Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 206 от 27.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 393/2023
Вид
Решение № 206
Подписан
27.11.2023
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Пловдив, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20235000500393 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх. № 6117/30.06.2023г. от „Е. Ю.ЕАД против решение № 230 / 21.06.2023г. постановено по гр.д.186/2023г.. по описа на ОС – Пазарджик , с което жалбоподателят е осъден да заплати на Н. Б. Н. обезщетение за имуществени вреди в размер на 27 000 лв. – пропуснат наем от описан поземлен имот за периода 22.05.2020г. -23.06.2022г.,както и сторените разноски. Излагат се съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и е заявено искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго ,с което искът на Н. да бъде отхвърлен ,както и се претендират разноски.

От въззиваемата страна Н. Б. Н. е постъпил отговор, с който оспорва въззивната жалба ,счита решението за правилно и заявява искане същото да бъде потвърдено като претендира присъждане на разноски.

От третото лице помагал ЗК „У. „ АД не е постъпил отговор.За съдебно заседание на 30.10.202 3г. е постъпило становище от застрахователното 1 дружество ,с което заявява ,че поддържа въззивната жалба на ответника като обаче счита ,че неправилно е привлечен като трето лице помагач ,той като към датата на прекъсване на електроснабдяването към края на 2003 г. между него и ответникът не е имало валиден застрахователен договор.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок, изхожда от легитимирана страна, имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт ,а решението е валидно и допустимо като постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска,поради което делото следва да бъде разгледано по същество.

Предмет на въззивно разглеждане е иск от Н. Б. Н. ,в качеството му на ЕТ „ Ф. Д. – Н. Н. „ против „Е. Ю. ЕАД за заплащане на сумата от 27 000 лв.

,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропусната полза поради прекъсване и невъзстановяване на електроподаването към описан недвижим имот за период 20.05.2020 г. до завеждане на исковата молба.

В хода на производството дейността на ЕТ „Ф. Д.-Н. Н.“, ЕИК ********* е прекратена и търговеца заличен.

Ищецът е твърдял , че в качеството му на едноличен търговец на основание договор за покупко-продажба, оформен с нот. акт № * от ********г., том *, рег. № ****, н. д. № ***/**г. на нотариус Х. П., рег. № *** в НК, е придобил право на собственост върху недвижим имот, който към момента на сделката е представлявал двуетажна масивна административнобитова сграда с площ от 330 кв.м. и прилежащ терен с площ от 1327.5 кв.м., съставляващ парцел ** от кв. * по плана на гр.П.,а към настоящия момент представлява поземлен имот с идентификатор П.*****.***.*** по КК на гр.П., с площ от 1327 кв.м., ведно с построените в него 2-етажна масивна административна и делова сграда с идентификатор П.*****.***.***.* с площ от 385 кв.м.; сграда с производствено предназначение /склад/ с идентификатор П.*****.***.***.* с площ от 27 кв.м.; промишлена сграда с идентификатор П.*****.***.***.* с площ от 61 кв.м. и двуетажна промишлена сграда с идентификатор П.*****.***.***.* с площ от 76 кв.м.

Твърдял е , че в края на 2003г. електроснабдяването в имота му е прекъснато и не е възстановено до дата 22.05.2020 г. Ето защо ищецът е предявил срещу ответника искове за възстановяване на електроснабдяването по чл.109 от ЗС и частичен иск за присъждане на обезщетение за пропуснат наем за имота за периода 22.05.2015 г. до

2

2020. г. по чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД, които са уважени с влязло в законна сила решение, постановено по гр.д.№1063/2020 г. по описа на РС – Пазарджик ,а също и че след постановяване на съдебното решение и към настоящия момент ответното дружество все още не е възстановило електрозахранването и по този начин ищеца продължавала да търпи вреди. При тези твърдения е предявил настоящия иск ,който касае обезщетение за последващ период.

Ответникът „Е. Ю. ЕАД е оспорил иска като твърди, че единствената причина, поради която имотът на ищецът не е електроснабден, е нежеланието на ищеца да сключи договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа поради несъгласието му с нормативно определената цена за присъединяване на обекта.Оспорил е размера на предявената претенция като необосновано завишена.

Трето лице помагач ЗК „У.“ АД е оспорило наличието на застрахователно правоотношение между него и ответника към момента, на увреждащите ищеца действия.

Съдът ,с решението ,предмет на обжалване ,е приел да е безспорно установено , че през процесния период електрозахранването в имота на ищеца е било прекъснато от страна на ответника, като последният, бездействайки ,не го е възстановил и до настоящия момент, при което положение е поставен в невъзможност да извлича ползи от своя имота и затова е и понесъл вреди под формата на пропуснати ползи, които вреди са в доказан размер от 27 000 лева и представляват несъбрания наем за имота за периода от 22.05.2020 г. до 22.06.2022 г. При тези мотиви е приел иска по чл.49 от ЗЗД в заявения размер да е изцяло основателен и доказан и затова го е уважил, ведно със законна лихва и разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответника ,който с въззивната жалба настоява ,че вредата ,претърпяна от ищеца ,е резултат единствено на бездействието на същия ,изразяващо се в непредприемане на действия по сключване на договор за присъединяване на обекта.Оспорил е и размера на вредите ,считайки го за завишен.

Решението е правилно.

Безспорно е ,че ищецът е собственик на недвижим имот, който към момента на придобиването с нот.акт № */********г. е представлявал парцел **-производствена дейност в кв. * по плана на гр.П., с площ от 1327.5 кв.м., ведно с построената в парцела двуетажна масивна административно-битова сграда с площ от 330 кв.м., при съседи: парцел *-*, парцел *-**, вътрешен път и улица , а в действащата КК на гр.П. същият е нанесен с идентификатор П.*****.***.*** с площ от 1327 кв.м., ведно с построените в него 2-етажна масивна административна и делова сграда с идентификатор П.*****.***.***.* с площ от 385 кв.м.; сграда с производствено предназначение /склад/ с идентификатор П.*****.***.***.* с площ от 27 кв.м.; промишлена сграда с идентификатор П.*****.***.***.* с площ от 61 кв.м. и двуетажна 3 промишлена сграда с идентификатор П.*****.***.***.* с площ от 76 кв.м..

Безспорно е ,че с решение № 260161 / 07.05.2021 г. ,постановено по гр.д.1063/2020 г. по описа на РС – Пазарджик ,влязло в сила на 06.04.2022 г. ответникът е осъден да присъедини към електроразпределителната мрежа чрез съществуващите на място инсталации и съоражения на територията на „Е. - И. „ АД и са осигури електропадаването към имота на ищеца ,както и е осъден да му заплати обезщетение за пропуснати ползи за периода 22.05.2015 г. – 22.05.2020 г.

Безспорно е ,а и се установява от представените молба от ищеца до ЧСИ Х. П. ,изпълнителен лист и писмо от ответника до ЧСИ П. ,че и към настоящия момент имотът продължава да е с прекъснато електрозахранване.

При това положение и доколкото е безспорно,че ответникът все още не е изпълнил задължението ,за което е осъден с влязло в сила съдебно решение ,да възстанови електроподаването към имота на ищеца именно по начина ,по който е осъден да стори това ,то последният като собственик търпи вреда от това бездействие ,изразяващо се в невъзможността да реализира граждански плодове от имота си .Следователно предявеният иск за репариране на тези вреди под формата на пропуснати ползи е доказан по основание като неоснователно е оплакването ,че тези вреди са резултат единствено на поведението на ищеца ,отказващ да сключи договор с ответника за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа .Несъмнено е ,че последният е осъден да присъдени ищеца точно по начина ,посочен в решението ,което той не е сторил и до момента ,поради което именно в резултат на това противоправно бездействие ищецът търпи вредите ,за обезщетяване на които претендира тук.

Тези вреди ,съобразно приетото заключение на СОЕ ,за претендирания период са в размер на 27 000 лв. ,в който имено размер се претендират ,поради което искът е доказан и по своя размер като оплакването на ответника ,че същият е завишен е изцяло бланкетно ,поради и което не подлежи на обсъждане.

С оглед на гореизложеното налага се изводът ,че предявеният от Н. против „Е. Ю. „ЕАД иск за репариране на претърпени вреди под формата на пропуснати пози за процесния период и претендиран размер е изцяло основателен и доказан ,поради което следва да се уважи.

Поради съвпадение с изводите на първоинстанционния окръжен съд ,постановеното от него решение ,предмет на обжалване ,се явява правилно и като такова следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 2 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Ето защо съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 230 / 21.06.2023г. постановено по гр.д.186/2023г.. по описа на ОС – Пазарджик .

ОСЪЖДА „Е. Ю. ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.П., ул. „Х. Г. Д.“ № ** да заплати на Н. Б. Н., ЕГН**********, със съдебен адрес: гр.П., ул.“Х. К.“ № *, адв.В. К.,разноски за въззивното производство в размер на 2 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено с участието на трето лице помагач ЗК „У.

„АД.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5