Акт № 226 от 09.02.2023, съд
- Дело
- 981/2022
- Подписан
- 09.02.2023
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 226 гр. Велико Търново, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20224110100981 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД , вр. с чл.86 от ЗЗД
Ищцата С. Н. Й., чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК твърди, че с решение по гр.д.№ 2881/2016 г. на ВТРС бракът между нея и ответника бил прекратен с развод. Семейното жилище, находящо се в гр.Велико Търново, собственост на бившия съпруг било предоставено за ползване на нея, като родител на малолетно дете, упражняващ родителските права. Излага, че страните не са уговаряли отделно клаузи относно възникналото наемно правоотношение. Твърди, че преустановила ползването на имота на 24.11.2020 г. Излага, че през 2017 година извършила ремонтни дейности в жилището с оглед запазване на имота предвид неговото овехтяване – изолация, шпакловки, боядисване, поставяне на ламинат, а след наводнение през 2019 г. –подмяна на ел.инсталация, боядисване. Описва подробно извършените в периода 2017 г.- 2019 г. ремонти, които остойностява на обща стойност от 6157,48 лева за материали и труд. Моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 6157,48 лева, представляваща направените от нея разноски за ремонти в жилище, собственост на ответника. Претендира законна лихва от 31.01.2019 г. до окончателното изплащане и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника адв.М. уточнява, че началния момент 1 на претенцията за присъждане на законна лихва е от подаване на исковата молба. Допуснато е изменение на иска досежно неговия размер, като се претендира сумата от 3000 лева главница, ведно със законната лихва от подаване на иска до окончателното изплащане.
Ответникът Д. Р. М. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, като неоснователни и недоказани. Излага, че не е бил уведомяван за извършвани ремонти и твърди, че ищцата не е правила такива.
Сочи, че той е извършвал ремонти през 2006-2009 г., както и през периода 2012-2015 г. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.К. от ВТАК поддържа депозирания отговор.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери установена следната фактическа обстановка :
С решение №785/25.11.2016 г. по гр.д.№ 2881/2016 г. на ВТРС бракът между страните е бил прекратен с развод по взаимно съгласие , родителските права върху малолетното дете на страните са предоставени за упражняване на майката и семейното жилище, находящо се в гр. ***** предоставено за ползване на нея и на малолетното дете. Имотът според приложения НА № 1860, т. 10, рег.№ 13702, дело № 1128 от 2004 г. на нотариус рег.№ 145 в НК е придобит от ответника преди брака, тоест е индивидуална негова собственост. Приети са протокол за оглед на недвижим имот от 29.10.2020 г.
, както и споразумение от 24.11.2020 г., подписано от страните, видно от което ищцата по свое желание е преустановила ползването на имота от 24.11.2020 г. Ищцата е сключила договор за кредит за текущо потребление от 25.02.2019 г., видно от който Банка ДСК е предоставила кредит в размер на 7100 лева. По делото са събрани и гласни доказателства. Св. **** – леля на ищцата заяви, че тя е живяла в процесното жилище около 15 години, като след развода е продължила да живее в него заедно с малолетната си дъщеря още около пет години. След като била осъдена да заплати наем за това време, напуснала жилището. Посещавала апартамента често- по 2-3 пъти на месец и сочи, че той бил в окаяно състояние. Свидетелката твърди, че ищцата извършвала поетапно ремонти в периода 2017 г. - 2019 г. През 2017 година били ремонтирани спалнята и детската стая – поставила се изолация на стените и на тавана на целия апартамент, на пода сложила ламиниран паркет , 2 тъй като бил на замазка и балатуми. След наводнението през 2019 г. отново се направила изолация в коридора и кухнята, тъй като била компрометирана, имало шпакловане, поставяне на замазка и латекс. Свидетелката излага , че през 2017 г. не е правен ремонт на кухнята и коридора , те били ремонтирани след наводнението. Тогава бил направен и ремонт и на електрическото табло.
Свидетелката придружавала ищцата, когато се купували материали- мрежа, фибран, дюбели, латекс. Тя и дала назаем 3000 лева за ремонтите, които ищцата и върнала после, родителите също и дали 3000 лева. Ремонтите били правени от майстори. Св. ***** е баща на ищцата. Според него дъщеря му извършила ремонт на апартамента през 2017 година- поставила тапети в хола, тъй като било много окаяно. Правила и шпакловки. В коридора имало балатум, бил подменен с ламинат. Тапетите ги лепила дъщеря му, а останалото го правели майстори. Сестра му и дала назаем около 2000 лева, той също и дал 3000 лева за ремонт, като се разбрали да му ги върне, след като изтегли кредит. След наводнението електрическото табло изгоряло и тя викала хора. През периода 2017 г.-2019 г. сестра му ходела в жилището поне един път в месеца. Св.**** познава страните и е ходил в жилището, докато те са били съпрузи.Тогава стените били боядисани бели, на пода в кухнята имало ламинат, а в коридора имало балатум или плочки. В спалнята имало тапети. След като ищцата се изнесла през 2021 г. той отново посетил жилището и го заварил в много по-окаяно състояние. Кухнята била разбита, в спалните по стените имало мухъл, висящи разлепени тапети. В коридора може би имало ламинат. Бил прокаран някакъв кабел, без да е скрит в стената.
Твърди, че не е забелязал подобрения в жилището от периода, когато страните са живели заедно. Св.*** е съсед от втория етаж. Посещавал е жилището преди развода им. Когато комшията ги наводнил през 2019 г. по молба на ищцата той отишъл в жилището и видял, че водата капела в коридора, в банята, в тоалетната. Видял някакъв кабел, пуснат от таблото към кухнята. Коридорът бил с балатум. Той и казал да се обади на Д., за да огледа апартамента, но не знае дали е говорила с него. Не е виждал майстори и не знае С. да е правила ремонти. През м.май 2021 г., след като ищцата напуснала жилището отишъл заедно с Д. и видял, че жилището било в по-отчаяно състояние от преди. Видял, чу има тапети в спалнята и в хола, които били същите, като отпреди развода. Не е виждал ламинат в коридора, до кухнята било с балатум. По делото е назначена съдебно-техническа оценъчна 3 експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че не може да се даде категоричен отговор на въпроса кога са извършени подобренията, твърдени от ищцата в исковата молба. Довършителните работи в кухнята са извършени скоро и доста след довършителните работи и подобренията, направени в спалнята и в детската стая. Общата стойност на вложените материали и труд за извършени дейности съгласно исковата молба към 2017 г. и към 2019 г. е 4020 лева. Стойността на имота след извършените подобрения претендирани от ищцата се увеличила с 3000 лева. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Заявява, че при направения оглед на апартамента в присъствие на страните, след като била махната картина от стената в хола установила, че ремонта е извършван отдавна, не и в близките 2-3 години. Изолацията била 25 мм., както твърдял ответника, а не 30 мм., както заявила ищцата.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С оглед фактическите твърдения на ищцата изложени в исковата молба съдът е квалифицирал предявения иск с правно основание чл. 59,ал.1 от ЗЗД.
По делото безспорно е установено, че процесния имот е индивидуална собственост на ответника и че след прекратяването на брака на страните с развод през 2016 година ползването му е предоставено на ищцата и на малолетното дете, родено от брака. Установи се още, че ищцата е напуснала жилището на 24.11.2020 г., когато видно от приложеното споразумение, подписано от страните тя е преустановила ползването / преди навършване на пълнолетие на детето/ доброволно. Изложеното води до извода, че ищцата за периода от 25.11.2016 г. до 24.11.2020 г. е осъществявала фактическа власт върху имота като държател по силата на съдебното решение, с което и е предоставено правото на ползване. Разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД предоставя субсидиарна възможност за защита, когато едно лице се е обогатило за сметка на друго без основание, като се дължи връщане на онова, с което се е обогатило, до размера на обедняването. Съгласно т. 4 от ППВС 1/79 г., в случаите по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. В тази хипотеза е без значение дали собственикът на имота е знаел за извършените подобрения или не е знаел и ако е знаел, дали се е съгласил с тях, или се е противопоставил. Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест ищцата следваше да проведе 4 пълно и главно доказване на обогатяването на ответника за сметка на нейното обедняване, причинна връзка между обедняването и обогатяването и липсата на основание за това. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че ищцата не проведе успешно главно и пълно доказване на фактическите си твърдения, чрез което да се създаде сигурно убеждение у съда относно истинността на тези твърдения. В исковата молба ищцата е изброила извършените от нея ремонтни дейности в жилището в периода 2017 г.-2019 г. и много конкретно е посочила , че за тях е заплатила сумата от 2442,26 лева с ДДС за снабдяване с материали, и сумата от 2809,57 лева за наемане на майстори. Горните суми са били заплатени за лепене на фибран по тавана и външни стени на спалнята и детската стая, дюбелиране на фибран по стени и тавани, шпакловка с мрежа по стени и тавани, гипсова шпакловка по стени и тавани, боядисване на тавани с латекс и лепене на тапети по стените-извършени през 2017 г. След наводнение през 2019 г. - подмяна на ел. инсталация в кухнята, грундиране на стени и тавани с бетонконтакт , дюбелиране на фибран по стените и тавана, циментова шпакловка с мрежа по стените и тавана, гипсова шпакловка на тавана и стените, боядисване на тавана с латекс – извършени през 2019 г. За полагането на ламиниран паркет , первази и преходни лайсни платила 556,81 лева с ДДС за материали и 348,84 лева за положения труд. Изхождайки от сумите по претенциите на ищцата, които не са закръглени, а са посочени до стотинки, при това с включен ДДС за материалите, няма как да не се отбележи факта, че по делото не се представи нито една фактура, стокова разписка, касова бележка, ордер, или какъвто и да е друг първичен счетоводен документ, който да удостовери първо, че през 2017 г. и 2019 г. са купувани строителни материали и на следващо място, ако такива са купувани- каква е тяхната стойност. /при това с ДДС/. По делото няма нито един писмен документ, дори това да са водени от ищцата на хвърчащи листи, тетрадка, тефтер и пр. записки, които да доказват, че тя е купувала материали, необходими за изолация, за шпакловка, за замазка, за боядисване, ламинат, тапети и пр. Тук следва да се има предвид, че ищцата е имала ясното съзнание, че прави ремонт в чужд имот, собственост на бившия и съпруг и нормалната житейска логика сочи, че каквито и да са били мотивите и за предприемане на тези действия /осигуряване на по-добри условия за детето и неотложност след наводнението/ би следвало да пази документите за направените разходи.
5
Както бе отбелязано по-горе, такива по делото няма. Със същата прецизност, дори до стотинките ищцата е посочила и парите, които е платила на майсторите за направените ремонти, но отново без да има каквито и да е писмени следи за заплащането на сочените суми и при липса на подобна прецизност относно посочване поне на броя лица, които са извършвали ремонтите. Доколкото договора за изработка е неформален, той може да се доказва с всякакви доказателствени средства, но по делото не бе разпитан дори един свидетел, който да заяви, че е извършвал някакъв ремонт в апартамента на ищцата. Свидетелите, водени от ищцата са нейни близки роднини- баща и леля и техните показания следва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК, имайки предвид възможната тяхна заинтересованост.
Разпечатката съдържа 20 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2f437cd3-c0d8-4480-aa59-6a0c3e3c9e15