Решение № 865 от 03.08.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. Варна, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20263100500820 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 14790/23.02.2026 г., уточнена с молба вх.

№ 17437/04.03.2026 г. от Ю. М. Р. ЕГН ********** с адрес: гр. В., ул. М. № ***, вх. *, ет. *, ап. **, чрез адв. Т. Г., срещу Решение № 393/05.02.2026г. по гр.д. № 20253110103273 по описа за 2025г. на Районен съд – Варна, XVIII-ти състав, в частите в които е изменен размерът на издръжката, определена с решение № 2362/15.06.2020 г., по гр.д. № 2743/2020 г. по описа на РС Варна, дължима от него, както следва:

- в полза на детето Р. Ю. Р., ЕГН **********, действащо със съгласието на своята майка П. И. А., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. В., ул. „Е.“ № **, ап. *, като е увеличен от 280.00 лева или 143.16 евро на 250.00 евро месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда– 17.03.2025 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 150 СК и

- в полза на детето Р. Ю. Р., ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен представител П. И. А., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. В., ул. „Е.“ № **, ап. *, като е увеличен от 220.00 лева или 112.48 евро на 300.00 евро месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда– 17.03.2025 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 150 СК.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението на районния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.

Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал събраните по делото доказателства. Срещите му с децата през последната година са спрели. Многократно е искал срещи с тях, но му отказвали. Въпреки тяхното отношение, той всеки месец плаща дължимата издръжка. Сочи, че децата не участват в извънкласни занимания. Единствено 1 детето Р. използва карта „Мултиспорт“, за която се заплаща 25 евро месечно. Не са събрани доказателства, установяващи посещаването на частни уроци. Казано е, че предстои, но това е едно бъдещо събитие, което не е сигурно, че ще се случи.

Сочи още, че на детето Р. са поставени шини, които той сам маха и не желаел да носи.

Поставянето на брекети е по-скъпо лечение, което е приумица на майката. Определената за двете деца издръжка е общо в размер на 550 евро, която сума е много голяма за него, понеже няма високи доходи. Притежава 1/6 ид. ч. от недвижим имот, в който живее майка му и той не може да иска от нея да му заплаща наем за ползването на неговата част. Автомобилът, който е притежавал е с прекратена регистрация от 23.02.2026 г. Регистрираните на негово име две фирми не извършват никаква дейност, подадена е нулева декларация за 2024 г.

Моли да бъде отменено обжалваното решение в частта за разликата над 200.00 евро до изменения размер на издръжката от 250.00 евро за детето Р. Ю. Р. и в частта за разликата над 180.00 евро до изменения размер на издръжката от 300 евро за детето Р.

Ю. Р..

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите Р. Ю. Р. ЕГН **********, чрез майка му и законен представител П. И. А. ЕГН **********, и Р. Ю. Р., действаща със съгласието на майка си П. И. А. ЕГН **********, тримата от гр. В., ул. „Е.“ № **, ап. *, чрез адв. Д. П., в който изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Възразяват, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Решението кореспондира изцяло със събираните писмени и гласни доказателства. Изводите на съда са правилни и почиват на задълбочен прочит и правилно тълкуване на фактите.

Определената издръжка кореспондира с нуждите на децата предвид тяхната възраст и начин на живот. Подадените от бащата нулеви декларации и умишлено поддържания статус на безработен не кореспондират с действителните факти. Събрани са данни за регулярни приходи от наложени платежи и данни за разпоредителни сделки с недвижими имоти.

Молят се за потвърждаване на първоинстанционното решение с присъждане на направените разноски.

В о.с.з. на 08.06.2026г. въззивникът, лично и чрез процесуален представител поддържа жалбата си, при оспорване на същата от страна на въззиваемите, чрез техния процесуален представител.

ДСП-Варна не представя писмен отговор по постъпилата въззивна жалба.

Настоящият състав съобрази следното:

В исковата си молба Р. Ю. Р., действаща със съгласието на майка си П. И. А. и Р. Ю.

Р., чрез майка си и законен представител П. И. А. сочат, че с влязло в сила решение № 2362/15.06.2020г. по гр.д. № 2743/2020г. на 16-ти състав на ВРС е прекратен с развод бракът между родителите им, като съдът е одобрил споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, с което са се споразумели бащата да заплаща месечна издръжка в полза на двете деца, чрез тяхната майка в размер както следва: 280.00лв. в полза на детето Р. и 220.00лв. в полза на детето Р..

Тогава Р. Р. е била на 10 години, а Р. Р.-на 7 години, непосредствено преди започване на първи клас. От постановяване на решението са минали 6 години, като начинът на живот и нуждите на децата са се променили значително. Р. Р. сега е ученичка във Варненска търговска гимназия „Г.С.р.“ в 9-ти клас, специалност „Търговия“, а Р. учи в ОУ „Й. Й.“-В. и е в 6-ти клас. Двете деца живеят с майка си в гр. В., ул. „Е.“, № **, ап. *. Това жилище е закупено от майката след развода, като е ползвала кредит., който изплаща от получаваната заплата. Това се е наложило, понеже ползването на семейното жилище е било предоставено на бащата на децата, а по-късно продадено, като тя е получила само ¼ от продажната цена в размер на 20000.00 евро използвала като самоучастие при закупуване на новото жилище, а Ю. Р. е получил останалите 65000.00 евро. Освен, че е осигурила място за живеене на двете 2 си деца, тя е и родителят, който ги отглежда и възпитава. През последните две години бащата трайно не контактува с децата, като не се ползва от определения му режим на лични отношения с тях. Отношението му към децата се свежда до това да заплаща издръжката в така определения от съда размер, а той е недостатъчен за да покрие нуждите им. Учебните и извънкласни занимания на децата са свързани със значителни разходи, а предвид възрастта им се налага и често закупуване на нови дрехи. Налагат се и разходи и за лекарства, в които бащата не участва. За двете деца предстои заплащане на частни уроци за кандидатстване в следващо по степен учебно заведение, а детето Р. се нуждае от ортодонтско лечение. Бащата не дължи издръжка на други лица. Той е в добро здравословно състояние и разполага със средствата от продажбата на семейното жилище. Той е и съдружник и управител в две търговски дружества – „Р. **“ ООД, ЕИК *********, и „Ф. П.“ ЕООД, ЕИК *********, като извършва търговска дейност и реализира приходи от продажба на риболовни принадлежности онлайн. Издръжката, която дава за децата е недостатъчна да покрие ежедневните им нужди на децата от храна и напитки, за времето, когато са на училище.

Правят искане за изменение на размера на издръжките, както следва: за детето Р. Ю.

Р. – от 280 лева /143.16 евро/ на 500 лева /255.65 евро/ и в полза на детето Р. Ю. Р. – от 220 лева /112.48 евро/ на 480.00 лева /245.42 евро/, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.03.2025 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване. Претендират присъждане и на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ю. М. Р. оспорва предявените искове по размер, намирайки претенциите за завишени.

Моли да бъде определена месечна издръжка в размер на 350 лева в полза на детето Р. и в размер на 300 лева в полза на детето Р..

Според него децата нямат особени потребности, които да налагат необходимостта от допълнителни средства. Те са здрави деца. Нуждите им се определят от обикновените условия на живот в страната, съобразно възрастта им. Не оспорва, че майката е тази, която полага преките грижи за тях. Заявява, че не е трудово зает. Двете му регистрирани фирми не извършват никаква дейност. За 2024г. е подал нулева декларация за доходи. Няма лични спестявания.

С протоколно определение от о.с.з. на 03.10.2025 г. съдът е допуснал изменение на предявените искове, на осн. чл. 214, ал. 1 от ГПК, като са увеличени по размер, както следва:-на предявения от Р. Ю. Р., действаща със съгласието на своята майка П. И. А. иск, чрез увеличение от 500.00 лева /255.65 евро/ на 650.00 лева /332.34 евро/, а на предявения от Р. Ю. Р., действащ чрез своята майка и законен представител П. И. А. иск, чрез увеличение от 480.00 лева /245.42 евро/ на 620.00 лева /317..00 евро/.

ДСП-Варна изказва писмено становище, че исковете са основателни. По отношение на конкретен размер на издръжките, предоставят на съда да реши, съобразно събраните по делото доказателства за финансовата възможност на всеки един от родителите и извършваните разходи за децата според техните нужди.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и се установява от представените 2бр. удостоверения за раждане, като е прието и за установено и ненуждаещо се от доказване от първоинстанционния съд, че родители на децата Р. Ю. Р. ЕГН ********** и Р. Ю. Р., ЕГН ********** са П. И. А. и Ю. М. Р.. Не се спори също така, че с влязло в сила на 15.06.2020г. решение № 2362/15.06.2020г. по гр.д. № 2743/020г. на ВРС, 16-ти състав е прекратен бракът между родителите с развод, като на осн. чл. 51 от СК е одобрено споразумение.

Родителските права по отношение на двете деца Р. и Р. са предоставени на майката П. И. Р., определен е режим на лични отношения на децата с бащата, той е осъден да заплаща издръжка за детето Р. в размер на 280.00лв., а в полза на детето Р.-в размер на 220.00лв., 3 ползването на семейното жилище в гр. В., ул. „А.К.“, № **, ет. *, ап. ** е предоставено на бащата Ю. М. Р.. Родителите са се споразумели на 25.02.2020г., по повод подписан предварителен договор за продажбата на семейното жилище от 07.02.2020г., че продажната цена ще бъде разпределена между продавачите, като П. И. Р. ще получи сумата от 20000.00 евро, а Ю. М. Р.-остатъка от 65000.00 евро. Според справка от 11.06.2025г., апартаментът в гр. В., ул. „А.К.“, № **, ет. *, ап. ** е продаден от П. И. Р. и Ю. М. Р. на 18.03.2020г.

От служебна бележка № 118/12.03.2025г. , изд. от ВТГ „Г.С.р.“ се установява, че детето Р. Ю. Р. е ученичка в 9-ти клас през уч. 2024/2025г. по специалност „Търговия“.

Видно от служебна бележка № 22-180/12.03.2025г. , изд. от ОУ „Й. Й.“-В., през уч.

2024/2025г. детето Р. е ученик в 6-ти клас.

Според удостоверение № 22/11.03.2025г., изд. от „П.“ ЕООД, П. И. А., работи в дружеството на длъжност „Мениджър маркетинг и реклама“ и на втори трудов договор на длъжност „Административен и ПР сътрудник по участие в проект „Европейски цифров иновационен хъб в сектор строителство“. Удостоверено е, че ежемесечно заплаща карта Multisport за себе си на стойност 55.00лв. без ДДС и карта Multisport kids за Р. Р. на стойност 32.50лв. без ДДС, като е посочено, че задължително условие за активността на детската карта е да е активна картата на основния служител.

Съгласно постъпилата по делото справка от ТД на НАП-Варна за периода от 01.01.2024 г. до 20.10.2025г. Ю. М. Р. няма регистрирани трудови договори, няма осигуряване по трудово/служебно правоотношение, няма подадена декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2024г. и няма самоосигуряване по реда на КСО. Няма данни и за осигуряване или изплатени други доходи и доходи по извънтрудови правоотношения /граждански договори/.

Ю. М. Р. е представил подписани от него 2бр. декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч., според които е декларирал, че представляваните от него „Ф. П.“ ЕООД през 2020г. и „Р. **“ ООД през 2017г. не са осъществявали дейност.