Определение № 265 от 31.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 265 гр. София, 31.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно частно гражданско дело № 20251000500134 по описа за 2025 година

Предмет на разглеждане е частна жалба на В. И. В. срещу разпореждане № 30283/16.12.2024 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-1 състав, с което производството пред първоинстанционният съд е прекратено. В частната жалба се твърди, че съдът отказал правосъдие, а ищецът и съпругата му осъдили няколко представителства на България в това число МВР, Прокуратура, Столична община, Национална агенция по приходи за преднамерено неправомерни действия и продължават да водят дела.

Жалбоподателят описва здравословното и материалното си състояние, което твърди да не му позволява да заплаща съдебни разходи. Иска се български представителства да разпоредят да се даде ход на съдебния процес без да заплаща съдебни разходи, а при възлагане на такива те да бъдат изискани от Европейските представителства, за да получи правосъдие и правораздаване.

По допустимостта на частната жалба

Жалбата касае акт, преграждащ разглеждане на предявеното от жалбоподателя искане по същество, предявена е в предписания от закона срок, обуславящо и допустимостта й, а жалбоподателят е освободен от задължението да предплати държавна такса.

Повдигнатият с жалбата въпрос касае преценка на предпоставките за развитие на производството, която въззивният съд осъществява служебно – без оглед наведените от страната доводи. От наличните по първоинстанционното производство книжа се установява следното:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искане на жалбоподателя срещу Столична дирекция на вътрешните работи. Относимите към посочени 1 ответник обстоятелства се ограничават до твърдение за осъществявана репресия спрямо ищеца предвид неговата обществена дейност – подслушвани разговори, осъществявани контакти и разпитвания на длъжностни лица и граждани. Твърди се да е претърпял страдания, защото е лъган, мамен и живее в държава, в която не се спазват законите и отговорност и лишава от средства за претипатние и лечение, довело до увреждане живота и здравето. Сочи и че предоставя правото на съда да прецени следва ли да се повдигне обвинение за създаване на документ с невярно съдържание с цел да бъде използван съгласно разпоредбите на чл. 308 от НК. С исковата молба е поискано да бъде освободен от задължение да внесе държавна такса и да му бъде назначен служебен защитник, който да му съдейства за изясняване пред съда нормативните основания, а и да го подпомага при участие в съдебния процес.

С разпореждане от 08.08.2024 г. първоинстанционният съд е указал на ищеца в едноседмичен срок с писмена молба в препис за ответника да изложи конкретно обстоятелствата, на които основава исковата си претенция, да посочи и обоснове защо претендира от ответника СДВР заплащането на парично обезщетение, от какво е претърпял вреди, какви по вид имуществени и/или неимуществени и в какво се изразяват както и да формулира ясен петитум. Указанието е съобщено на ищеца на 31.10.2024 г.

На 31.10.2024 г. е постъпило изявление, че е получил разпореждане от 08.08.2024 г., СГС отказва правосъдие и правораздаване. Възпроизвежда наличното в исковата молба, а и в жалбата описание на семейното, социалното, материалното и здравословното си състояние, сочи със съпругата си да са осъждали няколко представителства на България в това число МВР, Прокуратура, Столична община, Национална агенция по приходи за неправомерни действия, каквито и продължават да водят. Пособено е и че за извършените нарушения на човешките права и свободи да са уведомили Европейската комисия и главния прокурор на Европейския съюз, от които получили отговор, че ще им се окаже съдействие.

Възпроизведено е и искането в исковата молба, а и в частната жалба да бъде се даде ход на съдебния процес без да заплаща съдебни разходи, а при възложени задължения моли „Европейските представителства да приведат на България изискуемите парични средства за да получи правосъдие и правораздаване“.

Правото на ищеца да привличане в съдебно производство посочен от него ответник почива на задължението му да конкретизира факти – случилото се в обективната действителност. Съдът дължи да осигури възможност за въвлечения в спора ответник да разбере освен кой и какво търси, защо го ангажира с участие в процеса. Понеже правото на обезщетение произтича от противоправно поведение, наложително е то да бъде описано така, че да става ясно какво точно се е случило, къде е станало, кога и обстоятелствата, при които увреждащото поведение е било осъществено (как е станало). Нормата на чл. 2 ГПК ангажира съда да осигури защита на лично или имуществено право. Когато такова не може да бъде изведено от твърденията в исковата молба, съдът дължи съдействие като очертае нужната му информация. Невъзможността от съдържанието на исковата молба да бъде 2 извлечен конкретен защитим от правовия ред интерес овластява съда да откаже разглеждане на искането по същество било като върне нередовната молба (чл. 129 ал. 2 ГПК), било като огласи пречката да разгледа спора (чл. 130 ГПК). В рамките на тази предварителна проверка съдът дължи да обезпечи законния интерес на ответника да не бъде въвличан в безсмислен процес. Нормата на чл. 57 ал. 2 предл. второ от Конституцията на Република България прогласява недопустимост както на злоупотребата с право, така и на упражняване на предписана от закона възможност, чийто единствен резултат е засягане на законен интерес.

Ангажирането с участие в съдебно производство предполага концентрация на ресурси на привлечения ответник, което е оправдано само ако и доколкото участието му е обосновано с конкретни твърдения и логически изведено от тях искане, произтичащо от предписано със закон поведение. С оглед диспозитивното начало предметът на делото се определя от писмено възпроизведените от ищеца твърдения и съдът не разполага с правомощие да ги извлича от приложени към исковата молба доказателства. Затова ищецът дължи да опише ясно поведението, което смята да го уврежда и изложи обстоятелствата, от които стига до извод, че е осъществено от служител в организационната структура на ответника.

Предварителната проверка защитава и интереса на ищеца. Той не дължи да знае правото, за да потърси защита на неосъществили се очаквания. В рамките на дадените указания за конкретизация на очертаните елементи ищецът бива подпомогнат да осмисли очакванията си. Предотвратеното развитие на безсмислен процес предпазва ищеца от обременяващи го допълнителни разходи, предвид отговорността му да възмезди при необосновано от правна гледна точка въвлечен в процеса ответник (чл. 78 ал. 4 ГПК) независимо от имущественото си състояние.

При отчитане на тези критерии настоящият състав намира следното:

Законът повелява, че всеки който причини другиму вреда, дължи да я поправи.

Отговорност се носи и от възложителя на вредоносна работа, а и държавата, в лицето на структурно обособени учреждения, дължи да обезщети пострадалите от незаконно действие или бездействие. Настоящият състав приема, че претендираната сума от индивидуализиран ответник позволява извод какво ищецът търси. От описаната вреда – претърпени страдания става ясно и естеството на накърнено благо, чиято защита се търси. Сочи се и конкретно действие, което позволява да бъде свързано с ответника – подслушват се разговори. Неясно обаче остава кога се твърди това да се е случило, а и защо ищецът смята да се е случило (какво знае да са направили служители на ответника). Яснотата в очертаната насока е необходима, за да се обезпечи защитата на ответника, условията за което ищецът дължи да осигури.

Не отговаря на очертаните критерии дадена от ищеца оценка или мнение. Не става ясно в какво се изразяват осъществяваните репресии – какво конкретно поведение ищецът влага под това понятие. Не става ясно и по какъв начин осъществявани контакти и разпити на длъжностни лица и граждани засяга личното право на ищеца на психичен комфорт.

Предвид нормата на чл. 26 ал. 2 вр. чл. 2 ГПК гражданският процес е негоден да осигури защита на чужд интерес, било то и обществено значим освен в изрично предвидени случаи 3

Затова и е необходимо ищецът да конкретизира действията, оценени като осъществена репресия спрямо него.

Дадените указания от решаващия съд не предполагат еднозначен отговор за очертаните обстоятелства, необходими за преценка надлежното упражняване на правото на иск. Следователно не е оказано дължимото от съда съдействие за изясняване предмета на спора, за да възникне правомощието да откаже разглеждането му. Ето защо обжалваният акт следва да бъде отменен, а делото – върнато за изясняване на указаните обстоятелства и преценка на предпоставките за развитие на спора в състезателен процес, съответно за предоставяне на поисканата правна помощ.

Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, ГО, 1 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 30283/16.12.2024 г. по гр.д. № 20241100100848 по описа на Софийски градски съд, ГО I-1 състав.

Връща делото на същия състав за изпълнение на дадените указания по движение на делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4