Решение № 116 от 31.05.2024, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Павликени, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и *** година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ при участието на секретаря Боряна Николова като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ Гражданско дело № 20214140100284 по описа за 2021 година

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от КОЗД „Г.-95”, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Б. Ч., ул. *** против Г. П. Г., ЕГН ********** от гр.

Б. ч., ул. ***, общ. П., обл. В. Т. и „У.-П.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Б. ч., ул. ***, представлявано от В. Г. Г. за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцовата кооперация е собственик на основание правоприемство и давностно владение на следният недвижим имот, а именно: СГРАДА за енергопроизводство - /ТРАФОПОСТ/ с идентификатор *** па КККР на гр. Б. Ч. с адрес на имота местност ***, със застроена площ от 9 кв. метра, на един етаж, разположен в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, целият с площ 180,00 кв. метра с адрес на имота ***. Иска се и на основание чл.537, ал.2 ГПК отмяна на Нотариален акт констативен за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение /чл. 587, ал. 2 от ГПК/, № *** том ***, per. № ***, дело № *** от 2020 година и Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ***, том. ***, per. № ***, дело № *** от 2020 година издадени от Нотариус № 741 - Т. Т., с район на действие РС П.. Ищецът твърди в исковата 1 молба, че е собственик на процесния недвижим имот по силата на протокол за разпределяне имуществото на ТКСЗ „Б. К. - в ликвидация“, гр. Б. Ч., с който е извършено разпределението на имуществото на заличеното ТКЗС. Поддържа, че след придобиване на имота през 1997 г., ищцовата кооперация го е владеела непрекъснато лично. Излага твърдения, че първият ответник се е снабдил с нотариален акт за собственост на процесния имот по обстоятелствена проверка, по силата който бил признат за собственик на имота, без да е упражнявал фактическа власт върху него, а впоследствие го прехвърлил на втория ответник. Поддържа, че с посочените нотариални актове се накърнявали интересите на ищцовата кооперация, поради което предявява настоящия иск за установяване на правото на собственост и моли за отмяната на НА. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците, с които се оспорват предявените искове. Твърди се, че ищецът не е владял процесния имот, както и че не е извършвал фактически действия в него. Молят за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От Протокол от ***1997 на Тричленната комисия, избрана за разпределяне имуществото на ТКЗС „Б. К.“ гр. Б. Ч. се установява, че ищцовата земеделска кооперация е придобила, наред с други и „Сграда Трафопост в стопански двор № 2“ на стойност *** лева.

От изготвената обяснителна записка през 1995 година е видно, че в обект Стопански двор № 2 гр. Б. Ч. е новосъздаден парцел II - за трафопост с площ от 180,35 кв. метра, в които са изградени сграда трафопост 9 кв. метра и сграда 15 кв. метра за захранваща станция. По кадастрална карта процесната „Сграда трафопост“ представлява: СГРАДА за енергопроизводство 2 /ТРАФОПОСТ/ с идентификатор *** па КККР на гр. Б. Ч. с адрес на имота местност ***, със застроена площ от 9 кв. метра, на един етаж, разположен в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, целият с площ 180,00 кв. метра с адрес на имота ***, с трайно предназначение на територията - Земеделска, начин на трайно ползване „За стопански двор“, *** категория, при съседи:

***, ***, ***.

Описаното прехвърляне е извършено на основание чл. 27, ал. 5 ЗСПЗЗ от тричленна комисия от три физически лица, упълномощени да довършат работата на ликвидационния съвет на ТКЗС „Б. К.”, гр. Б. Ч..

От Нотариален акт - констативен за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение /чл. 587, ал. 2 от ГПК/, № *** том ***, per. № ***, дело № *** от 2020 година по описа на Нотариус Т. Т. , рег.

№ 741 на НК, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, се установява, че първият ответник е признат за собственик по силата на продължило повече от десет години давностно владение по отношение на процесния имот, който с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ***, том. ***, per. № ***, дело № *** от 2020 година издадени от Нотариус № 741 - Т. Т., с район на действие РС П. прехвърлил на ответника ТД.

По делото са ангажирани и гласни доказателствени средства. От показанията на св. В. В., работил като отговорник на Подстанция П. се установява ищцовата кооперация да е придобила процесния трофопост при ликвидацията на ТКЗС в гр. Б. Ч.. Данните за ползваната електроенергия в целия стопански двор се предоставяли на гл. счетоводител на кооперацията и всеки ползвател ходел там да си плаща фактурираната електроенергия.

Свидетелят И. А., който работи в „Енерго Про“ като електромонтьор от 2001 г. заявява трафопостът да се намира до сгради краварници и овчарници и знае процесния трафопост да бил на кооперацията. От дружеството търсели председателя С. К. когато имало профилактики.

3

Свидетелят П. П. заявява, че е бил член и впоследствие председател на тричленната комисия на процесното ТКЗС, чиято цел била да се разпредели имуществото на ТКЗС „Б. К.“ гр. Б. ч. и да се определи дела на всеки собственик от имущество от кооперацията, като процентен състав.

Определили дела с помощта на фирма, която описала всички сгради, направила скици и разделила всички парцели. Комисията продължила работа някъде към четири години. Разпределили дела на КОЗД „Г. -95“ във втори стопански двор, където имало и сега има трафопост и той бил даден на КОЗД „Г. -95“.

Свидетелката Р. К. твърди от 97-ма година трафопоста да се стопанисва от „У. п.“, където тя работела. Всички, които били на територията на втори стопански двор се обръщаха към ответника Г. за трафопоста, тъй като той с дяловете бил изплатил трафопоста. Нямало други сгради около трафопоста.

Свидетелка С. К., която работи в „У. п.“ от 2003 г. и до момента заявява, че трафопостът е на Г. Г. по протокол около 97-ма година. При аварии често се налагало да звъни на Енерго-то. В началото цената на ползвания ток се плащала на КОЗД

„Г. -95“.

Св. Х. Х. работил и при Г. Г., а преди това в „Електроразпределение“.

Схемата за плащане била наложена от електроразпределителното дружество да бъдело по-коректно и по-лесно в името на разпределението – имало един трафопост собственост на някой, имало много абонати, които са абонати на системата и се разбирали с официалния собственик на трафопоста, от където се черпела енергия, той да събира парите и да плаща вземането от тези собственици, които ползват електроенергията. Ако имало авария или трябваше да се търси директора от „Електроразпределение“, сега „ЕОН“ те Г. се обаждал за авариите или колежката Силвия. Никога не бил виждал хора на кооперацията да обслужват или нещо да правят на трафопоста. След 2020 г. когато Г. си узаконил собствеността възникнали споровете между него и кооперацията КОЗД „Г. -95“. Не зднае откога Г. ползва трафопоста. Имало 4 един електромер на ТКЗС „Б. К.“ и правоприемника му КОЗД „Г. -95“, всички фактури се издавали на тях.

Г. В. работещ в „У. п.“ от 2007/2008 год. като електроподдръжка на машини заявява, че Г. Г. е собственик на трафопоста и за това време само Дружеството го поддържало - ако трябвало нещо да се прави, те викали Енерго-то. Те били главния консуматор на трафопоста, косели около него.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Въведеното от ищцовата кооперация придобивно основание, а прехвърляне на собственост върху недвижими имоти с прехвърлител Общото събрание на правоимащите на ТКЗС „Б. К.” от ***1997 г., изисква установяването в обективната действителност на фактическия състав на придобиването на недвижим имот вследствие разпределение на имуществото на посоченото ТКСЗ.

С §12 от ПР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр.28/1992 г.) се прекратяват съществуващите ТКЗС, земеделски кооперации, образувани по силата на §7 от ПЗР на ЗК от 1991 г. (отм.), както и всички съществуващи организации и фирми, регистрирани по Указ 922/1989 г. и Указ № 56 за стопанската дейност с имущество и с дялово участие на селскостопански бригади, КЗС, ТКЗС, МТС, АПК и селскостопански институти, както и кооперации, регистрирани по Закона за кооперациите, когато не е спазена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от същия закон и по устава им е предвидено внасянето на земеделска земя.

Законовата уредба, регламентираща реда за извършването на ликвидация на имуществото на заличените ТКЗС-та, е динамична. Първоначално е било предвидено ликвидацията на тези организации да се извърши от ликвидационен съвет - §13 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С последващите изменения на закона - §28, ал.1 ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр.45/1995 г.) дейността на ликвидационните съвети е прекратена, а с имуществото на организациите по 5

§12 ПЗР на ЗСПЗЗ се разпорежда общото събрание на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ (собствениците на земите, включени в тези организации) или определени от него физически или юридически лица - § 29, ал.1 ПЗР, на ЗСПЗЗ.

При преценка за това спазени ли са условията за придобиване на имущество на прекратените организации по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, реда за ликвидирането им и представителството в производството по ликвидация и спрямо трети лица, следва да се има предвид действалата към момента на осъществяване на юридическите факти редакция на приложимата правна норма по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. В този смисъл решение № 64/25.03.2013 г., постановено по гр.д. № 869 по описа за 2012 г. на ВКС, II г.о.

Към момента на осъществяване на фактическия състав на придобивното основание, действаща е била редакцията на разпоредбата на §29, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ, бр.45 от 16.05.1995 г.). Към този момент дейността на ликвидационните съвети е била прекратена, а с имуществото на ТКЗС-тата се е разпореждало общото събрание на правоимащите. Процесният протокол е истински, не се оспори в тая насока и съдът основава изводите на него.

Съдът намира, че със същия ищцовата кооперация се легитимира като собственик на процесния недвижим имот. Оправомощените лица, посочени в него са го прехвърлили на ищеца.

От събраните по делото доказателства се установи, че ищцовата кооперация упражнява дейността си за периода от 1995 г. и ползва процесната сграда с оглед тяхното предназначение. До този извод съдът стигна, като кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели В., А. и П.. Техните показания са еднопосочни, последователни и непротиворечащи с останалия събран по делото доказателствен материал. Така установеното владение от страна на КОЗД изключва възможността ответниците да са упражнявали несъмнено, явно, спокойно владение по отношение на имота в продължение на повече от 10 години, за да е могъл Г. да го придобие на оригинерно 6 придобивно основание, поради което и като здаинтересовани съдът не цени показанията на свидетелите на ответниците.

Затова и Нотариален акт - констативен за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение /чл. 587, ал. 2 от ГПК/, № *** том ***, per. № ***, дело № *** от 2020 година на Нотариус № 741 - Т. Т., с район на действие РС П., не легитимира като собственик на процесния имот ответника Г.. На основание чл.537, ал.2 ГПК същият следва да бъде отменен.

Претенцията по чл. 537, ал. 2 от ГПК по отношение Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ***, том. ***, per. № ***, дело № *** от 2020 година издадени от Нотариус № 741 - Т. Т., с район на действие РС П. се явява процесуално недопустима и като такава подлежаща на оставяне без разглеждане. Съдът, в производство по спор за вещни права, по искане на страната или служебно с оглед изхода на спора, не може да отменя по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) възпроизведена с разпоредбата на чл. 537, ал. 2, изр. последно ГПК конститутивни нотариални актове, с който е обективирана сделка/ като придобивно, правопораждащо основание по см. на чл. 77 ЗС с вещно-правен ефект, сключена при порок на волята, обуславящ нищожността и/или сключена от лице - прехвърлител, който не е носител на вещното право, както е в случая. Това са нотариални актове, които обективират в съответната (нотариална) волеизявленията на странитеучастници по сделката и удостоверяват самоличността на тези лица.