Решение № 5665 от 31.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5665 гр. София, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110152129 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу ***, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 288,37 лв., с включени ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № ***/*** г. за настъпило на *** г. ПТП от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на шахта на пътното платно, на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 03.09.2024 г., до окончателното плащане на сумата.

Ищецът твърди, че на *** г. в гр. ***, кв. „***“, на кръстовището между ул. „***“ и ул. „***“, лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***, преминава през необозначена и необезопасена пропаднала шахта на пътното платно, вследствие на което реализира ПТП с материални щети. Поддържа, че към датата на процесното ПТП лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № *** е имало сключена имуществена застраховка „Каско +“. По заведената пред ищеца преписка по щета № ***/***г. и след направен опис на повредите е определено обезщетение в размер на 273,37 лв., която сума била изплатена на 08.12.2022 г. на собственика на застрахованото МПС. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на процесната сума, но претенцията останала незаплатена. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

Ответникът *** оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

1

Оспорва механизма на настъпване на ПТП, описан в исковата молба. Твърди, че не бил съставен протокол за ПТП, мястото на ПТП не било уточнено, не се установявал механизмът на ПТП. Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***, като се позовава на чл. 20, ал. 2 ЗдвП. Оспорва и размера на вредите, като счита същият за прекомерно завишен. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е поискал привличането на трето лице помагач – „***“ АД, като е предявил срещу него при условията на евентуалност (ако главният иск бъде уважен) обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл. 258 ЗЗД за осъждане на ответника, в случай на уважаване на главния иск, да заплати на *** сумата от 288,37 лв., представляващо обезщетение за вреди от неизпълнение на Договор № ***/***г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до плащането. Сочи, че по силата на договор от *** г. ответникът по обратния иск, е следвало да извършви поддържане и текущ ремонт на процесния пътен участък и съоръжения, което той не е изпълнил. Поради това счита, че следва да се ангажира отговорността на „***“ Ад в обема на уважения срещу *** иск.

В срока за отговор по обратния иск дружеството „***“ АД представя такъв, в който оспорва обратния иск като неоснователен.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: наличие на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие, на служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, вид и размер на претърпените вреди.

При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса положителния факт на погасяване на дълга, респ. възраженията си за съпричиняване.

С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: наличие на валидно сключено застрахователно правоотношение по застраховка „Каско+“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на настъпване на събитието; заплащане от страна на ищеца в полза на собственика на увреденото МПС сума в размер на 273,37 лв. на 08.12.2022 г., по предявената извънсъдебно регресна претенция.

От приетото по делото уведомление за щета № *** по застраховка „Каско +“, се установява, че на *** г. водачът на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***, е декларирал, че на *** г. около 09:00 часа в кв. „***“ на кръстовището на ул. „ ***“ и ул. „***“ автомобилът е попаднал в шахта /хлътнала и необезопасена/, която е под нивото на пътното платно, в резултат на което се спукала предна дясна гума на автомобила.

Неоснователно е възражението на ответника, че за надлежното документиране на събитието е било необходимо уведомяването на надлежните държавни органи за настъпилото ПТП. Съгласно Наредба №Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между ***, *** и Информационния център към ***, документите, които се съставят от органите на *** са: 1) констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2) протокол за ПТП с материални щети и 3) 2 двустранен протокол за ПТП. В настоящата хипотеза участник в ПТП е само увреденият автомобил, поради което приложима е разпоредбата на чл. 6, т. 4 Наредбата, според която не се посещават от органите на *** – „***“ и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС. Следователно, доколкото по делото няма нито твърдения, нито данни, че след настъпване на МПС процесният автомобил не е можел да се движи на собствен ход, то настоящият съдебен състав приема, че не е била налице и хипотезата на чл. 125, т. 8 ЗДвП, при които органите на *** задължително посещават мястото на ПТП, респ. застрахователят не е имал задължение да изисква изготвянето на документ за щетите по автомобила.

От друга страна, съгласно чл. 180 ГПК представеното от ищеца уведомление за щета е частен свидетелстващ документ, който представляват доказателство единствено за авторството на изявлението. Ценено в светлината на доказателствената му стойност това уведомление само по себе си не дава възможност на съда да приеме за установено наличието на описания в исковата молба механизъм на ПТП, респ. причинно-следствената връзка между претендираните вреди и твърдяното произшествие. Същевременно няма ограничение механизмът на ПТП да бъде установен с всички допустими доказателствени средства, вкл. и със свидетелски показания.

За установяване механизма на настъпване на процесното ПТП е разпитан свидетелят П. Г. Д.. Свидетелят посочва, че управлява лек автомобил „Мерцедес Е-класа“ от близо 3 години. Спомня си, че при ляв завой на ул. „***“ и ул. „***“ спукал предна дясна гума при пропадане в шахта. Посочва, че шахтата била 15 см под асфалта, необезопасена и несигнализирана. Произшествието се случило в светлата част на денонощието. Свидетелят твърди, че не е имал възможност да избегне дупката, тъй като отсреща имало спрели автомобили на светофара.

При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира показанията на разпитания свидетел. Същите са непосредствени, логични и безпротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства – писмени такива и заключение на САТЕ.

Според заключението по изготвената съдебно-автотехническа експертиза, причината за настъпване на настъпване на уврежданията по автомобила е преминаването му през хлътнала и необезопасена шахта на пътното платно, като всички увреждания, а именни такива по предна дясна гума, се намират в причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.

От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че се установява по безспорен начин настъпването на застрахователното събитие в описания в исковата молба механизъм, а именно – поради наличието на хлътнала шахта на пътното платно, необозначена по начин, позволяващ избягването, като следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства, сочещи на различен механизъм на настъпване на произшествието.

Видно от представената застрахователна полица за комбинирана застраховка, договорът е сключен при клауза „Пълно Каско“. Съгласно приложимите общи условия клаузата „Пълно Каско“ покрива вреди, настъпили при ПТП, във връзка с каквото събитие се твърди да е изплатено обезщетение от ищеца. Увреждане на гумите не представлява изключен риск съгласно приложимите общи условия. Следователно повредата на гума вследствие на ПТП следва да се приеме като покрит застрахователен риск. Ето защо възражението на ответника за изплащане от ищеца на обезщетение по непокрит риск е неоснователно.

От представените по делото писмени доказателства – опис заключение по щета № ***/*** г., калкулация на претенция и ликвидационен акт по щета № ***/***г., след извършен оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил, ищецът е определил 3 застрахователно обезщетение в размер на 273,37 лв., изплатено с платежно нареждане от 08.12.2022 г. на собственика на увредения автомобил.

След плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

Между страните не е спорен въпросът, че пътят, на който се твърди да е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника ***. От обстоятелството, че на пътната настилка на общински път към момента на настъпване на произшествието е имало необозначена дупка, което се установява от събраните в производството писмени доказателства, показанията на разпитания свидетел, преценени съгласно чл. 172 ГПК в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото, както и заключението на САТЕ, се налага изводът, че общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинската пътна мрежа. Установената х;итнала и необезопасена шахта представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото се установи, че тази неравност не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, то ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника или на други изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.