Решение № 170 от 06.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Велико Търново, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20254110100982 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Ищецът „***“ООД- гр.*** чрез пълномощника си гл. юрисконсулт М. Й., твърди , че в качеството си на водоснабдителен оператор е доставял питейна вода и е извършвал услуга по пречистване и отвеждане на отпадни води на ответника Н. И. Т. в/ за обект , находящ се в гр.

*** , ул.“***“ № *- свинарник , за който е открита партида с абонатен номер № *******.

Отношенията между страните са предмет на регулиране с правилата на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор ”***” ООД-***, одобрени от ДКЕВР, с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.- т.9 и публикувани в централен и местен ежедневник- вк „***” бр. ***/**.**.**** г. и в-к „***“- бр.***/**.**.**** г.

Ответникът не е извършил плащане на сумата от 644,23 лева по фактура №

********/**.**.**** г. , сумата от 906,91 лева по фактура № ********/**.**.**** г. и сумата 593,43 лева по фактура № ********/**.**.**** г. , представляващи стойност на доставено и потребено количество питейна вода и стойност на услуга по отвеждане на отпадъчни води и пречистване, дължими за периода от 10.01.2024 г. до 12.04.2024 г. , от 13.12.2023 г. до 10.01.2024 г. и от 20.11.2023 г. до 13.12.2023 г.- или общо 2144,57лева , в 30 дневен срок след датата на издаването им / чл.33, ал.2 на ОУ/.

Поради неплащането на падежите дължи на основание чл.44 от Общите условия и сумата от 229,67 лева , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от деня , следващ изтичането на 30 дневния срок за плащане до 21.11.2024 г. За тези вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3868/2024 г. на ВТРС, срещу която е подадено възражение.

Предвид горетвърдяното , моли съда да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответника съществуването на заповедните вземания, заедно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, да бъде осъден да заплати направените по заповедното и 1 исковото производство разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. писмено поддържа исковете , като пояснява , че претендираните вземания произтичат от приложението на чл.25 на ОУ , цитирайки , че „ изразходваното количество питейна вода за отклонения , към които са присъединени повече от един потребител , се разпределя въз основа на отчета по чл.22 на водомера, монтиран на водопроводното отклонение и отчетите на индивидуалните водомери , като в разпределението се включват всички разходи за вода и загубите на вода в сградната или вътрешната водопроводна инсталация , а разликата / общото потребление/ , между количеството питейна вода, отчетено по общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и количествата , определени по реда на чл.8 и чл. 23, ал.3 от ОУ , се разпределя пропорционално на отчетените по индивидуалните им водомери, съответно начислените им по реда на чл.8 и чл.23, ал.-3 от ОУ количества“ Ответникът чрез пълномощника си адвокат Р. Т. от ВТАК оспорва претендираните вземания с възражения , че е заплатил стойността на потреблението за периодите по трите фактури съгласно отчетените показания на индивидуалния водомер на обекта, която е действително дължима , но не и стойност начислена като дължима от показания на общ водомер, тъй- като няма установено юридическо основание за такова разпределение.

Моли да бъдат отхвърлени исковете като неоснователни и недоказани с присъждане на направените по производството разноски.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни изводи :

Безспорни , признати и документално доказани са обстоятелствата , че между страните съществуват облигационни отношения с предмет предоставяне на ВиК услуги за обект – свинарник, разположен в поземлен имот- собственост на ответника/ представения нотариален акт и скица – л.39-42 от делото/; издадените фактури , съдържащи начислени стойности на потребление от показания на общ водомер за разходи на вода в кубични мерни единици.

В шахта на ул.»***» № *- стопански двор в гр.*** е поставен общ водомер – собственост на «***» ООД / вж. Акт № ********** за демонтаж и монтаж на водомер- л.64 от делото/. По партидите на други собственици на стопански обекти, с адрес : ул.»***» № * за периоди, попадащи във времето от 13.12.2023 г. до 12.04.2024 г. са издавани фактури, също съдържащи начислени стойности на потребление от показания на общ водомер за разходи на вода/ вж.техни разпечатки на л.65-69 от делото/.

Исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни и недоказани.

Няма спор, че претендираните и неплатени суми по трите фактури са стойност , получена в резултат на разпределение на някаква разлика , получена въз основа на показания за изразходено количество питейна вода, отчетено по общ водомер на съществуващо на място водопроводно отклонение, и сбора на разходните показания на индивидуални водомери в обекти , технически свързани с него , но без да е установена по делото конкретната фактическа причина за нея/ загуба на вода от повреда на вътрешна водопроводна инсталация , „скрито“ присвоително отклоняване на вода, неизправност на водомер/ водомери и т.н./ и дали въобще е свързана със стопанския обект на ответника .

За да се вмени правомерно задължение към потребителите , получено в резултат на разпределение – предмет на уредба с клаузите на чл.25, ал.1 , ал.2 на ОУ, създадени с идеята да се спазят изискванията на чл. 32, ал.2 , ал.3 от Наредба № 4 /14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, извън случаите на сгради – етажна собственост , най – напред е необходимо да е налице случай, съответстващ на действителното съдържание на хипотеза на водопроводно отклонение , към което са присъединени повече от един потребител.

2

Действителното й съдържание включва положение , при което на територията на един поземлен имот са разположени водоснабдявани обекти- собственост или за които е учредено право на ползване, на две или повече лица , присъединени към едно водопроводно отклонение, т.е. за тях вътрешната водопроводна мрежа е обща – чл. 3, ал.1, т.3 , чл.11, ал.2, изр.2-ро, вр. с ал.4, чл.11, ал.2, изр.2-ро / там се казва , че водомерът на водопроводното отклонение е общ, т.е. принадлежи на потребителите , а не на оператора / от Наредба № 4 /14.09.2004 г.

По делото не само не е установено наличието на тази хипотеза, но и от представения от ответника нотариален акт за покупко- продажба се вижда, че поземления имот, върху който е разположен водоснабдявания стопански обект/ ***/ е индивидуална негова собственост.

Отделно от това няма и доказателства , както за фактическата причина за разпределението / вече упоменато от съда по-горе/, така и за разликите в показанията на отчетите на общия и индивидуалните водомери и дали тя е по-голяма с 20 на сто , когато би трябвало да се спазят изискванията на чл. 32, ал.5 и ал.6 от наредбата, нито в показаното копие от карнета за обекта на ответника има отбелязване на данни от отчети на така наречения общ водомер, както изисква нормата на чл. 32, ал.4.

Изложените съображения са достатъчни исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

При този изход на спора ищецът дължи на ответника сторените по заповедното и исковото производства разноски във на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, превърнати в 511, 30 евро и следва да бъде осъден да му ги заплати - чл.78, ал.3 от ГПК.

Предвид горното , съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК от ***“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.“***“ № ** против Н. И. Т., с ЕГН:

**********, с адрес : гр.***, ул.“ ***“ № *, искове да бъде прието за установено , че в полза на ищеца- оператор съществуват вземания за сумата от 644,23 лева по фактура №

********/**.**.**** г. , сумата от 906,91 лева по фактура № ********/**.**.****г. и сумата 593,43 лева по фактура № ********/**.**.**** г. , представени като стойност на доставено и потребено количество питейна вода и стойност на услуга по отвеждане на отпадъчни води и пречистване, дължими за периода от 10.01.2024 г. до 12.04.2024 г. , от 13.12.2023 г. до 10.01.2024 г. и от 20.11.2023 г. до 13.12.2023 г.- или общо- 2144,57лева , както и за сумата от 229,67 лева , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от деня , следващ изтичането на 30 дневния срок за плащане до 21.11.2024 г.- предмет на издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3868/2024 г. на ВТРС- като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА „***“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.“***“ № ** да заплати на Н. И. Т., с ЕГН: **********, с адрес : гр.***, ул.“ ***“ № * сумата от 511,30 евро , представляваща направени по заповедното и исковото производства разноски.

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните .

3

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________

4