Решение № 289 от 04.05.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 118/2022
- Вид
- Решение № 289
- Подписан
- 04.05.2022
- Състав
- Иво Димитров, Величка Борилова, Зорница Гладилова
Цитирани разпоредби
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.294 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3, ал.3 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 59 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 23 · Закон за гарантиране на влоговете в банките
- чл.101 · Закон за задълженията и договорите
- чл.103 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за кредитните институции
РЕШЕНИЕ
№ 289 гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Иво Димитров
Членове:
Величка Борилова
Зорница Гладилова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20221001000118 по описа за 2022 година взе предвид следното:
Производството се развива е по реда на чл.294 ГПК.
С Решение № 60157/03.02.2022 г. по т.д. № 462/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о. е отменено Решение № 2282/18.10.2019 г., постановено по в. т. д. № 4791/2018 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 959/15.05.2018 г. по т. д. № 1582/2017 г. на СГС в частта, с която е установено по отношение кредиторите на “КТБ“ АД /н./, че прихващанията, извършени от „Вихрен Билдинг“ АД и „Джи Си Ар“ ЕООД с уведомление № 8 923/19.09.2014 г., са недействителни на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН и е постановено отхвърляне на иска.
С решението на касационната инстанция делото е върнато на настоящия съд за произнасяне единствено по предявения при условието на евентуалност иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН.
При съобразяване на дадените с отменителното решение указания във връзка с нормата на чл.294 ГПК, решаващият състав приема следното:
Въззивното производство е образувано по две въззивни жалби – съответно на „Ди Си Ар“ЕООД и на „Вихрен Билдинг“АД – и двете чрез адв.Т.Т. от САК насочена против Решение № 959/15.05.2018 г., постановено по т.д. № 1582/2017 г. по описа на СГС в частта му, с която е бил уважен предявеният иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН от синдиците на „КТБ“АД /н/ и е обявено за установено по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“АД /н/, че прихващанията, извършени от „Вихрен Билдинг“АД и „Джи Си Ар“ЕООД с уведомление вх.№ 8923/19.09.2014 г. са недействителни.
И в двете въззивни жалби се поддържа неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – едностранна и п евро и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, което довело и до неправилно приложение на 1 материалния закон, вкл. в нормата му на чл.59, ал.3 ЗБН, както и необоснованост.
По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение в частта му, касаеща както предявеният иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН, така и предявеният в условието на евентуалност по отношение на него иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН.
В отговора по въззивната жалба насрещната страна, чрез синдиците, оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на решението на СГС в обжалваната му част и основателност на предявения иск по чл.59, ал.5 ЗБН.
След запознаване с данните по първоинстанционното дело настоящият състав съобрази следното:
Производството пред СГС е образувано по предявени при условието на обективно и субективно съединяване искове, между които и иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН от синдиците на „КТБ“АД /н/ А. Д. и К. М. против „“Джи Си АР“ЕООД и „Вихрен билдинг“АД.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че на 20.06.2014 г. било прието Решение № 73 на УС на БНБ, съгласно извлечение от протокол № 11 от заседанието, проведено на 20.06.2014 г., като с решението „КТБ“ АД била поставена под специален надзор. Към този момент било спряно изпълнението на всички задължения на банката, а дейността й била ограничена и било забранено извършването на всички дейности съгласно банковия лиценз, вкл. били отстранени от длъжност членовете на УС и на Надзорния съвет, лишени били от право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от акциите й.
Решението на УС на БНБ било обявено по партидата на „КТБ“АД /н/ в ТР на 23.06.2014 г., а на 16.09.2014 г. било прието Решение № 114 на УС на БНБ, съгласно извлечение от протокол № 23 от заседанието, проведено на 16.09.2014 г., като с решението срокът, за който банката е поставена под специален надзор, бил удължен до 20.11.2014 г.
Това решение било обявено по партидата на „КТБ“АД /н/ в ТР на 18.09.2014 г..
На 06.11.2014 г. било прието ново Решение № 138 на УС на БНБ, съгласно извлечение от протокол № 27 от заседанието, проведено на 06.11.2014 г., с което на „КТБ“ АД /н/ бил отнет лиценза за извършване на банкова дейност поради отрицателния собствен капитал и било взето решение да бъде подадено искане до съда за откриване на производство по несъстоятелност
Това решението било вписано по партидата на банката в ТР на 07.11.2014 година.
В изпълнение на същото БНБ подала молба за откриване производство по несъстоятелност срещу „КТБ“ АД, въз основа на която било образувано т. д. № 7549/2014 г. по описа на VI-4 с-в на СГС. С постановеното по него Решение № 664/22.04.2015 г., считано от 22.04.2015 г. било открито производство по несъстоятелност, банката била обявена в несъстоятелност и било постановено осребряване на имуществото. Решението било вписано по партидата на банката в ТР на 22.04.2015 г. Впоследствие с Решение № 1443/03.07.2015 г., постановено по по т.д. № 2216/2015 г. по описа на САС, решението на СГС било отменено в частта по отношение на определената начална дата на неплатежоспособност и била определена за начална дата на неплатежоспособност на банката датата 20.06.2014 г. Това решение било вписано по партидата на банката в ТР на 08.07.2015 г.
Твърдяло се е, че ва 11.03.2013 г. между „КТБ“ АД /н/, като кредитор, и „Риск инженеринг“АД, като кредитополучател, се сключил Договор за банков кредит. Съгласно чл. 1 от същия банката предоставила кредит в размер на 10 000 000 евро, при условията за усвояване, ползване и погасяване, определени в договора, като в чл.16 от същия страните уговорили крайният срок, в който кредитополучателят да погаси задълженията си 15.02.2019 г.
Твърди се е още, че на 19.09.2014 г. в деловодство на банката постъпило Уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД с вх. № 8923 на „КТБ“ АД (н.), с което банката била уведомена, че „Вихрен билдинг“АД и „Джи Си Ар“ЕООД встъпват в дълг по чл.101 ЗЗД като съдлъжници, заедно с „Риск инженеринг“АД към „КТБ“АД /н/ по договора за банков кредит от 11.03.2013 2 г., сключен между банката и „Риск инженеринг“АД.
Съгласно договора за встъпване в дълг, сключен на 29.05.2014 г., „Джи Си Ар“ЕООД се задължило да отговаря за задълженията, в които е стъпил, до размера на паричните суми, налични по банковата сметка и/или сметки, които има в „КТБ“АД /н/.
„Джи Си АР“ЕООД имало открита разплащателни сметки в лева и щатски долари в банката, въз основа на сключени два договора, по които към датата на изявлението за прихващане били налични съответно 478,96 лв. и 17 152,22 евро.
Аналогично – съгласно договор от същата дата, „Вихрен билдинг“АД се задължил да отговаря за задълженията, в които е встъпил, до размер на паричните суми, налични по банковите сметки, които има в „КТБ“АД /н/.
„Вихрен билдинг“АД имало открита разплащателни сметки в лева и евро в банката, въз основа на сключени два договора, по които към датата на изявлението за прихващане били налични съответно 52 682,80 евро и 7 312,41 евро.
Твърдяло се е, че процесните изявления за прихващане били извършени след определената начална датата на неплатежоспособност на банката и след поставянето й под специален надзор, поради което и били недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“АД /н/.
Поискано е от съда да постанови решение, с което, при условието на евентуалност, ако не бъдат уважени останалите предявените като главни искове в производството - по чл.3, ал.3 ЗБН, във вр. с чл.3, ал.2 с.з., по чл.26, ал.1, във вр. с чл.59, ал.2 ЗБН и по чл.59, ал.3 ЗБН, да се постанови решение, с което на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН да бъде обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ изявлението за прихващане, обективирано в Уведомление с вх. № 8923/19.09.2014 г.
В отговорите по исковата молба и двамата ответници, по идентични съображения, са оспорили предявеният иск по основание.
Не са оспорили фактическите твърдения на ищеца относно обвързаността на банката и „Риск инженеринг“АД от договор за банков кредит от 11.03.2013 г. при уговорените в него права и задължения за страните, вкл. обвързаността на страните по делото с банката по договори за откриване на разплащателни сметки в лева, щатски долари и евро, както и извършването на процесното прихващане.
Оспорили са твърденията, че това прихващане е извършено след началната дата на неплатежоспособността и след поставянето й под специален надзор с аргумента, че искът с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН е основан на правна норма, която не е действала към момента на изпълнение на задълженията на „Джи Си АР“ЕООД и „Вихрен билдинг“АД към „КТБ“АД /н/ - 19.04.2014 г., предвид че изменението на чл.59, ал.5 от ЗБН е прието със ЗИД на ЗДБ на РБългария за 2014 г. и е влязъл в сила на 28.11.2014 г.
Отделно от това разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН в редакцията й преди посоченото изменение се отнасяла до извършени прихващания, а в случая двамата ответници не били извършили вменените им от ищеца действия по прихващания, а са встъпили в дълга на „Риск Инженеринг“АД. Последното дружество не извършило действия по прихващане, нито такива били извършени от „КТБ“АД /н/, поради което и предявеният иск бил неоснователен.
В допълнителна искова молба ищците са заявили във връзка с доводите на ответниците, развити в отговорите по първоначалната такава, че с нареждане вх. № 10909/04.11.2014 г. управителят на „Джи Си Ар” ЕООД отправил искане с налични средства по сметките на това дружество да бъде погасен кредит № 12278 на името на „Риск Инженеринг” АД с основание „Уведомление вх. № 8923/19.09.2014 г.“, поради което и с Бордера от 04.11.2014 г. били взети съответните счетоводни операции за погасяване на задълженията по кредита в размер на 478,96 евро, тъй като валутата по договора за кредит била в евро и съответно още 17 152,22 евро.
Освен това с нареждане от 05.11.2014 г. Б. М. – управител на „Вихрен Билдинг”АД отправил искане с налични средства по сметка в размер на 103 038,60 лв. да бъде погасен кредит № 12278 на името на „Риск Инженеринг” АД с основание „Уведомление вх. № 8923/19.09.2014 г.“, поради което и с Бордеро от 06.11.2014 г. била взета съответната 3 счетоводна операция за погасяване на задълженията по кредита в размер на 52 682,80 евро, тъй като валутата по договора за кредит била в евро. Въз основа на същото искане с налични средства по друга сметка на същото дружество в размер на 7 312,41 евро била взета съответната счетоводна операция за погасяване на задълженията по кредита и в размер на 7 312,41 евро.
Предвид на изложеното се поддържа, че напрактика горепосочените искания по естеството си съставлявали изявления за прихващане, извършени от ответните дружества.
В допълнителните отговори двамата ответници са оспорили това твърдение.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност срещу атакуваната част от решението, посочени във въззивната жалба, както и задължителните указания на касационната инстанция в отменителното решение, приема следното:
Първоинстанционният съд не се е произнесъл по същество по предявения иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, т.к. предявяването е било сторено в условието на евентуалност, че не бъдат уважени останалите предявени като главни искове.
Последното условие се е изпълнило, с оглед постановените предходни решения на СГС и САС по тези искове, като след отмяната на въззивното решение, с което е било потвърдени първоинстанционното в частта му, с която искът по чл.59, ал.3 е бил уважен /останалите са отхвърлени от първоинстанционния съд и в тази му част решението не е било обжалвано и е влязло в сила/, по арг. от чл.271, ал.2 ГПК е възстановена висящността на иска по чл.59, ал.5 ЗБН, по който иск настоящата въззивна инстанция следва да се произнесе за първи път.