Решение № 5176 от 20.12.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5176 гр. Пловдив, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330105639 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от О. К. О., с ЕГН: **********, с адрес:

* против „Wizz Air Hungary Zrt” чрез „У. Е. У. Ц.“ – клон България КЧТ, с ЕИК: 200830927, със седалище и адрес на управление гр. * ж.к. Зона Летище, сграда ИВТ, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 7 от Регламент/ ЕО 261/2004 г. за заплащане на сумата от 250 евро, с левова равностойност 488,96 лева, представляваща обезщетение за закъснение на полет *, предвиден да пристигне на * г. в 12:35 ч. местно време състоял се на * г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда -24.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба ищецът излага, че е закупил билет за въздушен превоз от летище * с час на пристигане 12:35 часа, но излитането било забавено с над 4 часа, при което и кацането било закъсняло в 16:55 часа.

Страните по делото са сключили договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът на 28.03 се задължил да изпълни полет с посочения номер с направление *. Ищецът твърди, че на основание чл. 7, т. 1, буква „а“ от Регламент ЕО 261/2004 г. при подобен тип закъснение превозвачът дължи обезщетение в минимален размер 250 евро, при което вредите не подлежат на доказване, а следва да се заплати така, както ищецът ги е претърпял, обективна загуба на време, извършване на допълнителни разходи за ангажиране на транспорт, притеснения и други. Ищецът моли предявения иск 1 да бъде уважен като основателен и в негова полза да бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ответника У. Е. У. ЦРТ. – КЛОН

БЪЛГАРИЯ е депозирал писмен отговор на исковата молба, като същия признава факта на сключване на договора за въздушен превоз, признава обстоятелството, че полетът е пътувал със закъснение, обезщетението е дължимо на ищеца и същото ще бъде заплатено в кратки срокове. Прави възражение за прекомерност на претендираното от страна на ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материланоправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно сключен договор за въздушен превоз за полет № * от летище * до летище *, определен за изпълнение на * г. и закъснение на същия с повече от три часа до крайния пункт на пристигане.

Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск са доказани по несъмнен начин в производството по делото от представените към исковата молба писмени доказателства.

Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството по делото, че след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за главница и законна лихва, за установяване на което е представено платежно нареждане от 12.07.2023г.

В този смисъл е молбата на ответника с вх. № 108009/27.11.2023г. и представеното платежно нареждане, от което е видно, че ответникът е заплатил на ищеца исковата сума, от която 488, 96 лева – главница, 50 лева – разноски за заплатена държавна такса и 13, 21 лева – законна лихва.

По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.

Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, макар и предявения иск да е отхвърлен. В случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото тази 2 процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове са отхвърлени, поради установяване в производството по делото, че съдът е сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие. Съдът в настоящия му съдебен състав е сезиран с искове, които са били предявени в защита на съществуващо непогасено парично притезание, чиито носител е ищеца. Тези обстоятелства, както вече бе посочено се установиха в производството по делото. Искът е отхвърлен поради осъществено от страна на ответника погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса.

По така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една поначало основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът, признавайки нейната основателност, е погасил задължението си.

Наистина доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното задължение е направено след образуване на съдебния спор, като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.

Видно от представения по делото списък по чл. 80 ГПК, и щецът претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, 50 лева – разноски за заплатена държавна такса /които са му заплатени от ответника/ и 23 лева – превод от английски език на документи от Wizzair. Ето защо, на ищеца се следват разноски в общ размер на 423 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от О. К. О., с ЕГН: **********, с адрес: * против „Wizz Air Hungary Zrt” чрез „У. Е. У. Ц.“ – клон България КЧТ, с ЕИК: 200830927, със седалище и адрес на управление гр. * ж.к. Зона Летище, сграда ИВТ осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 7 от Регламент/ ЕО 261/2004 г. за заплащане на сумата от 250 евро, с левова равностойност 488,96 лева, представляваща обезщетение за закъснение на полет *, предвиден да пристигне на * г. в 12:35 ч. местно време, състоял се на * г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда -24.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, поради осъществено плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА „Wizz Air Hungary Zrt” чрез „У. Е. У. Ц.“ – клон България КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище и адрес на управление гр. * ж.к.

Зона Летище, сграда ИВТ да заплати на О. К. О., с ЕГН: **********, с адрес:

3

* сумата в общ размер на 423 лева /четиристотин двадесет и три лева/, представляваща направени от ищеца съдебно – деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4