Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1816 от 26.02.2026, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 2422/2025
Вид
Решение № 1816
Подписан
26.02.2026
В сила
26.02.2026
Състав
Константин Григоров

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.171 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.574 · Кодекс за застраховането
  • чл.574, ал.10 · Кодекс за застраховането
  • чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1816

Бургас, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - II-ри състав, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ административно дело № 20257040702422 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от М. М. С., [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 25-0237-000202/03.11.2025 г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, РУ Айтос за прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „Фиат Дукато“, с рег. № [рег. номер], до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца, на основание чл.171, т.1, б. 3гг от ЗДвП.

Жалбоподателят излага възражения за незаконосъобразност на заповедта. Намира, че в ЗППАМ е посочено, че регистрацията на МПС е служебно прекратена на основание чл.143у, ал.10 от ЗДвП, като твърди, че такава разпоредба не съществува. Счита, че е следвало да бъде уведомен за прекратяването на регистрацията на МПС, като това не е сторено. По същество иска отмяна на заповедта, претендира разноски.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна не се явява в открито съдебно заседание. Представено е заверено копие на административната преписка по опис, изразено е становище за неоснователност на жалбата.

Факти:

На 03.11.2025 г. около 13 ч. на общински път № BGS3012, в района на км. 1, с посока на движение от [населено място] към [населено място], като водач на МПС, жалбоподателят управлява собствения си т.а. „Фиат Дукато“, с peг. № [рег. номер], като МПС е със служебно прекратена регистрация от 05.08.2025 г. На С. е съставен АУАН серия АД № 00608/03.11.2025 г. (л.15) за виновно нарушаване на чл.140, ал.1 от ЗДвП – управлява нерегистрирано МПС.

Издадена е заповед № 25-0237-000202/03.11.2025 г. (л.5) от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, РУ Айтос, с която на основание чл.171, т.1, б. 3гг от ЗДвП на М. С. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

Правни изводи:

Жалбата е подадена от лице – собственик на МПС по отношение, на което е наложена обжалваната ПАМ, депозирана е в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е допустима.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Липсва спор относно длъжността и компетентността на административния орган да издава ЗППАМ по ЗДвП. Не се спори и относно това, че е оправомощен със заповед № 251з-5684/07.10.2025 г. от директора на ОД МВР Бургас (л.29).

Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл.171 от ЗДвП. В конкретния случай е прието от административния орган, че е налице хипотезата на чл.171, т.1, б. 3гг от ЗДвП. Според цитираната норма, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца за нарушенията по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5.

В обстоятелствената част на заповедта са описани факти, относими към хипотезата на чл.175, ал.3 от ЗДвП – управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Според чл.143, ал.10 от ЗДвП (в актуалната редакция към датата на прекратяване на регистрацията 05.08.2025 г.) служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ), и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Жалбоподателят С. не оспорва констатациите на административния орган, но счита, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, като сочи, че не е уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията. Според настоящия съдебен състав възражението е основателно.

По делото няма данни, нито дори твърдения, жалбоподателят да е информиран за прекратената регистрация. Представени са доказателства, че от страна на Гаранционният фонд до жалбоподателя, на 06.07.2025 г., е изпратено уведомление по чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането (л.21), което обаче не може да се приеме за изпълнение на задължението по уведомяване за прекратяване на регистрацията, доколко не изхожда от компетентния за това орган, а и в същото се съдържат данни единствено за необходимостта от сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в 14-дневен срок.

Според ал.11 на чл.574 от КЗ компетентните органи по ал.1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал.10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал.1, т.1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

По делото няма доказателства към датата на прекратяване на регистрацията и към дата на издаване на процесната ЗППАМ, уведомление за прекратяване на регистрацията да е било изпратено на жалбоподателя, нито от ответника, нито от Гаранционния фонд, нито от Информационния център, поради което не може да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл.143, ал.10 от ЗДвП и е налице законосъобразно прекратяване на регистрацията, която да обоснове прилагането на процесната ПАМ на това основание.

Последвалото изменение на чл.143, ал.10 от ЗДвП, на което ответният орган се позовава и твърди липса на задължение за уведомяване за служебно прекратената регистрация на МПС е в сила от 07.09.2025 г. и е неприложимо по отношение на процесното МПС, чиято регистрация е прекратена на 05.08.2025 г.

Съдът намира за необходимо да посочи, че не е достатъчно извършването на справка, при която е установено, че автомобилът е без задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и не е регистриран по надлежния ред – с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Целта на закона не е произволното отнемане на СУМПС, а реалното съблюдаване на правилата за поведение и охраняване на сигурността и безопасността при движение по пътищата.

Нещо повече, следва да се има предвид, че според представения с преписката АУАН нарушението е извършено в 13 ч. на 03.11.2025 г. В 14.05 ч. на същия ден, според справка в ИИС на МВР (л.23) регистрацията на автомобила е възстановена, с което обективно нарушението, за преустановяване на което и предотвратяване на други от същия вид е наложена ПАМ, е било прекратено. След като това е така е напълно безпредметно отнемането на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати и продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо него придобива санкционен характер, какъвто не би следвало да има.

Ето защо съдът приема, че издадената заповед е незаконосъобразна, поради отсъствие на изискуемите материалноправни предпоставки и следва да се отмени.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК основателна е претенцията на жалбоподателя за разноски, каквито му се следват за внесената държавна такса в размер на 5,11 евро (евровата равностойност на 10 лева) за образуване на делото и платения хонорар за един адвокат в размер на 306,78 евро (евровата равностойност на 600 лева), съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 04.12.2025 г.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, втори състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0237-000202/03.11.2025 г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, РУ Айтос за прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „Фиат Дукато“, рег. № [рег. номер] до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас, да плати на М. М. С., [ЕГН] сумата от 311,89 евро, разноски по делото.

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, решението не подлежи на обжалване.

Съдия: