Решение № 104 от 05.04.2024, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 614/2023
- Вид
- Решение № 104
- Подписан
- 05.04.2024
- В сила
- 08.05.2024
- Състав
- ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 16, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
- чл. 21, ал. 1, т. 23 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 23, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 137, ал. 1, т. 5 · Търговски закон
- чл. 141, ал. 7 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 104 гр. Перник, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20231700100614 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 141, ал. 7, във вр. с чл.
137, ал. 1, т. 5 от ТЗ.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. Г. П., ЕГН ********** от *** против „Медицински център - Р.“ ЕООД, ЕИК 113511049, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя.
Ищцата твърди, че с Решение № 48 от 05.04.2018 г. на Общински съвет – Р. е избрана за временно изпълняващ длъжността *** на „Медицински център Р.“ ЕООД, а след проведен конкурс, с Решение № 153 от 27.08.2019 г. на Общински съвет – Р. е избрана за *** на същия медицински център. Сочи, че с Договор № *** г. и е възложено *** на „Медицински център - Р.“ ЕООД за срок от три години срещу месечно възнаграждение в размер на 600% от средната брутна заплата в дружеството за съответния месец. Сочи, че срокът на договора е изтекъл на *** г.
Твърди, че в периода от *** г. до *** г. е изпълнявала възложената и дейност, като ответникът не е изпълнил задължението си да и заплаща възнаграждение в уговорения размер.
Сочи, че за периода от месец *** г. до месец *** г., включително, същото е в общ размер на 39 229.69 лева, както следва: 2 500.00 лева - неизплатено възнаграждение за месец септември 2020 г., ведно с лихва за забава в размер на 764.82 лв. за периода от 01.11.2020 г. до 17.09.2023 г.; 3 763.00 лева неизплатено възнаграждение за месец октомври 2020 г., ведно с лихва за забава в размер на 1119.86 лв. за периода от 01.12.2020 г. до 17.09.2023 г.; 3 585.34 лева - неизплатено възнаграждение за месец ноември 2020 г., ведно с 1 лихва за забава в размер на 1036 лв. да периода от 01.01.2021 г. до 17.09.2023 г.; 571.35 лева - неизплатено възнаграждение за месец декември 2020 г., ведно с лихва за забава 160.20 лв. за периода от 01.02.2021 г. до 17.09.2023 г.; 4 432.00 лева - неизплатено възнаграждение за месец януари 2021 г., ведно с лихва за забава в размер на 1208.14 лв. за периода от 01.03.2021 г. до 17.09.2023 г.; 4 206.00 лева - неизплатено възнаграждение за месец февруари 2021 г., ведно с лихва за забава ведно с лихва за забава в размер на 1110.33 лв. за периода от 01.04.2021 г. до 17.09.2023 г.; 4 674.00 лева - неизплатено възнаграждение за месец март 2021 г., ведно с лихва за забава в размер на 1194.92 лв. за периода от 01.05.2021 г. до 17.09.2023 г.; 5 213.00 лева неизплатено възнаграждение за месец април 2021 г., ведно с лихва за забава в размер на 1287.83 лв., считано за периода от 01.06.2021 г. до 17.09.2023 г.; 4 665.00 лева - неизплатено възнаграждение за месец май 2021 г., ведно с лихва за забава в размер на 1113.57 лв. за периода от 01.07.2021 г. до 17.09.2023 г.; 5 620.00 лева - неизплатено възнаграждение за месец юни 2021 г., ведно с лихва за забава в размер на 1293.14 лв. за периода от 01.08.2021 г. до 17.09.2023 г.
Искането към съда е да осъди ответника да и заплати сумата от общо 39 229.69 лева, представляваща дължими месечни възнаграждения по Договор № *** г., сключен с кмета на община Р. за възлагане на *** на еднолично дружество с ограничена отговорност „Медицински център - Р.“ ЕООД за периода от месец септември 2020 г. до месец юни 2021 г., включително, както и сумата от общо 10288.92 лв. – лихва за забава върху всяко месечно плащане за периода от 01.11.2020 г. до 17.09.2023 г., както и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника – „Медицински център - Р.“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. С. Д.. Искът е оспорен като неоснователен.
Признати са твърденията на ищцата, че през процесния период е била избрана за *** на ответното дружество, като за това е сключен договор за възлагане на *** и е уговорено месечно възнаграждение в размер на 600 % от средната брутна заплата в дружеството за съответния месец.
Посочено е, че доколкото през процесния период ищцата е представлявала ответника и единствено в нейните правомощия е било да начисли и изплати възнаграждение на ***, то дружеството не носи отговорност за забава на плащанията.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си адвокат Д. С., поддържа иска, така както е предявен. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си адвокат С. Д. поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Моли съда да го отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.
2 от ГПК обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:
Искът е предявен от надлежно легитимирано лице, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
2
Разгледан по същество е частично основателен. Съображенията за това са следните:
Не е спорно между страните и се установява от представените писмени доказателства – Решение № *** г. , взето с протокол № *, на заседание на Общински съвет – Р. и договор № *** г за възлагане на ***, сключен между ищцата и Кмета на община Р., че с Решение № 153/27.08.2019 г. на Общински съвет – Р. Т. Г. П. е определена за спечелила конкурса за *** на „Медицински център – Р.“ ЕООД – гр. Р., определено е възнаграждение на управителя в размер на 600% от отчетената средна месечна брутна заплата в дружеството и е възложено на кмета на община Р. да сключи договор за възлагане на *** на медицинския център със спечелилата конкурса. Въз основа на решението е сключен договор № *** г. между кмета на община Р. и ищцата, с който и е възложено да *** и представлява ответника – „Медицински център - Р.“ ЕООД за срок от три години, считано от вписването на *** в ТР при АВ.
Съгласно т. 4.1 от договора на *** е определено възнаграждение в размер на 600% от средната брутна заплата в дружеството за съответния месец, считано от датата на подписване на договор.
В договора не е предвиден срокът, в който се изплаща възнаграждението на ***. В т. 4.4 е уговорено, че дружеството не гарантира размера на възнаграждението и не го компенсира при липса на парични средства.
Съгласно т. 4.3 и т. 4.5 от договора възнаграждението е за сметка на разходите на дружеството и се начислява по реда и условията на действащото законодателство, а *** се осигурява за всички осигурителни рискове върху начисленото му възнаграждение за сметка на дружеството.
По делото е приета, неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Я. А.. Съдът я кредитира, като пълна, обективна и обоснована, дадена от експерт с необходимите знания и професионален опит. От нея се установява, че през процесния период средномесечното брутно възнаграждение в дружеството е било, както следва: месец септември 2020 г. – 691. 64 лв., месец октомври 2020 г. – 627.23 лв., месец ноември 2020 г. – 657.05 лв., месец декември 2020 г. – 634.70 лв., месец януари 2021 г. – 738.68 лв., месец февруари 2021 г. – 701.08 лв., месец март 2021 г. – 779.04 лв., месец април 2021 г. 868.96 лв., месец май 2021 г. – 777.56 лв., месец юни 2021 г. – 93654 лв. Вещото лице е изчислило и размера на дължимото на ищцата възнаграждение за всеки месец, като е взело предвид отработените дни, което в брутен размер е както следва: за месец септември 2020 г. – 4150000 лв., за месец октомври 2020 г. – 3763.00 лв., за месец ноември 2020 г. – 3585.34 лв., за месец декември 2020 г. – 571.35 лв., за месец януари 2021 г. – 4432.00 лв., месец февруари 2021 г. – 4206.00 лв., месец март 2021 г. – 4674.00 лв., месец април 2021 г. – 5213.00 лв., месец май 2021 г. 4665.00 лв., месец юни 2021 г. – 5620.00 лв. или общо за целия процесен период – 40879.69 лв. След направените удръжки за данъци и осигуровки сумата за получаване на спорния период е в размер на 36286.47 лв.
Констатацията на вещото лице е, че същата е начислена в счетоводството на дружеството, но не е изплатена. Изчислен е размерът на лихвата за забава така както е поискано от ищеца – върху всяка сума за месечно възнаграждение, считано от първо число на месеца следващ месеца, за който е начислено до датата на исковата молба, а именно 10288.92 лв. Констатирано е, че ведомостите за възнаграждения в ответното дружество са изготвяни на 24-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат възнагражденията.
3
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
От извършената на основание чл. 23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ служебна справка в ТРРЮЛНЦ към Агенцията по вписванията се установява, че ответникът е лечебно заведение по чл. 16, ал. 1 от ЗЛЗ, чийто едноличен собственик на капитала е община Р..
При спазване изискванията на чл. 147, ал. 2, във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ, във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА ищцата е назначена за *** на ответното дружество, считано от *** г. до *** г., когато това обстоятелство е заличено в търговския регистър.
Отношенията между дружеството и *** са уредени със сключен между тях договор за възлагане съгласно изискването на чл. 141, ал. 7 от ТЗ. В т. 4.1 от същия е предвидено дружеството да заплаща възнаграждение на *** в размер на 600% от средната брутна заплата в дружеството за съответния месец.
Затова претенцията за заплащане на такова, предявена в настоящото производство е основателна. Брутният и размер за целия процесен период – месец септември 2020 г. – месец юни 2021 г. е 40879.69 лв. Съгласно т. 4.3 и т. 4.5 от договора върху него се дължат данъци и осигуровки. При съобразяване на цитираните разпоредби вещото лице е изчислило, че за процесния период чистата сума, дължима за възнаграждение на ищцата е 36286.47лв. При доказателствена тежест на ответника той не е установил да е заплатил възнаграждението. Не са наведени и твърдения, нито са ангажирани доказателства за наличие на обстоятелствата по т. 4.4 от договора – липса на средства в дружеството, при които ответникът няма задължение да гарантира размера на уговореното възнаграждение или да го компенсира.
С оглед така изложеното, настоящият състав намира главния иск за основателен за сумата от 36286.47 лв., до която следва да се уважи, като за разликата до пълния предявен размер от 39229.69 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
В договора за възлагане не е предвиден деня, в който задължението за заплащане на възнаграждение става изискуемо. Затова на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД падежът му настъпва с поканата на кредитора. В случая тя е отправена с исковата молба, затова от този момент се дължи лихва за забава върху главницата.
Предвид изложеното неоснователен е искът за заплащане на лихва за забава в размер на законната лихва върху исковата сума за периода от 01.11.2020 г. до 17.09.2023 г. в размер на 10288.92 лв., пори което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. и ал. 3 от ГПК на страните се следват разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Ищецът е направил разноски в размер на 1981.56 лв. за държавна такса, 400 лв. – за възнаграждение за вещо лице и 3780.32 лв. – за адвокатско възнаграждение или общо 6161.88 лв. От тях съразмерно с уважената част от иска му се дължи сумата от общо 4498.17 лв.
Ответникът не е представил доказателства за направени разноски, затова 4 такива не следва да му се присъждате.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 141, ал. 7, във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ „Медицински център - Р.“ ЕООД, ЕИК 113511049, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя – Е. И. М. ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г. П., ЕГН ********** от *** сумата от 36286.47 лв. /тридесет и шест хиляди двеста осемдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща месечни възнаграждения по Договор № *** г., сключен с кмета на община Р. за възлагане на *** на „Медицински център - Р.“ ЕООД за периода от месец септември 2020 г. до месец юни 2021 г., включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2023 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 39229.69 лв. както и иска, предявен на основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от общо 10288.92 лв., представляваща лихва за забава върху всяко месечно плащане за периода от 01.11.2020 г. до 17.09.2023 г., като неоснователни.