Решение № 195 от 13.07.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Бургас , 13.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вяра Ив. Камбурова

Галя В. Белева

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно гражданско дело № 20212100500604 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на СТ. П. М., с ЕГН : **********, с постоянен адрес в гр. Поморие, ул. “Иван Вазов” № 4, депозирана чрез адв. Татяна Янева, със съдебен адрес гр. Поморие, ул. “Солна” № 42, против Решение № 260029/09.02.2021г. постановено по гр.д. № 139 /2020г. по описа на РС – Поморие.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение като се сочи, че същото е неправилно, незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалните норми и при съществени процесуални нарушения. Релевира се оплакване, че обжалваното решение е постановено при погрешно и превратно тълкуване на събраните доказателства изцяло в полза на въззиваемото дружество, а изводите на съда са противоречиви и непоследователни, а фактическите му констатации не съответстват на обективната истина и на доказателствата. В тази връзка се изтъква, че районния съд е игнорирал и пренебрегнал изложените от жалбоподателя твърдения и доводи за допуснати нарушения на ПИКЕЕ при начисляването на процесната сума, нейния размер и корекционния период, а ответникът не успял да докаже правилността на приложената от него методика за определяне на неизмереното количество ел. енергия, нито реалното му доставяне, нито правилното определяне на корекционния период. На процесния електромер не били извършвани рутинни технически проверки от служители на ответника съгласно чл.42, ал.5 ПИКЕЕ, а освен това не били констатирани никакви нередности, нарушения и манипулации по пломбите на електромера, които да са индиция, че същият е неправомерно отварян или манипулиран. Релевира се оплакване и че съдът не е взел под внимание оспорената от жалбоподателя метрологична експертиза на БИМ като едностранно извършена само с участието на представители на ответника, но не и на ищцата, която изобщо не била уведомявана за нея. Съдът не отчел и определянето на корекционния период, че са в сила ПИКЕЕ от 2019г., а погрешно приложил по казуса нормите на чл.183 и чл.200 ЗЗД, както и 1 неприложима по казуса практика на ВКС. С оглед горното се мотивира извод за нарушаване принципа на формалната и обективната истина. Според жалбоподателя ПРС е допуснал и нарушение на правилата за оценка на доказателствените материали, тъй като е отхвърлил представени от ищцата доказателства за работата на СТИ, които били нужни за разпита на вещото лице по изготвената по делото СТЕ. Посредством същите щяло да се установи, че вещото лице не компетентно по спора и че представя пред съда неверни заключения.

Сочи се, че начисленото количеството ел. енергия за плащане не било съгласно данните от отчета на видимите и за потребителя регистри, а съобразно частен документ на БИМ на база регистър, който не се отчита и фактурира.Съдът изобщо не обсъдил довода на ответника, че се касае за отчитане на ел.енергия по т.нар. скрит регистър, както и че в случая няма доказателства, че при първоначалното монтиране на СТЕ е бил отчетен този регистър и че той е сочил показания “нула”. Същевременно вещото лице не е дало отговор на въпроса, дали начина, по който е осъществено неправомерното софтуерно вмешателство в програмата на електромера е възможно да бъде резултата от грешка при отчитането на количество електрическа енергия, което не се дължи на волево човешко поведение.

Застъпва се становище, че ответното дружество не било спазило е посочения в разпоредбата на чл.47, ал.5 от ПИКЕЕ седмодневен срок от датата на проверката, за изплащане на демонтираното СТЕ в БИМ, което водило и до порок и на последващите действия по проверка на СТИ в БИМ.

Оспорват се фактическите изводи на съда изложени на стр.2, ред 16 от абзац 3 на решението, а именно, че от вътрешна страна на клемния блок между вход и изход на токовите вериги на трите фази са монтирани шунтове от меден проводник, непринадлежащи към конструкцията на електромера. Жалбоподателя сочи, че процесния електромер не е трифазен, както и че никъде по делото не са събирани доказателства, че към електромера били монтирани шунтове на токовите вериги. Установено било единствено наслояване на калай на елемент C47 от страна спойка на платката, по отношение на което вещото лице в с.з. заявило, че не може да влияе на показанията и няма отношение конкретно към отнасянето на частта от измерената ел. енергия в регистъра.

Същевременно съдът приел за установено от заключението на извършената по делото СТЕ, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като е направена манипулация да не се отчита консумация в реалните регистри, въпреки, че такива данни по делото нямало.

Сочи се, че въпреки действащите нови ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр.35 от 30.04.2019г.), ПРС е решил делото по “общите правила на чл.183 и чл.200 от ЗЗД ”, като се е мотивирал с отмененото ПИКЕЕ, с решенията на ВАС постановени по адм.дела с № 238 5/2016г., в сила от 14.02.2017г. и № 3879 /2017г., в сила от 23.11.2018г., цитирайки практика на ВКС, която се отнася по казуси за начислена електроенергия без действащи ПИКЕЕ.

Релевира се оплакване, че без въобще да е доказано по делото какво е реалното потребление, ПРС е счел, че от това следвало, че когато е било доставено определено количество ел. енергия, но поради допусната грешка или друга причина е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-ниска цена от реално дължимата, купувачът следвало да доплати дължимата сума за реално доставеното количество енергия.

Оспорва се като неправилен и необоснован извода на съда, че при начисляване на процесната сума ответното дружество е взело предвид констатирано несъответствие на електромера с техническите изисквания за правилното отчитане на консумираната ел. енергия, породено вследствие на осъществено неправомерно въздействие върху процесния електромер, а именно осъществен достъп до вътрешността на електромера. Застъпва се становище, че доказателства за констатирано несъответствие на електромера или манипулация по делото не са събирани.

На следващо място се твърди, че въпреки действащите нови ПИКЕЕ, ПРС неправилно приел, че процесната сума не е начислена от ответника без основание, а дължима по силата на чл.11, т.1, чл.18, ал.1 от ОУ на ЕВН ЕС и чл.42 от ОУ на ЕВН ЕР, без дори да обсъди по кой текст на ПИКЕЕ е начислена. Същевременно в отговора на ИМ се твърдяло, че същата е начислена по реда на чл.55, ал.1 и 2 от ПИКЕЕ, а според вещото лице 2

– според чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ. Вследствие на това ищцата така и не е разбрала какво искат от нея да плаща и за какво трябва да плаща.

В жалбата се сочи още, че изготвената СТЕ е крайно тенденциозна, същата била изготвена само по материалите по делото, както и след консултация на вещото лице с ответника как да се изготви, без да прегледа СТИ, което било видно и от проведения му разпит в с.з. на 19.10.2020г. Прави се подробен анализ на начина на функциониране на процесното СТИ, като се оборват формираните от вещото лице констатации и изводи в експертното заключение.

В заключение се застъпва становище, че не е установено по изискуемия в закона начина, че процесното количеството ел. енергия е реално доставено и консумирано в обекта на потребление на ищцата. От констативния протокол не се установявало вписана ел.енергия в регистър 2.8.0. в квч, а освен това процесните 3929, 72 квч били изчислени в процесната фактура само по дневна тарифа, без да са взети предвид часовите зони.

Последното било в противоречие с нормативите на чл.11 ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 ЗЕ. Не било спазено и правилото на чл.53, ал.2 ПИКЕЕ, тъй като имало доказателства за датите на отчетните периоди, на които ответника е извършвал коректно ежемесечно мерене, с оглед на което фактурата е следвало да бъде издадена за отчетния период през м. декември – до 08.01.2020г.

В тежест на ответника било да установи и изпълнението на задължението си по чл.42, ал.5 ПИКЕЕ, но по делото липсвали ангажирани доказателства. Изтъква се, че неизпълнението на това задължение не би следвало да влече като последица ощетяване на потребители, чрез извършване корекция на сметката им за минал период и същото представлявало нелоялна търговска практика. В тежест на ответника било да установи и способа, чрез който количеството електроенергия е отчетено от тарифа 2.8.0 на електромера, и която не била сред отчетените и посочените при проверката от 08.01.2020г. обективирана в констативния протокол № 582726.

Излагат се твърдения, че в процесния случай корекционната процедура била нарушена, тъй като видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства ищцата не била потърсена от служителите на ответника в момента на започване на проверката, нито преди това е била поканена за нея, т.е. не била предварително уведомена, за да осигури присъствието си. Вместо това била уведомена впоследствие с препоръчано писмо за извършената проверка, когато били изпратени копия от КП, становище и фактура за заплащане на дължимата сума. Застъпва се становище, че по този начин без спазване изискванията на чл.60, ал.2 от ПИКЕЕ, ответникът почерпил права от собственото си неправомерно поведение. Правопораждащият факт не можел да се установи и от показанията на изслушания по делото свидетел Пламен М., който като служител на ответника бил пряко заинтересован от изхода на делото, а освен това противоречали на съставения от самия него и подписан от него констативен протокол, където единствено било отразено, че електромера е свален за експертиза и е монтиран нов.

Прави се обстоен анализ на относимата към разглежданата казуистика нормативна уредба и съдебна практика на ВКС. Цитират се решения.

Навеждат се доводи, че за да се натрупат киловати в тарифа 2.8.0. следва да има размяна на входа и изхода на първа измервателна система, което обаче ставало с унищожаване на оловната пломба на електромера, а данни за такава намеса нямало. Изтъква се, че при промяна в схемата на свързване би следвало пломбата на капака на клеменния блок да е нарушена, каквото нарушение не било установено при техническата проверка на 08.01.2020г.

В допълнение на това се сочи, че тъй като регистър 2.8.0 не е невидим или невизуализиран, то фактурирането не би могло да попада в хипотезата на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ. В тази връзка се излагат твърдения, че при проверката на 08.01.2020г. служителите на ответника не били проверили и не били записали в КП количеството енергия в квч в регистър 2.8.0. Поради липсата на данни за началния момент на грешката не можело да бъде установено и обстоятелството, дали погрешно отчетеното количество електрическа енергия е действително потребено от конкретния абонат след поставянето на СТИ в съответния 3 обект или електромерът е бил монтиран с вече натрупана електроенергия в обратния сумарен регистър. Навеждат се доводи за нарушени от страна на ответника разпоредби на ЗЗП. Излагат се подробни съображения, че посредством практиката на ответното дружество се допускат нарушения на Директива 93/13.ЕИО на Съвета от 5 април 1993г.

С оглед изложеното се иска от съда обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, а вместо него бъде постановено ново по съществото на спора, по силата на което да бъде прието за установено по отношение на въззиваемото дружеството, че ищцата не дължи процесната сума по фактура № 8233347776/25.02.2020г. в размер на 775, 16 лв., начислена за периода 22.10.2019г. – 08.01.2020г., представляваща корекция за сметка, а не реално доставена и потребена ел.енергия за клиентски № 100012860 и ИТН № 2707895.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от “Електроразпределение ЮГ” ЕАД, чрез юрк. Кристиян Николов, с която същата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че решението е правилно, обосновано, постановено при пълнота на доказателствата, които са били тълкувани правилно поединично и в съвкупност едно с друго.