Решение № 11666 от 13.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11666 гр. София, 13.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря Теодора Ст. Велчева като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20241110157741 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. Н. Ж. срещу М. Н. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДискр., за установяване, че ответницата е осъществила спрямо ищеца пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., по признаци увреждане и лично положение, както и тормоз по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., за осъждането й да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения и за заплащане на обезщетение в размер от 27000 лв. (след допуснато изменение по чл. 214, ал. 1 ГПК) за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоции, унижение и накърняване на достойнството.

В исковата молба ищецът излага твърдения за извършено от ответницата спрямо него нарушение, изразяващo се в неравното му третиране и тормоз, при работата й като деловодител в Софийски градски съд. Поддържа, че на 30.12.2015г., около 10:40 часа, при опит в качеството си на упълномощен адвокат да направи справка по гр.д.№ 3301/2015г. по описа на СГС, ГО, I-14 с-в, ответницата първоначално отказала да му предостави делото за запознаване, тъй като не го открива, а впоследствие, едва към 11:30 часа му го дала, но отказала 1 занасянето му в „Адвокатска стая“ за четене и той бил принуден да го чете в деловодството, стоейки прав до 12:30 часа. Същият ден към 13:30 часа ищецът отишъл отново, вече придружен от И. К., но ответницата и пред него отказала да му предостави делото за запознаване в „Адвокатска стая“, докато накрая все пак решила да го занесе там. По този начин ответницата възпрепятствала нормалния и спокоен достъп до делото на ищеца за упражняване на адвокатските му права, което при тези условия било затруднено, тъй като страда от детска церебрална парализа и е с призната инвалидност при трайно намалена работоспособност 75%.

Ищецът твърди, че това заболяване му причинява трудности в ходенето и болки при стоене прав, поради което отказвайки да му предостави делото за запознаване в „Адвокатска стая“ ответницата го лишила от достъпна среда. Сочи, че с това нейно поведение били нарушени правата му на равни условия за упражняване на професията по признаци увреждане и лично положение сравнимо с други адвокати, имащи достъпна среда, поради което същото осъществява състав на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., както и тормоз по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца за осъществена дискриминация и тормоз по сочените от него признаци, като излага подробно обосновани доводи в подкрепа на защитната си теза. Твърди, че е предоставила на ищеца поисканото от него дело за справка в деловодството на съда. Посочва, че ищецът е настоял да получи копия от постъпили по делото документи, които към този момент все още не били докладвани на съдията докладчик, тъй като същият отсъствал, а съгласно ПАС нямала право да предостави исканите копия без разпореждане на съдията. Освен това съгласно Заповед № 3679/28.10.2015г. на Председателя на СГС справките по делата се дават от 09:00 до 14:00 часа в деловодството, а след 14:00 до 17:00 часа се извършват единствено от деловодителите в „Адвокатска стая“. Поддържа, че е действала съобразно тази заповед. Делото било предоставено на ищеца за четене в „Адвокатска стая“ в 13:30 часа след разрешение от Завеждащия деловодната служба на I ГО, след като бил уведомен за случая. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно и от приобщените писмени доказателства се установява, че 2 ищецът А. Н. Ж. е вписан като адвокат в САК и именно в качеството си на адвокат с предоставени пълномощия от страна по гр.д.№ 3301/2015г. по описа на СГС, ГО, I-14 с-в, е посетил на сочената от него дата 30.12.2015г. деловодството на съдебния състав за извършване на справка по това дело. Безспорно е и видно от представено експертно решение на ТЕЛК от 30.09.2008г., че ищецът има пожизнено призната трайно намалена работоспособност 75%, с водеща диагноза детска церебрална парализа. Не се спори също, че ответницата М. Н. К. към 30.12.2015г. е била в служебно правоотношение със СГС, назначена на длъжност съдебен деловодител, като на тази дата е била на работното си място в деловодството на съда, където е обслужвала граждани и адвокати включително по делата на I-14 с-в в ГО на СГС.

Като доказателства са приети Заповед № 1588/01.06.2015г. на и.ф.

Председател на СГС и Заповед № 3679/28.10.2015г. на Председателя на СГС, с които са приети вътрешни правила за създаване на организация на работа в деловодствата на съда при предоставяне на справки на страните, на процесуалните им представители и на адвокатите за движението на делата. От тяхното съдържание се установява, че през процесния период предоставянето на справки по делата от служители в деловодствата на Гражданските отделения – първоинстанционни състави, въззивни състави и брачни състави, и Търговското отделение на съда, се извършва за времето от 09:00 до 14:00 часа, а в останалото време – от 14:00 до 17:00 часа, справките се извършват единствено от деловодителите в „Адвокатска стая“ въз основа на електронната деловодна система на съда, като по изключение, при техническа невъзможност за достъп до тази система, справките се извършват в деловодствата на отделенията.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И. К. и Р.Г..

Разпитан, свидетелят К. излага, че на 30.12.2015г. имал уговорка за служебна среща с ищеца в 11:30 часа в кантората му. Когато отишъл там установил, че ищецът отсъства и се свързал с него по телефона, като ищецът го уведомил, че се бави в СГС, тъй като отказват да му предоставят поисканото от него дело.

Свидетелят посочва, че след като към 13:15 часа отново се свързал с ищеца и той все още бил в съда, отишъл там и влезнал заедно с него в деловодството, където му казали, че делото било на доклад. К. поискал да се провери по контролния талон откога делото е на доклад и при сверяване по картона се установило, че делото е в деловодството, след което го предоставили на ищеца. Свидетелят твърди, че ищецът поискал да му занесат делото в „Адвокатска стая“, но му било отказано.

След като станало ясно, че се налага ищецът да остане да чете делото в 3 деловодството, свидетелят излязъл навън, като не знае колко време ищецът е останал, за да си провери книжата по делото. Уточнява, че в деловодството нямало столове за посетители и ищецът стоял прав. Отношението от страна на всички деловодители било грубо. Затова свидетелят подал жалба по Председателя на СГС.

Свидетелят Г. съобщава, че през 2015г. е била „Завеждащ служба деловодство“ в Първо ГО на СГС и в това си качество имала задължения да разпределя работата в съдебното деловодство, да следи за нейното изпълнение, да уведомява служителите за всички заповеди и писмени разпореждания на ръководството и да съблюдава за спазването им. Посочва, че съгласно вътрешните правила на съда не било позволено делата да се изнасят от деловодството нито от страните, нито от техни пълномощници. В „Адвокатска стая“ се носели само насрочените дела, а останалите дела не било разрешено да се носят там за четене.

По заповед на Председателя на съда било определено приемно време за четене на делата в деловодството до 14:00 часа. Дава сведения, че не е присъствала в деловодството при първоначалното посещение на ищеца, но е била там след като следобед той се появил отново. Пристигнал в приемното време, преди 14:00 часа, придружен от друг човек. Тогава ответницата обслужвала четири състава. Дочула, че ищецът говори на висок тон на ответницата и тогава се доближила, за да разбере какво се случва. Установила, че ответницата е предоставила на ищеца поискано от него дело, което е било приготвено за доклад на съдията по постъпили документи, но той настоявал да му бъде осигурено място, където да го чете. В деловодството нямало осигурено свободно място за четене, нямало столове за външни лица, посетителите можели да стоят на пътеката зад парапета, разделящ ги от гишетата.

По същото време в деловодството имало и друг адвокат, който четял делото си там.

Тъй като условията в деловодството действително били лоши, а оставало малко до края на приемното време, свидетелят посочва, че по нейна преценка и на нейна отговорност решила да удовлетвори искането на ищеца и наредила на ответницата да му занесе делото в „Адвокатска стая“, въпреки че това не било позволено според правилата. Посочва, че престоят на ищеца в деловодството продължил около 10-15 минути, като през това време не е имало неуважително отношение към ищеца от никой от служителите.

Останалите събрани доказателства сочат, че по повод на процесния случай е била подадена жалба от ищеца до Председателя на СГС, който е сезирал Софийския Адвокатски Съвет за извършване на проверка. Съдът не обсъжда материалите и постановените актове по образуваната преписка, доколкото направените констатации по същата не са обвързващи за съдебния състав. Що се 4 отнася до депозираната до Председателя на СГС жалба от И. К., представена по делото, видно от съдържанието й в нея се съдържат изложени от К. сведения по случая, които обаче не могат да послужат за установяване на обстоятелства от значение за разрешаване на правния спор, тъй като не могат да се ценят като свидетелски показания, доколкото не са събрани в рамките на настоящото производство по предвидения в процесуалния закон ред.

Съобразно така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

При изложените в исковата молба обстоятелства, формиращи основанието на исковите претенции на ищеца, сезиращите съда искове са с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДискр.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. забранява пряка и непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, като в нормите на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. са дефинирани двете проявни форми на дискриминация – пряка и непряка. Пряка дискриминация съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. представлява всяко понеблагоприятно третиране на лице на основата на посочените в ал. 1 признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Неблагоприятно третиране според легалната дефиниция на това понятие, съдържаща се в § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. А според § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДискр. изразът „на основата на признаците по чл. 4, ал. 1“ означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията. Непряка дискриминация съгласно чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, 5 произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.