Определение № 25824 от 13.06.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25824 гр. София, 13.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110121350 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК вр. с чл. 312 от ГПК Образувано е по искова молба на Б. К. С., с ЕГН **********, подадена чрез адв. З. Д., срещу „АПГРЕЙТ“ ООД, с ЕИК 205794997, с която са предявени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ: 1/ да бъде отменена заповед № Т0-*** г., връчена на 21.02.2025 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на Б. К. С. на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, като незаконосъобразна; 2/ съдът да възстанови ищеца Б. К. С. на заеманата преди незаконнот уволнение длъжност „разработчик софтуер“; 3/ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 29 069,52 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 21.02.2025 г. до 21.08.2025 г. в размер на 6 брутни работни заплати, ведно със законна лихва за периода от подаване на исковата молба – 11.04.2025 г. до окончателно заплащане на дължимата сума. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение /ТПО/ при ответника въз основа на трудов договор № LC-*** г., като е заемал длъжността „разработчик софтуер“ с основно трудово възнаграждение в размер на 4 844,92 лв. Твърди, че работодателят е уведомил ищеца и негови колеги, че поради намаляване на обема на работата се налага да бъдат съкратени, като на 03.12.2024 г. между ищеца като работник и ответника като работодател, е подписано Споразумение ТО-*** г. за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на основание чл. 325, т. 1 от КТ, с уговорена дата на прекратяване на трудовото правоотношение – 04.03.2025 г. Посочва, че в периода от 03.12.2024 г. до датата на уволнението не е получавал никакви служебни задачи нито лично, нито чрез системата за възлагане на работни задачи на фирмата – JIRA, а също така редовно е посещавал фирмата за изпълнение на служебни задължения, когато се е налагало, но във фирмата е имало обичайна практика да се работи от вкъщи, 1 т.нар. „Home office”, като не е имало регламентиран ред за отчитане на извършената работа.

Посочва, че на 21.02.2025 г. му е връчена заповед № Т0-*** г., с която е прекратено преждеверемнно трудовото правоотношение на ищеца на основание дисциплинарно уволнение, поради констатирани нарушения на трудовата дисциплина: неявяване на работа в офиса на дружеството в продължение на 5 последователни работни дни – за периода от 03.02.2025 г. до 07.02.2025 г. включително и непопълване на дневни отчети за процесния период в нарушение на политиката на Дружеството за управление на времето, отсъствия и извънреден труд.

Посочената заповед за прекратяване на ТПО обаче ищецът счита за незаконосъобразна като в тази връзка излага подробни съображения.

На първо място твърди, че за периода от 03.02.2025 г. до 07.02.2025 г. включително е работил от вкъщи, със знанието на прекия си ръководител, следвайки обичайната практика за работа в дружеството, с която всички служители са запознати и от която редовно се възползват. Посочва, че през посочения период е бил на разположение на работодателя си, но нито прекият ръководител, нито някой друг се е свързвал с ищеца по телефона, фирмения комуникационен канал или по електронна поща и не му е поставля служебни задачи.

Поддържа, че обичайно служебни задачи се възлагат в таксборда на системата за възлагане на работни задачи на фирмата – JIRA, като в посочения период всеки ден е следил за поставяни служебно задачи, но такива е нямало.

Посочва, че не е запознат, че е имал задължение да изготвя ежедневни отчети за свършената всеки ден работа, тъй като не е запознат по надлежния ред с цитираната от работодателя Политика за управление на времето, отсъствията и извънреден труд.

На следвашо място, посочва, че субектът на дисциплинарната власт не му е изисквал писмени обяснения за твърдяното дисциплинарно нарушение.

На последно място, посочва, че в заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение, работодателят не е отчел тежестта на допуснатите нарушения и не е отчел, че служителят няма предходни нарушения на трудовата дисциплина и наложени дисциплинарни наказания.

Посочва, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ месеца на уволнението е 4 844,92 лева. Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е започвал нова работа на нов трудов договор, поради което при отмяна на заповедта за уволнение, моли за присъждане и на обезщетение за времето на оставане без работа в установения по чл. 225, ал. 1 от КТ период и размер от 6 брутни работни заплати, поради което поддържа, че на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл.

225, ал. 1 КТ му се дължи обезщетение за времето на оставане без работа за периода от 21.02.2025 г. до 21.08.2025 г., в размер на 29 069,52 лева .

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

Представени са писмени доказателства: Споразумение № то-*** г. за 2 прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие на основание чл.325, т.1 КТ; Заповед №ТО-*** г. за на дисциплинарно наказание „уволнение”; Трудов договор № ***, сключен на 16.03.2022г. между „АПГРЕЙТ“ ООД и Б. К. С.;

Допълнително споразумение от 16.03.2022 г. към Трудов договор № ***/ 16.03.2022г.; Анекс № 02 от 30.09.2022 г. към трудов договор № *** г.; Анекс № *** г. към Трудов договор № ***/ 16.03.2022г.; Анекс № 04/ 24.06.2024 г. към трудов договор № LC-0*** г.; приемо-предавателен протокол от 16.03.2022 г. за предаване от работодател на служител на материално оборудване.

Иска се назначаване на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, както и искане за допускане на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата относно обичайната практика в ответното дружество за полагане на работа от разстояние, каква е системата за възлагане на задачите на работещите при ответника служители, а също така иска разпит на 3 свидетели при режим на призоваване, без да посочва за установяване на какви обстоятелства се прави доказателственото искане.

Иска да представи в о.с.з. трудова книжка.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Апгрейт“ ООД , чрез процесуалния му представител адв. Ангелина Илиева, е постъпил писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Не се оспорва, че ищецът е бил служител на ответника на длъжност „разработчик софтуер“, че с Анекс №*** г. към трудовия договор основното месечно възнаграждение е уговорено в размер на 4844,92 лева, както и че със Споразумение-*** г. между служителя и работодателя е уговорено, че трудовото правоотношение е щяло да се прекрати по взаимно съгласие считано от 04.03.2025 г.

Признават и че обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 21.02.2025 г. до 21.08.2025 г. за оставане без работа е в размер на 29 069,52 лв., като оспорват основателността на претенцията за заплащане на такова поради липса на законовите предпоставки за това – липса на незаконно уволнение, липса на причинна връзка между евентуално незаконно уволнение и оставане без работа, а също така оспорва, че в посочения период ищецът е останал без работа.

По отношение на иска за отмяна на дисциплинарното уволнение като незаконно, посочва, че на основание политиката на дружеството за работа от разстояние, в които изрично е посочено, че работа от вкъщи е възможна при поискване по изключение след получено предварително одобрение от ръководителите или човешки ресурси, така и на основание раздел I. Общи условия, т. 2, (1), където е посочено, че служителят е длъжен да се явява, да изпълнява задълженията, свързани с длъжността в предприятието на Работодателя, намиращо се в гр. София, България. Поддържа, че служителят е запознат с политиката за управление на времето, отсъствията и извънреден труд APPGREAT, в която изрично е посочено, че работното време трябва да се отчита в HR системата, както и че е позволена почивка между 12:00 и 14:00 часа, като месечните отчети следва да бъдат въведени най-късно до 1-во число 3 на следващия месец. Твърди се, че след сключване на споразумението за прекратяване на трудовия договор поради взаимно съгласие, служителят, считано от 03.12.2024 г. е спрял да изпълнява съвестно трудовите си функции, което е причината за наложеното дисциплинарно уволнение.

Твърдят, че служителят е бил канен както устно, така и с имейл от 04.12.2024 г., изпратен от В.Л., да се яви на работа в офиса на дружеството.

Поддържа, че ищецът не се е явявал на работа в периода от януари 2025 г. до 07.02.2025 г., като на 07.02.2025 г. В.Л. е изпратила имейл на ищеца, с който констатира, че ищецът не се явява на работа и не е попълнил месечните си отчети.

Сочи, че дисциплинарното производство е образувано въз основа на докладна записка № 1/10.02.2025 г., с която е констатирано неявяването на ищеца на работа в процесния период 02.02 – 07.02.2025 г. на 17.02.2025 г. на ищеца са поискани писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ за неявяване на работа в посочения период, а на 17.02.2025 г. ищецът е подписал декларация, че не попада в някоя от хипотезите на предварителна закрила при уволнение по чл. 333 КТ и на 20.02.2025 г. е депозирал писмени обяснения, в които е посочил, че е бил на работа в офиса на дружеството, като посочва, че е работил от вкъщи, но в посочения период не са му поставяни служебни задачи, като изразява готовност периодът на отсъствието да му бъде зачетен за използван платен годишен отпуск.

На 21.02.2025 г. трудовото правоотношение на ищеца било прекратено със Заповед № Т0-*** г. поради наложено с посочената заповед дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на работа в продължение на 5 последователни работни дни – от 03.02.2025 г. до 07.02.2025 г. без уважителна причина.

Поддържа, че неявяването на работа в продължение на 5 работни дни е тежко нарушение на трудовата дисциплина и работодателят не е длъжен първо да ангажира по-леко дисциплинарно наказание, а може директно да уволни работника. Посочва, че ищецът системно не изпълнявал трудовите си задължения, въпреки, че многократно е канено от работодателя да се яви на работа и да изпълнява трудовите си задължения. Предвид изложеното, поддържа, че наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно и е спазена в цялост процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, наказанието е съобразено със тежестта на нарушението на трудовата дисциплина. Поддържа, че дори да се признае уволнението за незаконно, доколкото преди прекратяване на трудовото правоотношение по силата на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, между страните е договорено неговото прекратяване поради взаимно съгласие, считано от 04.03.2025 г., предявеният иск за възстановяване на заеманата длъжност е неоснователен.

Признава, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 21.02.2025 г. до 21.08.2025 г. за оставане без работа е в размер на 29 069,52 лв., като оспорват основателността на претенцията за заплащане на такова основание поради липса на законовите предпоставки за това – липса на незаконно 4 уволнение, липса на причинна връзка между евентуално незаконно уволнение и оставане без работа, а също така оспорва, че в посочения период ищецът е останал без работа. Посочва, че дори да се признае уволнението за незаконно, не е налице причинна връзка между уволнението и оставането на ищеца без работа след 04.03.2025 г., когато влиза в сила прекратяването поради взаимно съгласие, тъй като за периода след посочената дата оставането на ищеца без работа се дължи не на оспорваната заповед, а на взаимното съгласие между страните за прекратяване на трудовото правоотношение.

Предвид посоченото, поддържа, че при уважаване на иска за отмяна на незаконното уволнение, искът за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т.

3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ ще е основателен само за периода от 21.02.2025 г. до 02.03.2025 г., за което време се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1453,48 лева (6 работни дни * 242,25 лв./ден обезщетение = 1453,48 лв.).