Определение № 1820 от 11.07.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1820 гр. Бургас, 10.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500359 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.418, ал.4, вр. чл.417, т.3 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Уаб Хеви Файненс“ /UAB HEAVY FINANCE/ - дружество вписано в регистър на юридическите лица на Република Литва, с регистрационен № 305576227, със седалище и адрес на управление: Литва, гр.Вилниюс, ул.Бирутес № 18, представлявано от директора Лаймонас Норейка, подадена чрез пълномощник адв.Георги Данчев, против разпореждане № 235 от 15.02.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 72/2024 г. по описа на РС-Карнобат, с което е отхвърлено от „Уаб Хеви Файненс“ заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника И. Й. И., ЕГН **********, с адрес с.С., общ.К., обл. Б., за заплащане на следните суми, дължими въз основа на Договор за заем № ** от 17.02.2023 г. с нотариална заверка на подписите, а именно: 10375.10 евро – главница, 475.48 евро – договорна лихва за периода 21.06.2023г.- 29.10.2023г. и 349.17 евро – лихва за забава за периода 21.06.2023г. - 29.10.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане на вземането, както и направените разноски за държавна такса от 438.10 лв. и адвокатско възнаграждение от 1390 лв.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Оспорват се като неправилни и некореспондиращи с представените доказателства изводите на районния съд за отхвърляне на заявлението, че представеният документ не отговарял на изискванията на чл.417, т.3 ГПК и РСКарнобат не бил компетентен да се произнесе по заявлението. В тази връзка се сочи, 1 че заявителят е представил договор за заем с нотариална заверка на подписите на страните, в който се съдържат всички задължения за заплащане на претендираните със заявлението суми, както и че, в заповедното производство съдът не решава въпроси, свързани с уговорена между страните арбитражна клауза или възлагане на делото на чуждестранен съд., поради което се счита, че не съществува основание за отхвърляне на заявлението. По тези съображения моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за заявените суми.

Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.4 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частна жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В случая, вземането на заявителя е основано на сключен между страните Договор за заем № ** от 17.02.2023 г. с нотариална заверка на подписите, представен към заявлението, по силата на който заявителят е предоставил в заем на длъжника сумата от 11000 евро, за срок от 35 месеца, при минимална фиксирана лихва от 15,50 % годишно и при 0,2 % мораторна лихва върху просрочената сума за всеки ден забава.

Съгласно т.14 от договора, „Договорът за заем се състои, както от Общите условия, публикувани на платформата www.heavyfinance.com, администрирани от оператора, така и от настоящия Договор за специални условия, включително и Погасителния план, Поканата за финансиране …“. Представени са и подписани от страните Общи условия и Погасителен план към договора за заем, в който са индивидуализирани месечните плащания по размер и дата на падеж. Тези документи не са с нотариална заверка на подписите.

За да отхвърли подаденото заявление, районният съд е приел, че договорът и неговите приложения представляват едно основание за плащане, независимо че в случая същият е материализиран в три документа – договор за заем, погасителен план и общи условия, поради което е необходимо както договорът, така и приложенията към него също да бъдат с нотариална заверка на подписите, каквато в случая липсва.

Отделно е прието, че предвид клаузата в договора за заем за приложимост на право на Р. Л., то съдът не е компетентен да се произнесе по заявлението.

Бургаският окръжен съд намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.1 ГПК, кредиторът може да поиска постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист при наличието на представен документ по смисъла на чл.417 ГПК. При проверката по чл.418, ал.2 ГПК, следва да се прецени дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника В настоящия случай, въззивният съд намира, че не са налице предпоставките 2 по чл.418, ал.2 и ал.3 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Съгласно нормата на чл.417, т.3 ГПК, документите, въз основа на които заявителят може да се снабди със заповед за незабавно изпълнение са нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи. Настоящото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е основано на договор за заем с нотариална заверка на подписите. Неразделна част от същия обаче е подписаният от страните погасителен план, едва в който са индивидуализирани месечните вноски по размер и дата на падеж. Договорът и погасителния план към него представляват едно цяло, един документ, поради което за да има качеството на изпълнително основание по чл.417, т.3 ГПК е необходимо освен самия договор, погасителният план към него също да бъде с нотариална заверка на подписите, както правилно е приел и районния съд. В конкретния случай е видно, че погасителният план е без нотариална заверка на подписите на страните, поради което въззивният съд приема, че договорът за заем, като едно цяло с погасителния план, не представлява изпълнително основание по чл.417, т.3 ГПК.

По изложените съображения, съдът намира, че представените от заявителя документи не представляват годно извънсъдебно изпълнително основание по смисъла на чл.417, т.3 ГПК, поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е неоснователно и правилно е отхвърлено от КРС. Следва да се посочи, че жалбоподателят не е лишен от възможността да се снабди с изпълнителен лист за вземанията си, тъй като разполага с правото да ги установи в общия исков процес.

Ето защо, депозираната частна жалба е неоснователна и не може да бъде уважена, а поради съвпадане на изводите на настоящия съд с тези на първата инстанция, обжалваното разпореждане следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл.418, ал.4 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 235 от 15.02.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 72/2024 г. по описа на РС-Карнобат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4