Определение № 18567 от 03.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18567 гр. София, 03.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно частно гражданско дело № 20251100503255 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано e по жалба вх.№ 26935 от 05.03.2025г. при СГС, с вх.№ при Затвор София -41423 от 04.03.2025г.. подадена от Е. Д. М. ЕГН ********** срещу ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4444 от 27.05.2025г., постановено по гр.д.124 от 2025г., СРС 175 състав, с което производството по делото е прекратено и е оставено без уважение искането по чл.95 от ГПК.

В жалбата се твърди, че постановеното определение е незаконосъобразно. Твърди, се че съдът е приложил превратно закона , при тайно правосъдието, като е прекратил делото.Твърди, че няма идентичност между цитираните от СРС дела. Нарушено е правото му на достъп до съд и СРС му отказва правосъдие. СРС е в нарушение на 6, 17 ХОПЕС.

Моли да се отмени определението на СРС и делото да бъде върнато за разглеждане по същество от друг съдебен състав. Моли да му се назначи служебен адвокат.

Искането за допускане на правна помощ съдът разглежда като част от частната жалба срещу определението на СРС, в частта с която е оставил без уважение молбата на ищеца да му се допусне правна помощ.

СГС намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна и в законовия едноседмичен срок, доколкото обжалвания акт е връчен на 28.02.2025г., а жалбата е входирана при Затвор София на 04.03.2025г..

Разгледана по същество същата е основателна.

С предявения иск, частния жалбоподател - ищец по спора е твърдял,че насочва същия срещу Прокуратурата на Р България, тъй като е бил незаконно задържан в производството пред Апелативен специализиран наказателен съд по ВНЧД № 117 от 2016г. на осн. чл.65 и чл.270 от НПК във връзка с извършено престъпление по чл.199,ал.1,т.5 от НК за грабеж извършен по поръчение и в изпълнение на ОПГ, за грабеж с пострадал О.Б.. Твърди, че по това обвинение, по този специализиран състав на НК е бил даден на съд по НОХД 645 от 2015г. , за което е бил окончателно оправдан по касационен ред на 16.04.2020 г. от ВКС по кнохд № 1018 от 2019г. Твърди, че е бил противозаконно лишен от свобода въз основа на твърденията за извършено престъпление по чл.199,ал.1,т.5 от НК, за което в последствие е оправдан, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, психически и физически , и др.подробно изложени в ИМ , в резултат на 1 задържането за периода 1.09.2016г.-23.12.2024 г.. Моли прокуратурата на Р България да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 24 999 лв., които еврова равностойност възлизат на 12 781.78 евро.

СРС с обжалваното определение е приел, че така предявения иск е недопустим и е прекратил съдебното производство. С подробни мотиви съдът е изложил становище, че с така предявения иск е налице злоупотреба с право от страна на ищеца. Съдът е посочил номерата на образуваните пред СРС дела за периода от 01.01.2025г. до 27.01.2025г. общо 269 на броя, с посочване на правното основание.

Между тези 269 описани в таблица дела СГС констатира 128 броя са срещу Прокуратурата на Р България. Освен процесното дело на СРС, което е под № 119 от списъка и с посочено основание – незаконно задържане с твърдение за извършен грабеж, СГС следва да посочи още две дела - 3474 от 2025г./ № 220 от списъка/ и № 3483 / 2025г. / № 229 от списъка/ срещу които като основание на предявените искове е посочено – незаконно задържане с твърдения, че е извършил престъпление по чл.199,ал.1,т.5 от НК.

СРС е приел, че от страна на ищеца, при този брой подадени дела само за януари 2025г. е налице очевидна злоупотреба с правото на иск, тъй като генерирането на огромен брой дела с едно и също твърдение не преследва легитимна законова цел – търсене на защита срещу противоправно поведение по гражданско правен ред. Излага съображения, че на задължението на съда по чл.2 от ГПК да разгледа и реши всяка подадена до него молба съответства задължението на страната по чл.3 от ГПК да упражнява своите процесуални правила добросъвестно и съобразно добрите нрави. За това когато страната инициирала процесуално правоотношение не цели защита на свои материални права, а преследва цел несъвместима с добросъвестността , то исковата молба няма характер на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа. Цитира съдебна практика по чл.3 ГПК на ВКС във връзка със прието от върховната съдебна инстанция за злоупотребата с право и конкретно при предявяването на множество частни жалби. Цитира и възприетото в практиката на ЕСПЧ относно условията за допустимост на жалбите отправени към този съд съгласно чл.35,пар.3 от Условията за допустимост по ЕКЗПЧОС . Позовава се и на даденото разрешение и в общностното право съгласно Директива / ЕС/ 2024г./1069 на ЕП и на Съвета относно предоставянето на защита на физически и юридически лица ангажирани в публично участие спрямо съдебни производства, с които се злоупотребява.

СГС намира, че обжалваното определение е неправилно по следните съображения:

Настоящия състав не приема изразеното в прекратителното определение становище за злоупотреба с право поради множество заведени дела, тъй като разпоредбите на ЕКПЧОС относно допустимостта на жалбите пред ЕС са неприложими при преценката за допустимост на исковете пред български съд . Неприложима и Директива / ЕС/ 2024/1069 на ЕП, тъй като няма имплементиране в българското право, касае публични правоотношения произтичащи от прилагане на норми от правото на ЕС , каквито в конкретния случай няма. Състава споделя становището, че уредбата в чл.3 от ГПК установява единствено право на насрещната страна да претендира причинените й вреди от злоупотребата с права, но не и право на съда да не разгледа спора. Предвид на това СРС неправилно е прекратил спора в конкретния случай при така изложените мотиви.

Действително затрупването на съда с искови молби и жалби затруднява работата му, но това не следва да нарушава правото на достъп до съд на която и да било страна, при наличие на защитимо право. СГС проследявайки на сайта на ВКС водените от Е. М. дела срещу ПРБ констатира, че има няколко такива на основание оправдателните му присъди спрямо някои от повдигнатите му обвинения и съответно присъдени обезщетения на

2 осн.чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и чл.45 от ЗЗД. Конкретно за оправдателната присъда по квалифицирания член по чл.199,ал.1,т.5 от НК, потвърдено с Решението на ВКС по кнохд № 1018 от 2019г., не се установява проведено съдебно производство по ЗОДОВ.

Следва да се посочи, че от изложеното в исковата молба ищеца твърди незаконно задържане от прокуратурата , но в съдебно производство и няма твърдения за отмяна на задържането. Наред с това сочи именно оправдателната си присъда и липсата на основание за задържането му по това обвинение – чл.199,ал.1,т.5 от НК. Тези твърдения предполага две различни основания за претендирането на обезщетение за неимуществени вреди и ангажиране отговорността на Държавата чрез съответния орган, по ЗОДОВ.

Предвид на това исковата молба е неясна при така изложените факти и съдът за да може да определи точното правно основание – чл.2,ал.1,т.1 / право на обезщетение при отменено незаконно задържане/ или чл.2, ал.1, т.3 на ЗОДОВ / право на обезщетение при незаконно повдигнато и поддържано обвинение/ следва да укаже уточняване на фактическите твърдения, от които се извличат увредите и претенциите за обезщетение, от страна на ищеца. Задължение на СРС е да даде указания за отстраняване нередовностите на исковата молба досежно изложението на фактическите основания , което не е сторил преди прекратяване на исковата претенция . Едва след отстраняване противоречието в твърденията на които ищеца прави искането си за обезщетение, при ясно определено правно основание на исковите претенции, СРС може да прецени наличие предпоставките за допустимост или не на иска и предпоставките на чл.126 от ГПК, при толкова множество други заведени дела срещу ПРБ.

С оглед на изложеното обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на СРС за продължаване на процесуалните действия, съобразно дадените указания по-горе .

Доколкото за така предявения иск и неговата редовност, допустимост и доказване на основателността му са необходими правни познания, то искането на ищеца по чл.95 от ГПК се явява основателно и неправилно е било оставено без уважение от СРС . Предвид на това определението на СРС и в тази му част също следва да се отмени и на ответника да се допусне исканата правна помощ.

СРС, след връщане на делото за продължаване на процесуалните действия, следва да изиска определяне на конкретен адвокат от САК за назначаването му за процесуален представител на ищеца.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4444 от 27.05.2025г., постановено по гр.д.124 от 2025г., СРС 175 състав, в частта с която производството по делото е прекратено и в частта, с която е оставено без уважение искането по чл.95 от ГПК.

ДОПУСКА предоставяне на правна помощ на Е. Д. М. ЕГН ********** на осн.чл.95 ГПК.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на процесуалните действия по спора съобразно указанията в мотивите.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4