Решение № 1217 от 15.10.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1217 гр. Варна, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. М.а като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20253110202200 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. П. С. срещу Наказателно постановление № 442а - 156/10.12.2024 г., издадено от началник на сектор ОП в 04 РУ към ОДМВР - Варна, с което на въззивната страна на основание чл. 30, ал. 3 ЗУЧК е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 17а, ал. 2 ЗУЧК.

Изложени са съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. По-конкретно се твърди, че административнонаказващият орган не е извършил проверка по чл. 52, ал. 4 ЗАНН и не е отразил правилно действителната фактическа обстановка.

Според жалбоподателя наказателно постановление е издадено при непълнота на доказателствата. Изложени са доводи за явна несправедливост на наложеното административно наказанието. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В проведеното последно открито съдебно заседание въззивната страна, 1 редовно призована, не се явява, не се представлява. По делото е представена молба от адв. А. Д. – процесуален представител на въззивната страна, в която изразява становище по същество. Твърди се, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства за извършено административно нарушение. На следващо място се сочи, че НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото не съдържа описание на нарушението, дата и място на извършване, както и обстоятелствата, при които е извършено.

Твърди се, че АУАН е издаден само въз основа на обяснения на лице, което е изцяло заинтересовано по случая. Позовава се на приложения по делото оптичен носител, съдържащ видеозапис, от който се установява, не се обозначени плажната ивица, защитената територия и дюните (бели, сиви или облесени). Сочи, че на мястото няма ограждения и има достъп за автомобили.

Твърди се, че на приложената по делото снимка не се виждат пясъчни дюни по смисъла на пар. 1, т. 4 ЗУЧК. Твърди се, че по делото няма доказателства за собствеността на автомобила, дали той е регистриран на територията на Република България, какъв е адресът на собственика и дали МПС е спряно от движение или не. Твърди се, че от описанието в НП не става ясно къде точно е паркирал автомобилът – посочено е било общо, че е паркиран върху плаж, ивица и дюни. Наред с това се твърди, че в АУАН и НП е посочено, че плажът се състои от 13 поземлени имота, като е невъзможно автомобилът да бъде паркиран едновременно върху всички тях. Излага съображения, че е налице неяснота относно свидетеля Д. Желязкова – дали е очевидец или е присъствала при съставянето на АУАН. Навежда доводи за извършено нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, доколкото актът е съставен в отсъствие на нарушителя. Твърди се, че декларацията, подписана от нарушителя, че той е управлявал на процесната дата автомобила, няма процесуална стойност, поради което и не може да се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е паркирал процесното МПС. В подкрепа на това възражение се позовава и на обстоятелството, че АУАН не е съставен в присъствието на жалбоподателя, а е съставен въз основа на констативен протокол. На следващо място се твърди, че от показанията на св. Желязкова не може да се установи къде точно е бил паркиран автомобилът, доколкото прави изявление, че не може да посочи мястото. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на сторените по делото разноски. Изразено е становище, че няма законова възможност за присъждане на юрисконсултско 2 възнаграждение на въззиваемата страна.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна 04 РУ – Варна при ОДМВР - Варна, редовно призована, не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки от редовно упълномощен процесуален представител – гл. юрисконсулт Катя Лукова – Атанасова, в които е изразено становище за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и е отправено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 16.08.2024 г. около 11,23 часа е била извършена проверка на място на морски плаж „*“, к.к. Шкорпиловци, община Долни чифлик, област Варна от служители на Община Долни чифлик и 04 РУ – Варна, измежду които били и св. Ц. П. М. (полицейски служител) и св. Д. Ж. Ж. (служител в Община Долни Чифлик).

В хода на проверката бил съставен протокол, в който проверяващите служители удостоверили, че при обхождане на северната част на морски плаж „Шкорпиловци“ в ПИ *** (вид територия Защитена, НТП

Крайбрежна плажна ивица) има паркирани множество автомобили, измежду които и лек автомобил „*“ с рег. № *, собственост на жалбоподателя А. П. С..

Проверяващите служители извършили проверка по специализираната карта на Черноморското крайбрежие и установили, че мястото, на което са паркирани автомобилите, представлява сиви дюни.

В констативния протокол било удостоверено, че има поставени обозначителни информационни табели. В хода на извършената проверка бил изготвен и снимков материал, включително и по отношение на процесния лек автомобил.

Впоследствие жалбоподателят попълнил декларация, че на процесната дата и час той е управлявал автомобила. На същата дата (01.10.2024 г.) подписал и покана за съставяне на АУАН.

Приемайки, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 17а, ал. 2 3 вр. 30, ал. 3 ЗУЧК, на 14.10.2024 г. св. Ц. П. М. съставил акт за установяване на административно нарушение. АУАН бил връчен на жалбоподателя, която го подписал с изявление, че има възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, в които А. П. С. посочил, че оспорва описаната в АУАН фактическа обстановка, както и това, че е възпрепятстван да разбере за какво нарушение му е повдигнато обвинение.

На 10.12.2024 г. началникът на сектор ОП в 04 РУ - Варна, приемайки идентична фактическа обстановка като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на св. Ц. П. М. и св. Д. Ж. Ж. и писмени и веществени доказателства: покана, декларация, констативен протокол, писмо от областния управител на област Варна, писмо от Община Долни чифлик до служебния министър на туризма и областния управител на област Варна, писмо от Община Долни чифлик с вх.

№639838/16.07.2025 г., писмо от Община Долни чифлик с вх.

№639839/16.074.2025 г., писмо от Община Долни чифлик с вх.

№693841/11.08.2025 г. и трите писма по описа на РС – Варна, писмо от Четвърто РУ – Варна 61937/10.07.2025 г. по описа на РС - Варна, ведно с приложената към него покана, 3 броя снимки, представени от адв. А. Д., списък на разноските и договор за правна защита и съдействие между А. П. С. и адв. А. Д., 1 бр. снимка, намираща се в адиминстративнонаказателната преписка и заповед на директора на ОДМВР – Варна.

Съдът кредитира изцяло гласните доказателствени средства – свидетелските показания на св. Ц. П. М. и св. Д. Ж. Желязкова като обективни и достоверни, доколкото същите са последователни, логични и не съдържат противоречия в себе си и такива помежду им, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира представените по делото писмени и веществени доказателства, доколкото са непротиворечиви, като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

4

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл.

57 ЗАНН.

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност и съответно да организира адекватно защитата си, а именно – посочено е, че жалбоподателят на 16.08.2024 г. около 11,23 часа в к.к. „Шкорпиловци, общ. Долни чифлик, обл.

Варна в границите на морски плаж „Шкорпиловци-север“ е паркирал собственият си лек автомобил „*“ с рег.№ *А върху крайбрежната плажна ивица и сиви дюни в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с.

Шкорпиловци, обл. Варна – нарушение по чл. 17а, ал. 2 ЗУЧК.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 17а, ал. 2 ЗУЧК забранява се поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1.

Дефиницията за морски плаж е дадена в чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК, съгласно който морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, 5 разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж. В т. 4 от § 1 от ДР на ЗУЧК е посочено, че "Пясъчни дюни" са образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни.

От обективна страна въззивната страна А. П. С. е извършил нарушение на посочената разпоредба, тъй като на 16.08.2024 г. е паркирал ремарке за лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. № В 6957 ТА в границите на сиви дюни на морски плаж „Шкорпиловци – север“.

От субективна страна предвид формалния характер на престъплението (липсата на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Жалбоподателят е имала ясното съзнание, че участъкът, в който е паркирал процесното ремарке, представлява сиви пясъчни дюни, доколкото е бил образуван от пясък, почва и чакъл.

Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение. Нещо повече – паркирането на превозни средства води до опасност от увреждане на естествения ландшафт на Черноморското крайбрежие, чието опазване е от изключителен обществен интерес.

По възраженията на въззивната страна:

По отношение на възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за отмяна на наказателното постановление. Това е така по две причини: първо, защото страните по делото са длъжни да посочат всички доказателства в подкрепа на своите становища и, най-вече - защото съдът решава делото по същество, което от процедурна гледна точка означава, че той никога не връща делото за ново разглеждане от административнонаказващия орган, а го решава сам, по същество (цит. от „Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд паблишинг“ АД, с автори проф. д-р К.