Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 113 от 01.04.2024, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 1462/2023
Вид
Решение № 113
Подписан
01.04.2024
В сила
01.04.2024
Състав
Асима Костова Вангелова-Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • член 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. К., 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320101462 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Ищецът – „И.Ф.” ЕООД гр. С. Твърди, че на 21.04.2022г., ищцовото дружество сключило, в качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател - Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 382953. Договора бил сключен при условията на ЗПФУР.

Сключването на самия договор се извършвал въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и Общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод, клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване 1 ответникът е посочил следния телефонен номер: ****** и следният имейл:

******@abv.bg. Активиращият код е 6111.

Твърди, че сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г.

Съдът, следва при преценка на доказването на факта на сключването на договора, да се придържа към акта на ЕС. В хода на кандидатстване кредитиюлучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Доколкото няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат то е явно, че именно ответника е предоставил снимките. Предоставена снимка от вайбър профил. Видно е, че телефонния номер ползван за регистриране на профила е този, с който е сключен договора за кредит. Предоставена е снимка от проведен вайбър разговор. По време на него се прави преценка за самоличността на кредитополчуателя. Поради това е наложена снимката от личната карта с разговора и е направено сравнение между двете. По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

Описаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 1000.00 лв. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора, кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сума в размер на 1000.00 лева. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин.

В случая тя е преведена по банкова сметка с титуляр ответникът А., а именно: в „******“ АД с IBAN ******, BIC ******. съгласно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница в размер на 1000.00 лв., разпределено на 14 вноски, от които първите 13 са в размер на 71.43 лв., а последната 14-та в размер на 71.41 лв. за периода 21.05.2022г. - 15.06.2023г.. Погасена е главница в размер на 71.43 лв., с които е погасена изцяло вноската за 21.05.2022г. Изпратен е имейл, чрез който на датата на получаването му - 09.03.2023г. надлежно е обявена предсрочна изискуемост. Възможността за обявяване на предсрочна изискуемост по имейл е предвидена в гл. IX, т. 5 от Общите условия към договора. В случай, че се приеме, че няма надлежно обявена такава, то приложение следва да намери приложение т. 1 от ТР № 8 от 2017г. по т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което се уважава искането за установяване на вземания, които са непадежирали към датата на входиране на заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост.

Размера на вземането, подлежащо на уважение следва да се определи към момента на формиране на сила на присъдено нещо. Съгласно т. 2 от цитираното решение обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповед 2 за изпълнение не са ограничени падежирали от непадежирали вноски не е условие иска да бъде обявен за недопустим. Въз основа на горното и в случай, че се приеме, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, моли съда да определи като изискуеми всички вземания за главница към момента на формиране на сила на присъдено нещо. Понастоящем всички вноски са падежирали. Следователно и въз основа на цитираното и задължително, тълкувателно решение, към момента на постановяване на решението следва да се уважи цялата претенция за главница по заявление и по настоящата искова молба. Поради това претендира главница за периода:

20.06.2022г. - 15.06.2023г. в общ размер на 928.57 лв.

При изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Договорната лихва е уточнена в Договора.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвения процент е в размер на 40.15%.

Погасена е договорна лихва за периода 21.04.2022г. - 21.05.2022г. Поради това претендира договорна/възнаградителна лихва за периода 21.05.2022г. 15.02.2023г. в размер на 190.77 лв. Периодът на претендираната договорна лихва е съобразен с обявената предсрочна изискуемост.

Твърди, че е правил опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред. Същите били безуспешни, като ответникът не погасявал задълженията си, съгласно договореното. Вследствие на депозирано пред Районен съд К. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК било образувано ч.гр.д. № 360/2023г. Поради това, че връчването е осъществено по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на уведомление, съдът е указал да се предяви установителен иск, за да се докаже вземането, след като довнесяне на дължимата държавна такса. Поради това обосновава правен интерес от завеждане на настоящето дело. Към датата на входиране на настоящата искова молба, кредитополучателят дължи на кредитодателя сумата от 1 119.34 лв., от които: 928.57 лв. главница по предоставения кредит и 190.77 лв. претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 21.05.2022г. 15.02.2023г., ведно със законната лихва върху претендиралата сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата от 1119.34 лв., от която: 928.57 лв. - главница по предоставения кредит и 190.77 лв. претендирана със заявление по заповедно производство договорна (възнаградителна) лихва за периода 21.05.2022г. - 15.02.2023г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума, като за вземането е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 695/2023г. по описа на КрлРС. Претендира за направените в заповедното производство разноски в следния размер на 150.00 лв. 3 юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса в размер на 32.80 лв. Претендира за направените в настоящото производство разноски, включително държавна такса, такса за изисканите експертизи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.

Ответникът - Д. М. А., редовно призован за съдебното заседание, не се представлява и не взема становище по исковете, както и не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, въпреки дадената му възможност за това.

В открито съдебно заседание, проведено на 20.03.2024г., ищецът е заявил желанието си за постановяването на неприсъствено решение, на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.

Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, визирани в чл.

239, ал.1 от ГПК, а именно - същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се явил и не е бил представляван. На ответника редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но такъв не е постъпил. Указани са му последиците на чл. 133, чл. 143, ал.3 от ГПК, както и на чл. 238, ал.1 от ГПК, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, с оглед представените доказателства с исковата молба намира, че искът е вероятно основателен, поради което и срещу ответникът ще следва да се постанови неприсъствено решение, с което да се уважи предявения иск, без същото да се мотивира по същество по аргумент на чл. 239, ал.2 от ГПК.

На основание член 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото, представляващи заплатена държавна такса в размер на 50.00 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева или общо в размер на 100.00 лева.

Доколкото искането е свързано с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 695/2023г. по описа на КрлРС, включително и разноските за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за разноски в заповедното производство в размер на 82.80 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. М. А. с постоянен и настоящ адрес: с. Х.Д., Община К., ул. ****** с ЕГН ********** по 4 предявения иск от „И.Ф.” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С. - *****, район Т., ж.к. ******, ул. ******, представлявано от управителя - Б. И. Н., че Д. М. А. с постоянен и настоящ адрес: с. Х.Д., Община К., ул. ****** с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „И.Ф.” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С. - *****, район Т., ж.к.

******, ул. ******, представлявано от управителя - Б. И. Н. сумата от 1119.34 лв., от която: 928.57 лв. - главница по Договор за кредит № 382953 от 21.04.2022г. и 190.77 лв. договорна (възнаградителна) лихва за периода 21.05.2022г. - 15.02.2023г., ВЕДНО със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в районен съд – 07.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед № 368 за изпълнение на парично задължение, постановена по ч.гр.д. № 695/2023г. по описа на Районен съд – К..

ОСЪЖДА, Д. М. А. с постоянен и настоящ адрес: с. Х.Д., Община К., ул. ****** с ЕГН ********** да заплати на „И.Ф.” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С. - *****, район Т., ж.к. ******, ул.

******, представлявано от управителя - Б. И. Н., разноските направени в исковото производство в размер на 100.00 лева.

ОСЪЖДА, Д. М. А. с постоянен и настоящ адрес: с. Х.Д., Община К., ул. ****** с ЕГН ********** да заплати „И.Ф.” ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С. - *****, район Т., ж.к. ******, ул.