Решение № 5141 от 20.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5141 гр. Пловдив, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330102130 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И. Х. Г. против „Фератум България“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер от 8290 лева по сключения между страните Договор за потребителски кредит № *****/ 19.07.2022г.

Ищецът твърди, че с ответника е сключил Договор за потребителски кредит № *****/ 19.07.2022г., по силата на който му е предоставена сума в размер от 6000 лв., която е следвало да върне на 18 вноски, ведно с договорената възнаградителна лихва.

Сочи се, че погасителен план не е бил даден на ищеца. Уведомен е бил единствено, че в края на периода ще следва да заплати освен главницата, така също и 2100 лв. възнаградителна лихва (или сума в общ размер от 8100 ). В устна форма, без предаване на писмен документ, било обяснено на ищеца, че освен посочените 8100 лв. ще дължи и още 8000 лв. Не било посочено конкретно основание за това. Поддържа се, че ищецът изцяло е изплатил на ответника дължимите по договора суми. През м.

02.2024г. обаче, ищецът получил по електронна поща съобщение от ответника, че по горепосочения договор за кредит дължи сума в размер от 8290 лв. Ищецът счита, че същата не е дължима, доколкото е изпълнил надлежно задълженията си по кредитното правоотношение. Излага твърдения, че същото е недействително, поради което и на основание чл. 23 ЗПК се дължи единствено главницата. Същата е заплатена на ответника, поради което последният няма основание да претендира други суми по кредитното правоотношение. Предвид изложеното, моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените в процеса разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от „Фератум България” ЕООД, със становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че освен задължението да заплати главницата и договорната лихва, ищецът има и задължение 1 да заплати възнаграждение, което е договорил по силата на сключен договор с “Фератум Банк”. Поддържа се, че съобразно чл. 5 от сключения между страните договор за кредит, вземанията на кредитора следва да бъдат обезпечени чрез сключен договор за поръчителство с “Фератум Банк” или друго лице, посочено от потребителя и одобрено от кредитора. В случая, потребителят- ищец, при кандидатстване за отпускане на паричен заем е посочил, че желае предоставяне на поръчителство от “Фератум Банк”. Предвид това, е сключен и индивидуален договор между ищеца и “Фератум Банк”, като по силата на това правоотношение, ищецът дължи и възнаграждение в полза на поръчителя. Сочи се, че това правоотношение няма връзка с кредита и поради това възнаграждението по същото не е включено при формиране на приложимия към договора за кредит ГПР. Изтъква се и че в договора за кредит ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Допълнително, изтъква се и че на ищеца му е предадена преддоговорна инфорамация и той се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя кредити. Моли се така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не съществува спор между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника „Фератум България“ ЕООД (като заемодател) и И. Х. Г. (като заемател) е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № *****/ 19.07.2022г, по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 6000 лв. /л.

30- 34/. Отразеният в договора лихвен процент е 23, 33%, годишният процент на разходите е 49, 66%, а задължението следва да се погаси на 18 месечни вноски (съобразно погасителен план на л. 34 от делото). Съобразно чл. 5 от Договора за паричен заем, кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от “Ferratum Bank” („Фератум Банк“) в полза на кредитора.

По силата на сключения договор за потребителски кредит, на длъжника И. Х. Г. е предаден погасителен план, както и копие от условията, приложими към договора за кредит.

Не съществува спор между страните (поради което е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото), че в изпълнение на задължението на длъжника по чл. 5 от договора за кредит, между ищеца Г. и “Ferratum Bank” е сключен договор за предоставяне на поръчителство. Съдът счита за нужно да посочи, че самият договор за поръчителство не е представен по делото (доколкото е сключен с трето за процеса лице и макар и на ответника да е издадено съдебно удостоверение, то последният не е изпълнил вмененото му задължение с протоколно определение 19.09.2024г. да представи препис от същия).

С доклада по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че при формиране на приложимия ГПР към Договор за потребителски кредит № *****/ 19.07.2022г. не е включено възнаграждението, дължимо на поръчителя “Фератум Банк” по силата на сключения между “Фератум Банк” и ищеца договор.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание проведено на 19.09.2024г. (л. 66 гръб) е отделено като безспорно и обстоятелството, че ищецът в качеството си на заемател е върнал на ответника в качеството му на кредитор по процесния договор за кредит сума в общ размер от 6000 лв.

2

По правните аспекти на спора:

Посредством отрицателния установителен иск ищецът се стреми да отрече претендирано от ответника право. Ищецът следва да установи твърденията си, с които обосновава правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, като в тази връзка той следва да изясни наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор. В тежест на ответника е да установи съществуването на отричаното от ищеца право.

С отговора на исковата молба ответната страна не оспорва обстоятелството, че претендира от ищеца процесната сума. Това обстоятелство се установява и от приетото по делото съобщение от ответника до ищеца, в което е отразено, че към дата 04.02.2024г. заемодателят претендира от заемателя по процесния договор сумата от 8290 лева (л. 67). Предвид изложеното, съдът приема, че ищецът е обосновал наличието на правен интерес от инициирането на настоящото производство.

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Фератум България" ЕООД като заемодател и И. Х. Г. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 6000 лв.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК. Предвид изложеното, то с характеристика на потребителски договор е и свързаният с кредитното правоотношение Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и „Ferratum Bank”.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи ( арг. чл. 23 ЗПК).

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит поради протИ.речието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 5 от Договора за кредит. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да сключи договор за поръчителство с “Ferratum Bank”, обезпечаващ вземанията на "Фератум България" ЕООД по процесния договор за кредит. В тази връзка, от прочита на чл. 5.1, чл. 5.2 и чл. 5.3 от приложимите към договора за кредит Общи условия (л. 40 от делото) се налага разбирането, че сключването на договора за поръчителство с “Ferratum Bank” на практика представлява условие да се получи кредитно финансиране от "Фератум България" ЕООД (в чл.5.3 от общите условия ясно е отразено, че сключване на договор за поръчителство с посоченото от кредитора дружество повишава вероятността длъжникът да бъде одобрен за кредитно финансиране). Тоест, използвайки като претекст възможността длъжникът да повиши кредитоспособността си, кредиторът цели да го “насочи” към единствената форма на обезпечение, която би довела до одобрение на заявката за кредитно финансиране 3 обезпечение от одобрено от заемодателя "Фератум България" ЕООД дружество. Това дружество е именно “Ferratum Bank”, с който е сключен и договорът за поръчителство.

Предвид изложеното, то разходът за потребителя по договора за предоставяне на поръчителство с “Ferratum Bank” е сигурен, тъй като предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовият ресурс. Нужно е да се посочи, че макар и по делото да не е представен сключеният между ищеца и поръчителя “Ferratum Bank” договор, то от приетата по делото преддоговорна информация се изяснява, че очакваните разходи за потребителя по договора за поръчителство ще бъдат в размер на 5940 лв. (т. 4.3 от преддоговорната информация- л. 52 от делото).

Тоест, явно е, че договореното възнаграждение за поръчителя “Ferratum Bank” е в размер от 5940 лв.

Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР (факт, който е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване с доклада по делото), като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49, 66%, но от съдържанието на договора и отделените като безспорни обстоятелства е ясно, че в посочения размер не се включва възнаграждението, дължимо по договора за поръчителство, който е пряко свързан с договора за предоставяне на паричен заем. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за предоставяне на поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. Тоест, изяснява се с категоричност, че кредиторът неправилно формира приложимия към договора за кредит ГПР, като включва като разход единствено вземането за възнаградителна лихва, но не и това по договора за поръчителство.

Разпечатката съдържа 29 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2f4fc02e-078c-43e9-9410-30ae633979d7