Определение № 131 от 16.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 131 гр. Пловдив, 16.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500022 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Екотурс - 7“ ООД, ЕИК 112612064, със седалище и адрес на управление град ***, против разпореждане №28716/10.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. №6998/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, Х граждански състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по заявление по чл.410 ГПК, подадено с вх. №43483/22.04.2024 г.

Жалбоподателят счита атакуваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно. Неправилно е прието от състава на районния съд, че съдебният акт се издава на основание чл.411, ал.1, т.1 от ГПК, а такъв текст не съществува. Мотивът за отхвърляне е неотстраняване в срок на нередовности на заявлението, а връчването на съобщението е нередовно – следвало е да се връчи на пълномощника. Иска се обезсилване на разпореждането и връщане на делото на РС Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес – заявител в 1 производството пред първата инстанция, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт. Внесена е и необходимата държавна такса.

В съответствие с чл. 413, ал.2 ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от жалбоподателя против Т. М. К., ЕГН **********, от с. ***, за заплащане на сумата от 5000 евро или левовата им равностойност в размер на 9779.15 лв., лихва от 374.60 лв. за периода от 11.01.2024 г. до 19.04.2024 г., както и законната лихва от 19.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Посочено е, че заявителят и длъжникът са сключили предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот на 06.12.2023 г., като съгласно чл.2.2.1 в срок от 10 календарни дни от подписване на договора купувачът заплаща сумата от 50000 евро капаро. Съгласно чл.12.2., в случай, че купувачът не изпълни задължението си за заплащане на капаро, продавачът има право да развали договора с едностранно писмено волеизявление без предизвестие, а купувачът дължи неустойка в размер на 5000 евро.

Продавачът е развалил договора с едностранно волеизявление, получено от купувача на 11.01.2024 г. Претендират се и адвокатско възнаграждение и разноски за държавна такса.

С разпореждане №12508/24.04.24 г. съдът е указал на заявителя да конкретизира в каква валута претендира да бъде издадена заповедта за изпълнение – евро или лева. Указано е, че при неизпълнение на указанията в срок, заявлението ще бъде отхвърлено.

Изпратеното съобщение до адреса на управление на дружеството е върнато цяло с отбелязване, че адреса е посетен на три дати. Дружеството няма офис, администрация и представител на адреса. Отбелязано е, че сведенията са получени от служител на друга фирма, намираща се понастоящем на същия адрес.

Съдията докладчик е разпоредил залепване на уведомление, което е и направено на 14.08.2024 г., след отбелязани нови три посещения на адреса.

Отбелязано е, че до 02.09.24 г. лицето не се е явило да получи съдебните книжа.

С атакуваното разпореждане съдът е приел, че съобщение е връчено съобразно чл.50, ал.4 ГПК на 28.08.24 г., срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл, но указанията не са изпълнени. Именно това го е и мотивирало да отхвърли заявлението.

Основателни са възраженията на частния жалбоподател, че чл.411, ал.1, т.1 ГПК, на което основание искането е отхвърлено, не съществува. Касае се за допусната грешка от съда. Сам по себе си факта на посочване на това 2 основание не води до извод за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт.

След постановяване на съдебния акт отново съобщение е изпратено на адреса на управление на дружеството. Едва на 27.11.24 г. е разпоредено връчване на упълномощения адвокат, което е и направено на 11.12.24 г.

Постъпила е молба от пълномощника, който възразява срещу редовността на връчване на съобщението за констатираната нередовност на заявлението, като излага съображения в тази насока. Иска се постановяване на ново връчване и възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите.

В случая обаче е постановен краен съдебен акт, който не може да бъде отменян от съда, който го е постановил, извън конкретно уредените хипотези в закона, но подлежи на въззивно обжалване.

Депозирана е и частната жалба, но отново, както и с посочената молба, не е конкретизирано какво следва да се присъди на заявителя – сума в евро или сума в лева, с оглед отбелязаното в заявлението.

С частната жалба е поискано обезсилване на атакуваното разпореждане и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне. Правомощията на въззивната инстанция по глава 21 от ГПК обаче са различни. Съгласно чл.278, ал.2 ГПК въззивната инстанция разполага с възможността да се произнесе по искането, ако отмени акта на първостепенния съд.

Съобразно чл.410 ал.2 от ГПК, заявлението съдържа искането за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 т.1 и т.2. Конкретното подадено заявление по чл.410 от ГПК не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.5 от ГПК, тъй като не е конкретизирано искането – не е ясно какво се претендира – да се присъди сума в евро или в лева. Районният съд е дал ясно указание да се посочи какво се иска, като и до момента нередовността не е отстранена. Въззивната инстанция разполага с възможността да се произнесе по същество, но при заявление, отговарящо на изискванията на чл.410, ал.2 от ГПК. При липса на конкретизирано искане настоящата инстанция не е в състояние да се произнесе по същество, като заявлението следва да се отхвърли. До същия краен резултат, макар и по различни съображения, е достигнал и първоинстанционния съд. Разпореждането е правилно и законосъобразно като краен резултат, макар и по различни съображения, и следва да се потвърди.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №28716/10.10.2024 г., постановено по ч.гр.д. №6998/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, Х граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4