Определение № 20 от 13.01.2023, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. В 12.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно частно гражданско дело № 20221300500347 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „С.-С.“ ЕООД, ЕИК.., със седалище в гр.В. срещу Определение №1544/17.10.2022г. по ч.гр.д.№ 2025/2022г. по описа на РС В с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на РС Б. Излага се, че същото е неправилно и незаконосъобразно. С обжалваното определение РС В. е приел, че основанието, от което произтича претенцията на заявителя е потребителски договор, поради което е съобразил разпоредбата на чл.411, ал.1, изр.второ от ГПК и е приел, че компетентен да разгледа делото е съдът по настоящия адрес на длъжника- РС Б.

Сочи се от жалбоподателя, че в случая вземането произтича от трудовоправно отношение между заявителя и длъжника и последният няма качеството „потребител“ по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за продължаване на производството пред компетентния съд- РС В..

Съставът на ВОС намира, че частната жалба е процесуално допустима. Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 вр. с чл.279 от ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат два вида определения, респ. разпорежданията - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, които законът 1 изрично посочва. Обжалваното определение е от категорията на първите, частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна.

По същество е и основателна.

Пред РС В. е подадено заявление от „С.-С.“ ЕООД, ЕИК: .,за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу М. Л. К. с ЕГН:********** от гр.В. за парично вземане в размер 527.56 лева.Посочено е в заявителя в т.12 Обстоятелства ,от които произтича вземането, че страните са били в трудовоправни отношения по силата на трудов договор от 01.03.2000г., който е прекратен.При прекратяването на служителката е изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в посочения размер, поради съкращаване в щата. С решение от 21.11.2018г. по гр.д.

№7/2019г. по описа на ВОС е потвърдено решение от 21.11.2018г. по гр.д.

№1937/2018г. по описа на ВРС, с което уволнението на М. Л. К. е признато за незаконосъобразно. Основанието, на което К. е получила обезщетението по чл.222, ал.1 КТ е отпаднало поради което и се иска възстановяване на платената сума.

Видно от справка в НБД постоянния адрес на длъжника е в гр.В в района на РС В а настоящия адрес е в сИ.Д. което населено място се намира в района на РС Б.С обжалваното определение РС В. е приел, че основанието, от което произтича претенцията на заявителя е потребителски договор, поради което е съобразил разпоредбата на чл.411, ал.1, изр.второ от ГПК и е приел, че компетентен да разгледа делото е съдът по настоящия адрес на длъжникаРС Б. а не съдът по постоянния адрес- РС В..

С оглед установеното от фактическа страна, настоящия състав намира жалбата за основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по ч.гр.д.№ 2025/2022г. по описа на РС В..

Съгласно чл.411, ал.1 ГПК заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника,който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност.Заявление срещу потребител се подава до съда, в чиито район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ- по постоянния.

Видно от легалното определение за „потребител“ на § 13. Т.1 от ЗЗП "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва 2 услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Съгласно т.2 на § 13." търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.

Видно е, че в настоящия случай, страните нямат характеристиките на търговец и потребител, както и че сключеният между тях договор е трудов, а не потребителски, поради което и подсъдността се определя по правилата на чл.411, ал.1, изр.първо от ГПК- по постоянния адрес на длъжника, който е в района на Районен съд В..

С оглед изложеното, ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1544/17.10.2022г. по ч.гр.д.№ 2025/2022г. по описа на РС В с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на РС Б.

ВРЪЩА делото на Районен съд В. за продължаване съдопроизводствените действия по образуваното ч.гр.д.№ 2025/2022г на

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3