Решение № 5138 от 18.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5138 гр. Пловдив, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330104432 по описа за 2023 година

Предявен е иск от К. Л. В. срещу „Първа инвестиционна банка“ АД за присъждане на сумата от 500 лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство по изпълнително дело № 369/2021 на ЧСИ С. Г. Делото е било прекратено, поради обезсилване на издадената Заповед за изпълнение, но не били присъдени направените в изпълнението разноски. Поради горното, счита, че с процесната сума са нанесени вреди и същата следва да бъде присъдена в негова полза.

Иска се осъждане на ответника като взискател по прекратеното изпълнително дело да заплати сумата от 500 лева, претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор на искова молба, с който се прави признание на иска и възражение за дължимостта на разноски по чл. 78, ал. 2 ГПК.

Правната квалификация на иска е чл. 49 ЗЗД.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното копие на изпълнително дело се установява, че срещу ищецът К.

В., наред с други лица, е образувано изпълнително дело № 369/2021 г. по описа на ЧСИ С. Г. Производството е образувано по изпълнителен лист от 01.03.2021 г., издаден в полза на ответника- Първа инвестиционна банка АД, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадената по ч.гр.д. № 3779/2021 г. на ПРС. С определение от 07.06.2022 г. по гр.д. № 2810/2022 г. е върната исковата 1 молба на Първа инвестиционна банка АД срещу Т. В. и К. В. и е обезсилена издадената по ч.гр.д. № 3779/2021 г. на ПРС заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.03.2021 г. Отразено е че съденият акт е влязъл в сила на 22.06.2022 г.

След това изпълнителното дело е прекратено от ЧСИ с постановление от 15.12.2023 г., като е отказано да бъдат приети предявени с 3 молби адв. хонорари за процесуално представителство. С две от молбите ищецът е отправил искане до ЧСИ за събиране на разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнението в размер на 500 лева, като са представени доказателства за това.

Ответникът с отговора на исковата молба прави признание на предявения иск.

Фактическият състав по чл. 49 ЗЗД включва следните предпоставки: 1. вреди, причинени на пострадалия; 2. вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа; 3. вредите да са причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена от ответника; 4. прекият причинител да има вина за причинените вреди. /в този смисъл Постановление №7/58г. на Пленума на ВС/.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати, съгласно чл. 433 ГПК. Реализирането на отговорността за разноски по чл. 79 ГПК може да стане само в рамките на изпълнителното производство, но и само въз основа на годен изпълнителен титул, обвързващ съдебният изпълнител. В конкретния случай, ищецът не разполага с такъв изпълнителен титул, поради което и в рамките на изпълнителното производство същият не би могъл да реализира правата си.

С оглед изложеното до момента се установява фактическия състав на нормата и предявената претенция се явява основателна. Ищецът е претърпял вреди като е платил възнаграждение за процесуално представителство по изпълнително дело, което е прекратено вследствие на бездействието на служители на ищеца.

Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Относно разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищеца има право на разноски по предявения иск. По делото обаче не се установи ответникът с поведението си да са дал повод за завеждане на иска, тъй като не се доказа да е получил покана за плащане преди подаването на исковата молба. Поради това и с оглед направеното признание на иска, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като разноските се възложат на ищеца.

С посочената молба от 24.01.2023 г. ищецът- длъжника по изпълнението, е поискал от ЧСИ да бъдат събрани от взискателя разноските. С постановление ЧСИ е отказал да приеме предявените адвокатски хонорари, но това изявление не е 2 достигнало до ответника. Отказът е обективиран в уведомлението до ищеца по делото, но не и в това изпратено до банката ответник. При тези доказателства искането не е станало известно на страната и тя не е била информирана за извършените от ищеца разноски, техния размер и документите, които са ги удостоверявали.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „ Цариградско шосе” № 111П, да заплати на К.

Л. В., ЕГН **********, адрес: ******, сумата от 500.00 лева /петстотин лева/главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди– разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, направени в изпълнително дело № 369/2021 г. по описа на ЧСИ С. Г., с рег. № ****, с район на действие ПОС.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________ 3