Решение № 56 от 12.03.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Бургас, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч. като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20262000500005 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Прокуратурата на РБългария против Решение №285/11.11.2025 г., постановено по гр.дело № 435/2024 г. по описа на Сливенския окръжен съд в частта, в която е осъдена да заплати на Д. Г. С., ЕГН ********** от гр.С., обл.П., ул.“М.“ №*, със съдебен адрес: гр.С., ул.“Г.С.Р.“№*, ет.*, офис *, адв. П. Н. сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1700 лв. вследствие неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл.212, ал.2, вр.с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК, за което е оправдана с Присъда №38/25.03.2019 г. по НОХ№ №116/2018 г. по описа на Районен съд– Сливен, потвърдена с Решение 38/16.07.2019 г., постановено по ВНОХД №288/2019 г. по описа на Сливенския окръжен съд, ведно със законната лихва върху размера на присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, считано от 10.09.2021г., до окончателното изплащане.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и постановяването на друго, с което искът за присъждане на неимуществени вреди се отхвърли или да бъде намален размера на присъденото обезщетение до минималния според установената съдебна практика.

Навеждат се оплаквания, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди не са взети предвид възраженията на ответната Прокуратура.

Сочи се, че наказателното производство против ищцата е приключило пред двете съдебни инстанции за период от година и седем месеца, а периода от 1 повдигането на обвинението в досъдебното производство до внасянето на обвинителния акт в съда, е месец и половина. Според представителя на Прокуратурата, не е нейна отговорността за продължителността на производството в съдебната му фаза. Краткият период на развитие на наказателното производство в досъдебната фаза и/или и в двете фази обуславя по– ниски по степен негативни преживявания и съответно по– нисък размер на обезщетение.

Обръща се внимание, че при постановяване на решението, съдът е кредитирал показанията на свидетелите на ищцата- нейни близки роднини, поради тяхната еднопосочност, но твърдяното от тях влошаване на здравословното й състояние, вследствие воденото наказателно производство, не се подкрепя от приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, което поставя под съмнение тяхната достоверност.

В решението, негативните преживявания на ищцата са определени абстрактно от съда като засягане на нейната чест и достойнство, без да са посочени конкретните увреждащи действия и/или бездействия на ответника и, без да е формулирана конкретно причинно – следствената връзка – условие за ангажиране отговорността на ответника.

Въззивникът счита също, че освен недоказан, размерът на вредите е прекомерно завишен и не е съобразен с икономическата действителност в страната, както и с практиката на ВКС.

Обжалва се решението на първоинстанционния съд и в частта, с която е уважена претенцията за имуществени вреди, но не са изложени конкретни оплаквания.

Пред въззивния съд не са направени доказателствени искания.

В отговора на въззивната жалба, подаден от Д. Г. С., чрез пълномощника адв.

Н., се иска оставянето й без уважение като неоснователна. Определя оплакванията в нея като формално изложени, бланкетни и несъстоятелни, неадекватни към конретни доказателства по делото. Изложените във въззивната жалба доводи счита, че не разколебават изводите на съда, взел предвид при формирането им и показанията на свидетелите на ищцата- нейни близки роднини, имащи непосредствени наблюдения на емоционалното й състояние. Сочи, че влошаването на здравословното й състояние е установено от множеството представени по делото епикризи.

Називисимо от сочената от въззивника продължителност на наказателното производство, ищцата счита, че Прокуратурата игнорира тежестта на повдигнатото обвинение и наложената й мярка за неотклонение „подписка“, която е била свързана със значителни неудобства и ограничения, причинили допълнителни неимуществени вреди.

Оплакването за неправилно прилагане на принципа на справедливост, въпреки безспорно установените необратими психо- емоционални последици от незаконното обвинение за ищцата, както и възражението за несъразмерност на присъденото адвокатско възнаграждение, въззивницата счита за неоснователни.

На последно място обръща внимание на обстоятелството, че в правомощията на Прокуратурата е преценката за наличие или не на предпоставките за повдигане на обвинение. Като не е направила обективна преценка относно необходимостта от водене на наказателно производство против ищцата, ответната страна сама се поставила в ситуация да понесе отговорността за действията си.

Моли се за потвърждаване на решението.

Бургаския апелативен съд, в рамките на въззивните оплаквания и въз 2 основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С обжалваното решение № 285 от 11.11.2025г. ответната прокуратура е осъдена да заплати на Д. Г. С. сумата 7 000 лв., обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и сумата 1 700 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, във връзка с воденото спрямо нея наказателно производство по ДП № 123/2016г. по описа на РУ на МВР Твърдица, за което е оправдана с Присъда № 38 от 25.03.2019г. по НОХД № 116/2018г. на PC - Сливен, потвърдена с Решение № 38/16.07.2019г. по ВНОХД № 288/2019г. на ОС - Сливен, ведно със законната лихва върху размера на присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, считано от 10.09.2021г. до окончателното изплащане. В останалата част, до предявения размер от 100 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и претенцията за законна лихва върху пълния размер на претенцията за неимуществени и имуществени вреди за периода от 16.07.2019г. до 10.09.2021г. съдът отхвърлил иска, а за разликата върху размера над уважената част на предявения иск за неимуществени вреди за периода 10.09.2021г. до окончателното изплащане отхвърлил като неоснователни.

Страните не спорят относно установената по делото фактическа обстановка: С Присъда № 38 от 25.03.2019г. по НОХД № 116/2018г. по описа на PC-Сливен, ищцата Д. С. е била призната за невиновна в повдигнатото от Районна прокуратула – Сливен обвинение за това, че в периода 05.08.2014г.- 20.10.2014г., в гр.Т., обл.С., в условията на продължавано престъпление, в качеството й на управител на „Маркпро” ЕООД, гр.Стамболийски, чрез съставяне документи с невярно съдържание – фактури с №№ 6/05.08.2014г.; №7/29.09.2014г. и №9/20.10.2014г., издадени от „Маркпро” ЕООД, гр.С., с получател СОУ „Н. Рилски” - гр.Т., в които било отразено, че „Маркпро” ЕООД е извършило услуги по вкарване и разстилане на инертни материали със специализирана машина, транспорт по доставка и прибиране на специализирана машина; услуга със специализирана машина “БОБКАТ“ за вкарване и разстилане на хумус; услуги със специализирана машина за оране и фрезоване; почистване на площадките и изнасяне на материали, след като такива не били извършени/ на 26.09.2014г., 07.10.2014г. и 27.10.2014г., в тр.Т., съзнателно дала възможност на „Маркпро“ЕООД, гр.С. да получи от бюджета на учебното заведение, представлявано от кмета на Община Твърдица, без правно основание, чуждо движимо имущество 11 362 лв. и е била оправдана по повдигнатото обвинение по чл.212, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал. 1 НК. След протест на прокурора, присъдата е била потвърдена с Решение № 38/16.07.2019г. по ВНОХД № 288/2019г. на Окръжен съд- Сливен, влязло в сила. Общата продължителност на наказателния процес е около две години. През цялото време ищцата е била с взета мярка за неотклонение “подписка“. Наказанието за предложеното престъпление е лишаване от свобода от 2 до 8 години.

Твърденията на ищцата са за ежедневно преживяван стрес и психологически дискомфорт по време на цялото наказателно производство, намерили израз в загуба на сън, психически притеснения до степен на депресивни състояния за определен период от време, засягане на доброто й име в града, в който живее. Наред с това тя претърпяла усложнения в здравословното си състояние, получавала и сърцебиене. Изпитвала психическо напражение, станала неспокойна, затворена, притеснена, постоянно тревожна, с подтиснато настроение и без желание за комуникация. Търпяла и вреди, поради ограниченията в свободното й придвижване в и извън страната, поради наложената й МНО „подписка“.

За установяване на вредите, понесени от ищцата, са разпитани свидетели, които непосредствено са възприели настъпилите промени в поведението й – обща тревожност, срам и неудобство при общуване, оплакване за безсъние, подтиснатост.

3

Показанията на свидетелите си кореспондират относно състоянието на ищцата и потвърждават, че то е било именно в резултат на воденото срещу нея наказателно производство.

Свидетелите заявява, че тя се затворила, прекъснала взаимоотношенията си с приятели и роднини, разредила срещите си и с роднините си, а държанието й е било далеч извън обичайния за нея позитивен начин. Верно е, че разпитаните свидетели са от кръга на близките на ищцата- нейният съпруг, син и брат, но те са били ежедневните свидетели на състоянието й и в най-пълна степен описват преживяванията й и променения й начин на живот, поради което е житейски оправдано да им се даде вяра.

По делото е била допусната и приета, неоспорена от страните и съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която е установил, че действително ищцата има автоимунно заболяване, което обаче датира от 2012г. и не е повлияно от започването на наказателно преследване срещу нея. Това означава, че ищцата не е понесла страдания извън обичайните за подобни случаи, каквито е описала в исковата молба и се установи, че е изпитала, като свръхчувствителността й и скромността, за която свидетелстват нейните близки в качеството на свидетели, са засилили негативните й субективни преживявания, но заболяването не е провокирано, нито е задълбочено от стресовия фактор.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи: Съгласно нормата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата – в лицето на съответните органи на дознанието, следствието, прокуратурата, съда - отговаря и дължи обезщетение за всички причинени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от образувано наказателно производство и от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление, независимо дали вредите са причинени виновно от съответните длъжностни лица, намиращи се в трудово или служебно правоотношение със съответния правозащитен орган (ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. гр.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС на РБ). Основанието за ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.3, пр.2 ЗОДОВ е обективният факт на оправдаване на лицето с влязъл в сила съдебен акт.

По силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ обезщетението за причинените неимуществени вреди се определя от съда съобразно с чл.52 от ЗЗД по справедливост. Обхватът и съдържанието на това понятие са изяснени в Постановлението на Пленума на ВС № 4/1968г. Справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага имат за своя притежател/така напр.решение №12/30.04.2020г. по гр.д.№1513/2019г, решение №293/17.03.2020г. по гр.д.№3963/2018г ВКС и др./. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е „абстрактно“ понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики. В актуалната практика на ВКС са изработени и утвърдени няколко критерия, въз основа на които съдът определя справедливото обезщетение, а именно продължителността на наказателното преследване, личността на ищеца и неговия авторитет в обществото (социалното му положение на човек, без негативни обществени прояви, обществено ангажиран и с добра репутация в населеното място), възрастта (при повдигане на обвинението ищцата е била на 47 години), настъпилите промени в поведението й, за които свидетелстват разпитаните свидетели са обстоятелства, които са се отразили на начина й на живот, самочувствие и желание да общува. Към посочените релевантни за определяне на справедливото обезщетение обстоятелства, следва да бъдат прибавени характерът на престъплението по повдигнатото обвинение, а така също интензитетът на наказателното преследване привлечена е като обвиняема за престъпление от общ характер по чл.212, ал.2, вр. ал.1, 4 вр. чл.26, ал.1 НК. Провеждани са множество съдебни заседания с нейно участие, Прокуратурата е протестирала оправдателната присъда на първоинстанционния съд.