Решение № 689 от 24.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 689 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20235330201244 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 677136-F674809/21.11.2022г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „УелнесМи 2019“ ЕООД, ЕИК 205872848, на основание чл.179, ал.1, пр. първо от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700 /седемстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. ал.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят, в жалбата си излага съображения за отмяна на атакуваното Наказателно постановление /НП/, като издадено в противоречие със закона и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Навежда доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание, редовно уведомен, не изпраща представител. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна – ТД на НАП – Пловдив, чрез процесуалния представител пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с 1 направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 15.06.2022 г. след извършена служебна проверка от служители на ТД на НАП – Пловдив било установено, че жалбоподателя „УелнесМи 2019“ ЕООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило законоустановения срок за подаване на справка-декларация по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАППловдив за данъчен период 01.05.2022 г. – 31.05.2022 г., а именно: до 14.06.2022 г., включително.

Констатираното било квалифицирано като нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, за което на 07.09.2022 г. срещу дружествотожалбоподател бил съставен АУАН № F674809 от св. С. И. Ж., на длъжност "*****" в НАП при ТД - Пловдив. В акта било посочено, че справкатадекларация по ЗДДС по смисъла на чл.125 не била подадена в ТД на НАП – Пловдив към момента на съставяне на АУАН. Актът бил съставен в присъствието на свидетел. Актът бил съставен на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствие на представител на дружеството.

Въз основа на съставения АУАН било издадено НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. за нарушението на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката С. Ж. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за подадени декларации, 5 бр. покани до дружеството за явяване за съставяне на АУАН и копия на обратни разписки към тях, оправомощителна заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на ЦУ на НАП.

Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Показанията на свидетелят съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което се кредитират изцяло.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При проверка относно спазване на сроковете за издаване на наказателното 2 постановление и за съставяне на акта за установяването му съдът прие, че същите са спазени. Изпълнението на задължението за подаване на справкадекларация е следвало да стане до 14.06.2022 г., а АУАН е издаден на 07.09.2022 г. т.е. в тримесечен срок от извършване на нарушението, а наказателното постановление е издадено в шест месечния срок от съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Оплакванията, изложени в жалбата, че посочения в акта свидетел не е очевидец на нарушението, не представлява нарушение при съставянето на акта. Тъй като нарушението е установено по документи чл. 40, ал. 4 от ЗАНН допуска и да не присъства свидетел на нарушението, така че дали в акта са вписани един или двама свидетели очевидно не представлява нарушение на процесуалните правила, тъй като свидетелите са необходими единствено за установяване на фактическата обстановка ако има съответно и мотивирано оспорване, поради което и твърдяното нарушение не може да доведе до отмяна на наказателното постановление.

Неправилно се посочва, че в АУАН не са посочени три имена на свидетеля, напротив в АУАН свидетелят фигурира с посочени три имена, непосочването на ЕГН на свидетеля не е съществено нарушение, доколкото същият е индивидуализиран в достатъчна степен, като е посочен и адрес на призоваване и при необходимост може да бъде призован.

Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност /съгласно приложената по делото заповед/, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

Наред с горното следва да се отбележи и това, че администартивнонаказаващия орган е посочил обстоятелствата, поради които счита че случая не е маловажен, а именно издадено наказателно постановление за същото нарушение, не е подадена изобщо справката декларация, задълженото лице системно не изпълнява задълженията си. Тези констатации на административно наказващия орган представляват именно обсъждане на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, което прави 3 възражението в жалбата, че било допуснато процесуално нарушение като не били обсъдени тези обстоятелства, ирелевантно и отново без връзка с производството.

Предвид горното, съдът намира, че по делото са налице безспорни и категорични доказателства за извършено от жалбоподателя „УелнесМи 2019“ ЕООД нарушение по чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС. От събраните по делото доказателства съдът приема, че действително за данъчен период 01.05.2022г.-31.05.2022г. дружеството жалбоподател не е спазило законоустановения срок до 14.06.2022г. да подаде справка-декларация по смисъла на чл.125 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив, като няма данни това да е направено и по-късно, с което дружеството не е изпълнило задължението си по чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.

Въпреки това настоящата съдебна инстанция намира, че при санкциониране на дружеството-жалбоподател е допуснато нарушение на материалния закон.

Разпоредбата на чл.125, ал.5 предвижда подаването на декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри по ал.3 да се извършва до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Съответно ал.1 на чл.125 от ЗДДС сочи, че за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124.

Безспорно е в теорията и съдената практика, че нарушението по чл.125, ал.5 от ЗДДС е на простото извършване, като съставомерната форма на изпълнителното деяние се състои в бездействие да се изпълни задължението да се подадат в указания в закона срок посочените в правната норма данъчни документи.

В процесния случай задълженията за подаване на справка-декларация и отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел - надлежно отчитане пред приходната администрация на данните от значение за законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/. Задълженията за подаване на справки-декларации и на отчетни регистри съгласно нарочната законодателна воля /чл. 125, ал. 3 от ЗДДС/ се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин – по 4 електронен път при условията и реда на ДОПК, като частично изпълнение е технически невъзможно, доколкото е ноторно известно, че електронната платформа на НАП, чрез която се изпълнява задължението по чл. 125, ал. 7 от ЗДДС, не допуска отделно подаване и приемане на справка-декларация без отчетни регистри и на отчетни регистри без справка-декларация.

Предвид на горното, подаването на справка-декларация без регистри или на регистри без справка-декларация в законоустановения срок представлява едно противоправно бездействие, в нарушение на една материално правна норма, а именно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и води до един и същ противоправен резултат недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие в санкционната норма на чл.

179, ал. 1 от ЗДДС е предвидена санкция от 500 до 10 000 лв. за юридическите лица.

От гореизложеното следва, че изпълнението на законовото задължение за подаване на справка-декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез едно действие, респективно неизпълнението на това задължение представлява единно деяние под формата на едно противоправно бездействие, за което следва на основание чл. 18 от ЗАНН да се наложи една единна санкция.

Именно горното правило се явява нарушено в процесния случай, доколкото на настоящия състав е служебно известно, че по АНД № 1245/2023 по описа на Районен съд Пловдив са издадени АУАН № F674816 и НП 677137F674816/21.11.2022г., с които същият субект е наказан за неподаване на отчетни регистри за същия данъчен период 01.05.2022 г.-31.05.2022 г.

С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че в нарушение на материалния закон, административнонаказателната отговорност на наказания субект е незаконосъобразно мултиплицирана като за едно и също нарушение, макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени две отделни санкции, в два отделни наказателни процеса. Това води до извод за незаконосъобразност на процесното НП.

Независимо от горното, с оглед пълнота, съдът намира за нужно да отбележи, че посоченото като отегчаващо обстоятелство в НП, че има издадено наказателно постановление № НП 663439 – F52741/21.09.2022 г. , което е връчено на 29.09.2022 г., т. е. след датата на извършване на процесното нарушение не може да се приеме, че отегчава поведението на нарушителя. Определянето на размера на санкцията е правомощие на 5 администратвононаказващия орган, а съдът в рамките на упражняване на съдебен контрол е длъжен да провери единствено нейната законосъобразност.

Поради изложеното съдът прие, че определената санкция е наложена в завишен размер, който не е обоснован.

При този изход на спора на основание чл.63д от ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. Такива обаче, в конкретния случай не могат да се присъдят доколкото липсва нарочно искане за присъждане на разноски.

Предвид на изложеното и на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 677136-F674809/21.11.2022г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив, с което на „УелнесМи 2019“ ЕООД, ЕИК 205872848, на основание чл.179, ал.1, пр.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700 /седемстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.1 от ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6