготвил подробен писмен отговор на същата. Проведено е едно открито съдебно заседание, в което същият се е явил и е аргументирал защитната си позиция. Касае се за спор, свързан с определяне на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП. Не са събиране нови доказателства, не са извършвани други процесуални действия. Предметът на производството не се отличава със специфични юридически и фактически характеристики, което да води до значителна правна и фактическа сложност.

При това положение и във връзка с направеното възражение за прекомерност, настоящата инстанция намира, че не е налице пропорционалност между първоначално присъденото възнаграждение и оказаната правна помощ.

3

Ето защо следва да бъде изменено решение № 75/09.03.2025г., постановено по въззивно търговско дело № 538/2025 г. по описа на АС - Пловдив, в частта за разноските, като бъде намален присъденият размер на адвокат Я. М. С. от АК – София, личен № **********, с адрес на кантората: гр. К., бул. Б, № **, ****, кантора „С.“, в качеството на пълномощник на Ф. И. Х. ЕГН ********** от 3 195.57 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 38 от Закона за адвокатурата, на 1600.00 евро.

Присъдените с настоящото решение суми са изчислени и посочени в евро, при курс 1 евро = 1.95583 лева, на основание чл. 5 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, чл. 1 от Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 08 юли 2025 година и чл. 1 от Регламент (ЕО) № 2866/98 на Съвета от 31 декември 1998 г.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 75/09.03.2025г., постановено по въззивно търговско дело № 538/2025 г. по описа на АС - Пловдив, в частта за разноските, като намалява присъденият размер на адвокатското възнаграждение на адвокат Я. М. С. от АК – София, личен № **********, с адрес на кантората: гр. К., бул. Б, № **, ****, кантора „С.“, в качеството на пълномощник на Ф. И. Х. ЕГН **********, от 3 195.57 евро на 1 600.00 (хиляда и шестстотин) евро.

Преписи от определението да бъдат връчени на страните.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването, пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. Пловдив, 09.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно търговско дело № 20255001000538 по описа за 2025 година намира следното:

Производство по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 2840/20.03.2026 г. от „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул.

„Княз Ал. Дондуков“ № 68.

С нея е направено искане за изменение на решение № 75/09.03.2025г., постановено по въззивно търговско дело № 538/2025 г. по описа на АС - Пловдив, в частта за разноските, като моли съда да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ, поради прекомерност.

Ответникът по молбата Ф. И. Х. ЕГН ********** от гр. Х., ул. К, № *, ет. *, ап. * счита, че същата е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С решение № 75/09.03.2025 г., постановено по в. т. д. № 538/2025 г. по описа на АС – Пловдив е осъдено „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище“, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68 да заплати на адвокат Я. М. С. от АК – София, личен № **********, с адрес на кантората: гр.

К., бул. Б, № **, ****, кантора „С.“, в качеството на пълномощник на Ф. И. Х. ЕГН **********, сумата от 3 195.57 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 38 от Закона за адвокатурата.