Решение № 402 от 21.09.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Пещера, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20265240100359 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „Кредит инс“ АД с ЕИК 205997727 със седалище и адрес на управление :гр.София,ул.“** представлявано от М. Адиректор ,чрез адв.Д. против ответника Ц. Д. С. –Ц. от гр.Пещера , в която се твърди,че на 13.05.2025година между ищцовото дружество, в качеството му на кредитодател и Ц. Д. С. от гр.Пещера,в качеството й на кредитополучател е бил сключен договор за кредит „Екстра“ № ДЗ013567/13.05.2025 година по реда на чл.6 от ЗПФУР.Договорът е оформен съгласно разпоредбата на чл.3 във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ,като процедурата била подробно описана в Общите условия на заемодателя и в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Съгласно разписаната процедура за сключване на договор следвало да се изпълнят няколко стъпки: предоставяне на лични данни чрез попълване на регистрационна форма за кандидатстване ,одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние.След подадената заявка от лицето и проверка от страна на служител на ищцовото дружество на ответника е била изпратена на посочената от него ел.поща в електронен формат договор за кредит от разстояние.След потвърждение от страна на 1 кредитополучателя на договора за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ013567/13.05.2025 година заемната сума по договора за кредит е била преведена на кредитополучателя чрез системата Е-pay и получена от него .Сочи се още ,че на длъжника е била предоставена и преддоговорна информация като същият е запознат и е приел и ОУ.Сочи се още ,че съгласно клаузите на договора кредитополучателят е следвало да върне заетата сума ведно с договорена лихва чрез равни месечни вноски като кредитополучателят е погасил сумата от 78.23 евро.Твърди се още ,че съгласно чл.9.2 от ОУ приложими към процесния договор за потребителски кредит в случай на неплащане на две поредни погасителни вноски от кредитополучателя то кредитодателят има право да претендира всички суми по договора ,ведно с начислени до момента лихви и разноски.В случая с електронно съобщение изпратено до ответника в настоящото производство ищцовото дружество в качеството му на кредитодател е обявило кредита за предсрочно изискуем.Твърди се още ,че поради неизпълнение на задължението по договора от страна на кредитополучателя депозирали заявление по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.дело № 5372/2025година по описа на РС-Враца приключило с издаване на заповед за изпълнение.Същата била надлежно връчена на длъжника,който в законоустановения срок депозирал възражение.Това мотивирало правният им интерес да предявят иск ,за да установят вземането си като сочат ,че след издаване на заповед по чл.410 от ГПК длъжникът е осъществил частично плащане в размер на 10.23 евро.Молят да се постанови решение ,с което да се признае за установено по отношение на ответника ,че същият дължи на ищеца сумата от 423.83 евро ,представляваща главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ013567/13.05.2025 година ,ведно със законната лихва върху главницата считано от входиране на заявлението до окончателното й изплащане.Претендира направените разноски в заповедното и в настоящото производство.В подкрепа на твърденията си сочи доказателства

В указания от съда срок, ответницата С. , чрез пълномощника си адв. Г. е депозирал писмен отговор,в който сочи ,че между страните по делото е бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние ,но счита същият за нищожен на основание чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.11,ал.1,т.10 и чл.22 от ЗПК.Твърди се в писмения отговор ,че в процесния договор е посочен размер 2 на ГПР,който размер не отговарял на действителните разходи ,които кредитополучателят щял да направи,като в случая в ГПР не била включена дължимата неустойка в размер на 720 лева.

В срока за отговор на исковата молба от Ц. Д. С.-Ц. от гр.Пещера е предявен насрещен иск по чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК ,вр.с чл.19.ал.4 от ЗПК срещу „Кредит ИНС“ АД гр.София за признаване за установено че договор за потребителски кредит „Екстра“ №ДЗ013567/13.05.2026 година е недействителен като с Определение № 344/07.07.2026 година постановено по делото предявеният насрещен иск от Ц. Д. С. е приет за съвместно разглеждане насред с първоначалния иск предмет на гр.дело № 359/2026 година по описа на ПщРС.

Ищецът по насрещния иск твърди, че между страните в настоящото производство е сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ №ДЗ013567/13.05.2026 година, по силата на който заемателят е следвало в срок до края на следващия ден от сключването на договора да предостави на кредитора гаранция ,съгласно реда и условията разписани в ОУ,а именно: банкова гаранция или гаранция издадена от финансова институция за сума в размер на предоставената главница и лихва по кредита със срок на валидност до една година от датата на сключване на договора.Сочи се още ,че в чл.7.1 от договора е упомената неустойка в размер на 720 лева при непредставяне на обезпечението.Счита ,че същата представлява скрита лихва,за да не бъде включена в размера на ГПР.Твърди ,че процесният договор е недействителен на основание чл.22 във вр.с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.Моли да се постанови решение ,с което да се признае за установено че Договор за потребителски кредит „Екстра“

№ ДЗ013567/13.05.2025 година е недействителен поради неточно посочване на ГПР.

В срока по чл. 131 от ГПК ответни к ъ т по насрещния иск е заявил признание на иска на основание чл.237 от ГПК

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът приема за установено

От събраните по делото писмени доказателства : Договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ013567/13.05.2025 година,ведно с 3 погасителен план;разписка за извършено плащане;ОУ;заявка за кредит ;справка за извършени плащания се установява ,че на 12.05.2025 година е сключен договор за предоставяне на кредит „Екстра“ под №

ДЗ013567/13.05.2025 между „Кредит Инс“АД гр.София, в качеството на кредитодател и Ц. Д. С. от гр.Пещера, в качеството й на кредитополучател,по силата на който ищцовото дружество се е задължило, в качеството на кредитор да предостави в заем на ответницата в настоящото производство, в качеството й на кредитополучател заем в размер на 1000 лева ,за срок от 12 месеца.Договорено е още ,че дългът по кредита се олихвява с ФГЛ в размер от 36% .В договора е посочен ,че ГПР е в размер на 49.7%,а в чл.7 от договора е разписано ,че ако кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора то дружество може да начисли неустойка в размер на 720 лева .Неразделна част от договора е погасителен план ,в който са посочени падежните вноски ,включващи главница ,лихва и сума на начислена неустойка. Съгласно ОУ приложими към договорите за предоставяне на потребителски кредит от „Кредит инс“ АД е разписано,че в случай,че кредитополучателят е посочил във формуляра за кандидатстване че ще представи обезпечение на кредитора се задължава:да предостави на кредитодателя банкова гаранция в срок до 14 дни от подаване на заявката или да предостави на кредитодателя гаранция ,издадена от небанкова финансова институция,оперираща на територията на Република България в срок до края на следващия ден от сключване на договора.

Съгласно разписка № 2000000477673466 от 13.05.2025 година за извършено плащане се установява ,че на 13.05.2025 година на кредитополучателя Донка Д. С. е изплатена сумата от 1000 лева с наредител „Кредит инс“АД

Видно от приетото справка за извършени плащания към 15.12.2025 година ответницата е заплатила 173 лева или 88.45 евро.

По делото е приложено ч. гр. дело № 5372/2025година по описа на Врачански районен съд ,от което се установява ,че същото е образувано по заявление на “Кредит Инс“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Ц. Д. С.- Ц., от гр.Пещера за сумата от 1 000,00 BGN (хиляда лева), представляваща главница, ведно със законната лихва за период 4 от 07.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,;за сумата от 330,00 BGN (триста и тридесет лева), представляваща договорна лихва за периода от 13.07.2025 г. до 08.12.2025 г.; за сумата от 13,32 BGN (тринадесет лева и 32 стотинки), представляваща законна лихва за периода от 14.07.2025 г. до 08.12.2025 г., както и направените в производството разноски Въз основа на заявлението е издадена заповед № 3893 от 10.12.2025 година ,с която е разпоредено длъжникът Ц. Д. С. от гр.Пещера да заплати на „Кредит инс“ АД парично вземане както следва:сумата от 1000 лева, представляваща главница, ведно със законната върхе нея лихва за период от 07.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,;за сумата от 330,00 BGN , представляваща договорна лихва за периода от 13.07.2025 г. до 08.12.2025 г.; за сумата от 13,32 BGN , представляваща законна лихва за периода от 14.07.2025 г. до 08.12.2025 г., както и направените в производството разноски в размер на д.т. от 22.84 лева-д.т. и възнаграждение на адвокат в размер на 1000 лева.Заповедта е връчена на длъжника като същият е депозирал писмено възражение.

Със съобщение от 26.01.2026 година,връчено на заявителя на 02.02.2026 година съдът е указал на същия за правото му да предяви иск ,за да установи вземането си като такъв е депозирал на 26.02.2026 година.

Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр.чл.9 ЗПК,вр.с чл.79,ал.1 от ЗЗД.В тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за заем,размера на задължението,настъпването на падежа.В тежест на ответника е да докаже ,че е изпълнил задължението си.

От събраните по делото доказателства се установи ,че искът е предявен в указания от съда месечен срок ,поради което същият е допустим ,а разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:

По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит –ЗПК.

Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които 5 потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Предвид тези разпоредби, следва да се приеме, че договорът за кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.

Ответникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

В настоящия случай страните не спорят относно обстоятелството ,че договорът за кредит Екстра“ № ДЗ013567/13.05.2025 година е сключен при условията на ЗПФУР.Съгласно чл.6 от същия закон-договор за предоставяне на финансова услуга от разстояние е всеки договор ,сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,организирана от доставчика,при което от отправеното на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние- едно или повече.По смисъла на §1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност,кредитиране,застраховане,допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски ,инвестиционно посредничество ,както и предоставяне на платежни услуги ,а средство за комуникация от разстояние е всяко средство,което може да си използва за предоставяне на услуга от разстояние,без да е налице едновременното присъствие на доставчика и потребителя.Процесният договор за потребителски кредит е именно за предоставяне на финансови услуги от разстояние,тъй като има за предмет отпускане на парични средства/кредитиране/ и е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние ,организирана от доставчика ,при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние.