Решение № 260887 от 03.06.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№…………/03.06.2021 г. гр. София

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ при секретаря Диляна Цветкова, като разгледа докладваното от съдия

Атанас Маджев т. дело № 2595/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

365 и сл. ГПК:

Образувано е вследствие на искова молба с вх. номер 149736/03.12.2019 г., която е подадена от Фонд з.г.н.в.в б. със седалище и адрес на управление:***, срещу „Т.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, с която е предявен за разглеждане иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 173 807,25 лв., представляваща платена от ищеца без основание сума като гаранция относно влог открит по депозитна сметка в евро с IBAN ***състоятелност „Корпоративна търговска банка“ АД (н), който не подлежи на гарантиране, ведно със законната лихва върху заявената за присъждане като дадена без основание сума от 173 807,25 лв., начислена от дата на подаване на ИМ (03.12.2019 г.) до окончателното ѝ изплащане.

Ищецът твърди, че ответното дружество притежавало в обявената в несъстоятелност „Корпоративна търговска банка“ АД (н) влогове, както следва : 1./ по разплащателна сметка в евро с IBAN ***змер на 11,05 евро и левова равностойност от 21,65 лв.; 2./ по разплащателна сметка в лева с IBAN ***змер от 20,00 лв.; и 3./ по депозитна сметка в евро с IBAN ***змер на 790 808,45 евро с левова равностойност от 1 546 686,89 лв. В протеклата процедура по изплащане на гарантирани влогове в банката, чиито лиценз за извършване на банкова дейност бил отнет от страна на квесторите на банката, като упоменатите влогове били означени от квесторите на банката като непривилегировани. Считано от 04.12.2014 г. след надлежно взето решение от УС на ФГВБ стартирало изплащане на гаранциите по влоговете в обявената в несъстоятелност „Корпоративна търговска банка“ АД (н). Така на 13.12.2014 г. базирайки се на информацията подадена от квесторите на „КТБ“ АД /н./ ищецът осъществил плащане чрез една от обслужващите го банки – „Обединена българска банка“ АД в полза на ответника - „Т.“ АД на сумата в размер от 196 000 лв. Впоследствие през м. май 2015 г. представляващия ФГВБ е поискал от назначените синдици на „КТБ“ АД информация за влоговете открити в „КТБ“ АД /н./ имащи привилегировани лихвени условия. Проучването на подадената информация по това запитване показало, че по влога отнасящ се до откритата депозитна сметка в евро с IBAN ***, чиито титуляр е ответникът - „Т.“ АД от банката са били предоставени привилегировани лихвени условия и те се различавали с обявените от банката условия, които тя е длъжна да прилага спрямо своите вложителя. По тази причина у ищеца се е формирало убеждение, че този влог не подлежи на гарантиране от негова страна.

Изводите за преференциални условия по отношение на упоменатия по-горе влог с носител – „Т.“ АД ищецът базира на това, че през 2008 г. дружеството и „КТБ“ АД сключват договор за срочен депозит, с който се уговарят банката да приеме на депозит за срок от 1 месец сумата в размер от 1 000 000 евро, като е открита визираната по-горе сметка. Договорено е банката да начислява лихва върху така депозираната сума в размер на текущ годишен лихвен процент от 3,85 %. Същевременно към този момент банката е имала установена Скала на стандартните лихвени проценти, които „КТБ“ АД прилага към привлечените средства от клиенти, като същата е действала, считано от 22.05.2007 г., и според съдържанието й стандартния лихвен процент за 1-месечен срочен депозит в евро за ЮЛ е бил в размер на 3,25 %. Изтъква се, че съгласно чл. 4 от договора за срочен депозит сключен с „Т.“ АД същия е бил многократно подновяван при прилагането на индивидуални лихвени условия, като това е продължило до 01.07.2014 г. Сочи се, че през целия този период заложените в договора лихвени условия по отношение на депозираната от ответника сума са били по-благоприятни от обявените от банката стандартни такива. По отношение на конкретните лихвени условия получавани от ответника през времетраенето на депозитното му правоотношение с „КТБ“ АД е посочено, че те са били изменяни с нарочни анекси /от 02.12.2008 г., 29.06.2009 г., 27.07.2009 г./, като лихвения процент е бил увеличаван придобивайки стойности от 4,75 %, 5 % и 5,50 %, а стандартните обявени от банката лихвени условия продължавали да предвиждат стойност от 3,25 %. Изложените от банката фактически твърдения се обогатяват с това, че на 16.04.2014 г. е бил сключен последния анекс по договора за срочен депозит, като към тази дата депозираната от ответника в „КТБ“ АД /н./ сума се е равнявала на 809 186, 13 евро, като е предвидено, че останалите условия по договора остават непроменени. Към упомената дата обявените от банката лихвени условия, които тя е следвало да прилага спрямо своите вложители се състояли в годишен лихвен процент за 1-месечен срочен депозит в евро за ЮЛ при размер от 1 %. Така за времето от 27.07.2009 г. до 01.07.2014 г. влогът по депозитната сметка с

IBAN ***ника е бил олихвяван с лихвен процент в размер от 5,50 %, който има преференциален характер и е в отклонение с обявените от банката условия, които същата е длъжна да прилага спрямо своите вложители – ЮЛ

Вложените суми попадали в изключението на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ (отм.), тъй като в полза на ищеца се прилагали привилегировани лихвени условия в отклонение от стандартно приложимите към останалите вложители. С оглед неналичието на основания сумите да се изплащат от системата за гарантиране на влоговете, ответникът дължал връщането им при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД.

От ищеца е въведено и твърдение, че в пределите на течащото производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД /н./ е било извършено разпределение на суми по изготвена частична сметка за разпределение, която е обявена на 2.04.2017 г. в ТР-АВ, като според тази сметка били изплатени 11,304 % от общия размер на приетите в производството по несъстоятелност вземания на ищеца към „КТБ“ АД /н./ по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН. ФГВБ също получил плащане по тази частична сметка за разпределение, във връзка с вземането му към „КТБ“ АД /н./, което е възникнало по силата на чл. 24, ал. 1 от ЗГВБ /отм./ и настъпилата суброгация на ФГВБ в правата на вложителите в КТБ с право на гаранция. Относно влога на „Т.“ АД право на такава гаранция не съществувало, което означавало, че изплатената му без правно да има годно правно основание за това сума в размер от 195 958,39 лв. подлежи на намаляване с полученото от ищеца плащане по първа частична сметка за разпределение, а именно със сумата в размер от 22 151, 14 лв. В тази връзка към датата на упражняване на ИМ в съда ответникът се явявал длъжник на ищеца за сумата от 173 807,25 лв., с която е получил без да има основание за такова плащане.

В срока за отговор на исковата молба „Т.“ АД, чрез процесуалния си представител – адвокат О. счита, че предявения от ФГВБ иск е допустим, но изцяло неоснователен и трябва да се отхвърли от съда натоварен с разглеждането му. Възразява се на твърдението, че осъщественото от ищеца в полза на ответника плащане на 13.12.2014 г. в размер на сумата от 195 988 лв. е било при изначална липса на основание, а напротив за плащането й е съществувало основание. Това било така, защото ответникът бил надлежно включен в изготвения списък по чл. 7, ал. 3 от Наредба 23 на БНБ за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банки с отнет лиценз до гарантирания за това размер. Прави се позоваване, че на основание чл. 7, ал. 4 от цитираната Наредба фонда-ищец е направил съответната проверка по предоставените му от квесторите на банката с отнета лицензия списъци по чл. 7, ал. 3 и го е сравнил с този по чл. 4, ал. 2 и не е намерил грешки в него касаещи данните за вложителя - „Т.“ АД. Поддържа се, че след осъществяването на тази проверка сумата от 196 000 лв., представляваща гарантирания размер на влоговете на ответното дружество в банката, чиито лиценз е бил отнет е придобила стабилитет по смисъла на чл. 7, ал. 5 от Наредба 23, респективно е била преведена в полза на дружеството от ФГВБ. Последният е извършил и извънсъдебно признание, че упоменатата сума е била изплатена на „Т.“ АД при наличието на правно основание, доколкото го е индивидуализирал в съдържанието на съставеното платежно нареждане от 13.12.2014 г. „изплащане на гарантирани влогове“. Възразява се, че „Т.“ АД е получил от „КТБ“ АД привилегировани лихвени условия, които са били в отклонение с обявените от тази банка такива, които е длъжна да прилага спрямо своите вложители по посочения банков продукт. Подчертава се, че според клаузата на чл. 11, ал. 4 присъстваща във всички договори за депозиране на суми от „Т.“ АД в коментираната банка ясно е посочено, че лихвените условия по тях не са привилегировани. Изяснява се, че посочените от ищеца в ИМ лихвени стандартни проценти всъщност се отнасят до хипотезите на влогове направени от ЮЛ в евро, чиито размер не надхвърля 250 000 евро. Предвид това, че влогът на ответника надвишавал този размер, то спрямо него следвало да се прилагат други части от скалите на стандартните лихвени проценти – тези в чл. 3 /от 1 % до 10 %/. Предоставеният по депозита на „Т.“ АД лихвен процент попадал през целия период в обхвата на упоменатите граници.

Казаното означавало, че при сключването на договорите за индивидуален срочен депозит с ответника няма допуснато отклонение от изискванията на нормата на чл.

57, ал. 1 ЗКИ. На следващо място се спори за това, че ползването на лихвените проценти по депозитите на ответника е допринесло, като резултат за влошаване на финансовото състояние на банката. Изтъква се, че Фондът не излага твърдения кои от договорите за депозит с участието на „Т.“ АД са спомогнали за влошаване финансовото състояние на банката, като се отбелязва, че данните на оповестените в ТР консолидирани ГФО на „КТБ“ АД за периода от 2008 г. до 2012 г. показват, че през тези години кредитната институция се е намирала в добро финансово състояние. Посочените финансови параметри оборвали твърденията въведени в ИМ, че лихвените проценти предлагани от банката на ответното дружество са способствали за влошаване общото финансово състояние на кредитната институция.

Допълва се и това, че ищеца е встъпил в правата на ответника, в качеството му на вложител в „КТБ“ АД за пълния размер на гарантираните му влогове от 196 000 лв., в т. ч. и за цялата търсена с ИМ парична сума. Това вземане на фонда към банката съставлявало част от имуществото му, което пък е придобито срещу изплатения гарантиран размер на вземането на „Т.“ АД към същата банка още преди изплащането му, съответно като се съобрази установения ред в чл. 94, ал. 1, т.

4 ЗБН относно удовлетворяване на вземания към „КТБ“ АД /н./, за които Фонда е встъпил, и като се отчетат правомощията на УС на фонда, то удовлетворяването на това вземане изцяло е поставено в зависимост от действията на самия ищец, респективно от синдиците на банката, които се назначават и контролират от УС на ищеца.

В допълнителна искова молба ФГВБ оспорва възраженията на ответника, като продължава да поддържа да е носител на правото да получи обратно платената на „Т.“ АД парична сума под формата на гарантиран депозит. Застъпва се виждането, че от изплатените 196 000 лв. само за 41,61 лв. е имало правно основание, а остатъка от 195 958,39 лв. не се е следвал. Направено е разграничение между нормите на ЗГВБ и Наредба 23 на БНБ, като е посочено че последната урежда единствено техническата процедура по изплащане на гаранции по влогове в банки с отнет лиценз, като същата не могла да създава основание за плащане, което да се намира в колизия с правилата установени в чл. 5, ал. 1 ЗГВБ /отм./. Предвид това включването на даден влог в съдържанието на списък, чието съставяне е установено според изискванията на наредбата само по себе си не е основание за изплащане на гаранция, тогава когато за този влог е налице обстоятелство установено в закона, което е определено, като пречка за изплащането на гаранция. Тъй като влогът на „Т.“ АД попадал в приложното поле на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ, то за същия съществува пречка за изплащането му като гарантиран от ищеца. Напълно необосновано било позоваването в отговора, че ищецът в ИМ бил направил признание на това, че е налице основание за плащане на съдебно предявената за възстановяване сума, като отразяването в изготвеното преводно нареждане не може да се тълкува, като такова признание. Ищецът изрично обръща внимание, че подадената от квесторите на банката първоначална информация по отношение влоговете с титуляр „Т.“ АД е била невярна и заради това се е стигнало до изплащане на гаранцията. В този контекст при последвалото изискване вече от синдиците на банката на информация за влоговете с привилегировани лихвени проценти станало ясно, че влога на ответника по депозитна сметка IBAN ***зприема, като такъв при стандартни лихвени условия, а обратното същия е съществувал при преференциални лихвени условия, което изключа гарантирането му по правилата на ЗГВБ /отм./. Продължава да се поддържа, че нивото на стандартния годишен лихвен процент за 1-месечни депозити в евро за ЮЛ обявен от „КТБ“ АД към периода на действие на договора за спестовен депозит сключен от ответника е 3,25 %, като по отношение на сумите давани като депозит над 250 000 евро пак се прилага посочения лихвен процент, но наред с това се изисква оторизиране от страна на изпълнителните директори на банката. Ако между клиент и банката са били уговаряни индивидуални лихвени условия по смисъла на чл. 3, ал. 1 от утвърдените при банката скали за приложими лихвени проценти, които са се отклонявали от стандартните размери на същите, то в тези хипотези не е приложим реда на защита даван със ЗГВБ. Ищецът споменава, че ако се сподели тезата на ответника за възможно уговаряне на лихвени условия при размер на лихвен процент до границата от 10 пункта годишно без да се отчита вид и срочност на влога, то това би означавало, че банката е могла да договаря напълно свободно и без ограничение разнообразни лихвени проценти с различни вложители и да сключва неопределен брой индивидуални договори, което обаче драстично ще противоречи на чл. 57, ал. 1 от ЗКИ където е забранено извършването на договаряне на индивидуална основа на лихвени проценти по влоговете. Обръща се внимание, че с последния анекс сключен между ответника и банката от 16.06.2014 г. разликата между стандартния предлаган лихвен процент по депозит от категорията на този, с който е разполагал „Т.“ АД и предоставения такъв в полза на дружеството е била пет пъти в посока предоставения по договора процент. Това несъмнено означавало, че сумата по този депозит попадала в изключението по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗГВБ /отм./ и не подлежи на гарантиране от фонда-ищец. Заплащането в полза на „Т.“ АД в сравнение с обичайно установения такъв за клиентите на банката със срочни депозити в евро е способствало за влошаване финансовото състояние на кредитната институция, която в крайна сметка към 20.06.2014 г. е изпаднала в положение на неплатежоспособност. По високите обичайни лихвени разходи несъмнено водели до обременяване финансовите показалите на банката. Несъгласие е изразено с позоваването на ответника в отговора му, че „КТБ“ АД била в добро финансово състояние през периода 2008-2012 г., тъй като финансовите отчети, на чиито данни „Т.“ АД базира това свое заключение не са надежден източник на информация за реалното финансово състояние на банката, като се напомня, че моментът на неплатежоспособността й е определен на датата – 20.06.2014 г.