Решение № 21619 от 26.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21619 гр. София, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110142709 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „*****************“ ЕООД с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: ******************, срещу Г. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: ************* с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца: сумата от 88,30 лв. - главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № **************/08.06.2022г. за отчетен период от 08.06.2022г. до 07.07.2022г. по Договор за електронни съобщителни услуги от 26.03.2020г. за интернет услуга с абонаментен план **********”, в който план са включени интернет услуги, се дължи сумата в размер на 49,21 лв. с ДДС; за телевизионна услуга с абонаментен план „**************+“, в който план са включени телевизионни услуги, се дължи сумата в размер на 39,09 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от 06.12.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 26,91 лв.- лихва за забава за период от 28.06.2022г. до 02.12.2024г. сумата от 88,30 лв. - главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № *************. за отчетен период от 08.07.2022г. до 07.08.2022г. по Договор за електронни съобщителни услуги от 26.03.2020г. за интернет услуга с абонаментен план **********”, в който план са включени интернет услуги, се дължи сумата в размер на 49,21 лв. с ДДС; за телевизионна услуга с абонаментен план „**************+“, в който план са включени телевизионни услуги, се дължи сумата в размер на 39,09 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от 06.12.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 26,23 лв. лихва за забава за период от 26.07.2022г. до 02.12.2024г., сумата от 89,29 лв. - главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № *************г. за отчетен период от 08.08.2022г. до 07.09.2022г. по Договор за електронни съобщителни услуги от 26.03.2020г. за интернет услуга с абонаментен план **********”, в който план са включени интернет услуги, се дължи сумата в размер на 49,21 лв. с ДДС; за телевизионна услуга с абонаментен план „**************+“, в който план са 1 включени телевизионни услуги, се дължи сумата в размер на 40,08 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от 06.12.2024 г. до изплащане на вземането и и сумата от 25,75 лв. лихва за забава за период от 26.08.2022г. до 02.12.2024г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ********** г. по описа на СРС.

Сочи се, че На 26,03.2020г. между „*********” ЕАД и Г. Д. Д. е сключен Договор за електронни съобщителни услуги за интернет услуга с абонаментен план **********”.

Договорът е сключен за срок от 24 месеца, като същият влиза в сила в деня на подписването му.

На 03.08.2023 год. кредиторът „*****************” ЕООД е закупил от „ИФ” ООД с Договор за продажба на вземане всички вземания на „*********“ ЕАД към Г. Д. Д..

Задълженията на Г. Д. Д. произтичат от Договор за електронни съобщителни услуги от 26.03.2020г. за интернет услуга с абонаментен план „*********************, в който план са включени интернет услуги; за телевизионна услуга с абонаментен план „**************+“, в който план са включени телевизионни услуги, въз основа на който са издадени и незаплатени следните фактури: Фактура № **************/08.06.2022г. за отчетен период от 08.06.2022г. до 07.07.2022г.; Фактура № *************. за отчетен период от 08.07.2022г. до 07.08.2022г.; Фактура № *************г. за отчетен период от 08.08.2022г. до 07.09.2022г. Длъжникът е уведомен за закупеното вземане с изпратено Уведомление за цесия по чл.99, ал.3 от ЗЗД с обикновена пратка чрез „*******************” ЕАД до адреса на длъжника *************

Представени са писмени доказателства.

Претендират се разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор.

На първо място се излагат доводи за недопустимост на производството. Сочи се, че с Разпореждане № 95941 от 17.06.2025 г., постановено по частно гражданско дело № 202411101********** г., 46-ти състав по описа на Софийски районен съд, съдебният състав е указал на „*****************“ ЕООД с ЕИК ************, че в едномесечен срок от връчване на препис от процесното разпореждане, същият може да предяви иск за установяване на оспореното вземане. Преписът от посочения съдебен акт е връчен на заявителя и ищец по настоящото съдебно производство на 03.07.2025 г. В този смисъл срокът за предявяване на иска е изтекъл на 04.08.2025 г. Същевременно, молбата за изпълнение на дадените указания и депозираната пред съда Искова молба са подадени едва на 06.08.2025 г.

Оспорва се наличието на активна легитимация на ищеца като цесионер на *********“ ЕАД, респективно на „ИФ“ ООД именно на процесните вземания, както и валидно уведомяване за извършените цесии.

Сочи се, че в сезиращата Искова молба, ишцовото дружество твърди наличие на свое вземане в размер на 88,30 лева във връзка с издадена Фактура № ************** от 08.06.2022 г., като от приложената такава не се установява дължима сума в посочения размер.

Излагат се доводи, че исковата претенция е недоказана по основание и размер- неясно е по какъв начин са формирани процесиите твърдени за дължими суми, за които са представени 3 броя фактури, доколкото в сезиращата съда молба липсва подобна информация. От страна на ищеца е единствено представено заявление/договор, сключено на 26.03.2020 г. с определена дата на изтичане 26.03.2022 г. От съдържанието на процесното споразумение се установяват множество различни условия, като липсва яснота, считано до кога са намирали приложение конкретни промоционални условия и считано от кой момент 2 стандартни такива, респективно какви са били условията за ползване на посочените услуги след изтичане на периода на споразумението, предвид уговореното в него продължаване на същото за неопределен срок от време, след изтичане на минималния му такъв. В този смисъл считам и че безспорно са налице и редица нарушения, свързани с наличие на неравноправни клаузи, респективно неравноправно третиране на потребител по смисъла на закона.

Като прецени събраните по делото относими доказателства, съдът намери от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта: Предявеният иск е допустим и е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Действително Разпореждане № 95941 от 17.06.2025 г., е връчено на ищеца на 03.07.2025 г. и срокът за предявяване на иск изтича на 04.08.2025 г.- понеделник. Това е и датата на пощенското клеймо на депозираната искова молба Съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. Процесният случай е именно такъв – исковата молба е изпратена по пощата в последния ден от срока- на 04.08.2025 г.

Представен по делото е Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №************** с клиентски номер ******************* г. от 26.03.2020г. Договорено е ползване на пакет „**********“ с включени интернет услуга и телевизионна услуга. В същия са предвидени промоционални условия за 24 месечен срок и стандартни условия за интернет и телевизия, приложими след изтичане на първоначалния 24 месечен срок на 26.03.2022 г.

Процесните периоди касаят периода след 26.03.2022 г., поради което дължимите месечни такси за интернет са 79.80 лева, а за телевизия 28.99 лева. Посочените допълнителни два броя приемника са с месечна такса по 4.80 лева, а телевизионния пакет за „******“ е в размер на 7.99 лева. Така общо дължимите месечни суми за процесния период за интернет са 79,80 лева, а за телевизия: 46.58 лева.

Горепосоченият писмен договор не е оспорен от името на ответника, нито са изложени твърдения и съображения, че ответникът не е сключвал същия. Договорът носи подписа на ответника, като в производството не е оспорена автентичността му.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че през заявените в исковата молба периоди, между страните в производството са съществували валидни договорни правоотношения по сключен между страните Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №************** с клиентски номер ******************* г. от 26.03.2020г.

Следва да се посочи, че дължимостта на месечната абонаментна такса не е обвързана от ползването на услугите. С предоставяне достъп до мобилните услуги, предоставяни от ищеца – мобилен оператор, възниква задължение за ответника – потребител на услугите, за заплащане на уговорената между страните месечна абонаметна такса за ползване на предоставените услуги, т.е. доколкото е предоставен достъп до услугите на оператора за ответника е налице задължение за заплащане стойността на уговорената месечна абонаментна такса, като е без значение дали ответникът реално е ползвал или не услугите до които му е предоставен достъп.

По всяка една от месечните фактури се претендират суми по-ниски по размер от установено дължимите, поради което съдът е ограничен от наведените от страните твърдения и възражения (чл. 6, ал. 2 ГПК, чл. 8, ал. 2 ГПК) и следва да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало вземане именно за посочените суми.

3

На 21.05.2021 год. между „*********“ АД - цедент и „ИФ“ ООД - цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания, посочени в приложение № 1, неналично по делото.

С договор за цесия от 03.08.2023 год., „ИФ“ ООД е прехвърлило на „**************“ ЕООД вземания, придобити от трети лица.

За съда недоказано, обаче остава твърдението, че тъкмо вземането на „*********“ АД от ответника, почиващо на твърдяното основание и произтичащо от договора за далекосъобщителни услуги е било предмет на договора за цесия, сключен между „*********“ АД и„ИФ“ ООД

С договора за цесия са прехвърлени множество вземания, които е следвало да са описани в приложения. Такива приложения, съдържащи всички вземания, в т.ч. и процесното, както и волеизявленията на съдоговорителите за тяхното прехвърляне, не фигурират сред доказателствата по делото.

Липсата на приложенията не може да се преодолее с изходящото от законния представител на „***********“ ЕАД „извлечение“, като следва да се посочи, че изявлението е с дата 15.07.2025 г., а към този момент поне съобразно твърденията на страните вече е следвало вземанията да бъдат цедирани от „ИФ“ ООД на „**************“ ЕООД 2 години по-рано- на 03.08.2023 г. Отделно от това в извлечението е посочена сумата от 978.69 лева, различаваща се от процесните, като не може да се направи връзка, че тази сума е имано описаната в исковата молба.

С оглед на това съдът намира, че ищецът не е придобил валидно никаква част от вземането на „*********“ АД към Г. Д. Д., съответно тя не му дължи никакви суми.

Ето защо, предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „*****************“ ЕООД с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: ******************, срещу Г. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: ************* за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца: сумата от 88,30 лв. - главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № **************/08.06.2022г. за отчетен период от 08.06.2022г. до 07.07.2022г. по Договор за електронни съобщителни услуги от 26.03.2020г. за интернет услуга с абонаментен план **********”, в който план са включени интернет услуги, се дължи сумата в размер на 49,21 лв. с ДДС; за телевизионна услуга с абонаментен план „**************+“, в който план са включени телевизионни услуги, се дължи сумата в размер на 39,09 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от 06.12.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 26,91 лв.- лихва за забава за период от 28.06.2022г. до 02.12.2024г. сумата от 88,30 лв. - главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № *************. за отчетен период от 08.07.2022г. до 07.08.2022г. по Договор за електронни съобщителни услуги от 26.03.2020г. за интернет услуга с абонаментен план **********”, в който план са включени интернет услуги, се дължи сумата в размер на 49,21 лв. с ДДС; за телевизионна услуга с абонаментен план „**************+“, в който план са включени телевизионни услуги, се дължи сумата в размер на 39,09 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от 06.12.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 26,23 лв. лихва за забава за период от 26.07.2022г. до 02.12.2024г., сумата от 89,29 лв. - главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № *************г. за отчетен период от 08.08.2022г. до 07.09.2022г. по Договор за 4 електронни съобщителни услуги от 26.03.2020г. за интернет услуга с абонаментен план **********”, в който план са включени интернет услуги, се дължи сумата в размер на 49,21 лв. с ДДС; за телевизионна услуга с абонаментен план „**************+“, в който план са включени телевизионни услуги, се дължи сумата в размер на 40,08 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от 06.12.2024 г. до изплащане на вземането и и сумата от 25,75 лв. лихва за забава за период от 26.08.2022г. до 02.12.2024г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ********** г. по описа на СРС.