Решение № 405 от 21.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. София , 19.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Коледжикова

Камелия Първанова

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20201000503778 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 5006/16.08.2020г, постановено по гр.д.№ 12 423/2019г по описа на СГС, I ГО, 2-ри с-в, е осъден С. Б. М. да заплати на „Екорп” ЕООД сумата от 66 333.00лв. на основание чл.79, ал.1, вр. с чл.99, ал.1 вр. с чл.155, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва от 25.09.2019г до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за разликата от 66 333.00лв. до 110 555.00лв. Осъден е С. Б. М. да заплати на „Екорп” ЕООД сумата от 2 851.00лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото.

Решението е обжалвано от С. Б. М., представляван от адв.Е.П. от САК, в частта му, с която е осъден да заплати на „Екорп” ЕООД сумата от 66 333.00лв. на основание чл.79, ал.1, вр. с чл.99, ал.1 вр. с чл.155, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва от 25.09.2019г до окончателното изплащане и разноски по делото. Сочи, че в подписаното споразумение от 17.04.2014г. е било налице едно вземане, установено по основание и размер, поради което отказът на А. К. е действителен, тъй като това не е бъдещо право. Сочи, че няма забрана за отказ от бъдещо право, че това е част от договорна свобода, без да е налице забрана в закона.

Сочи, че съдът неправилно е приел, че няма опрощаване спрямо един от солидарните длъжници и не е съобразил, че следва задължението на останалите да се намали с частта на длъжника, комуто задължението е опростено. Счита за правилно приетото от съда, че със сключване на споразумението между „Екорп” ЕООД и Р. М. кредиторът е реализирала 1 правото си по чл.124, ал.2 ЗЗД за опрощаване на дълга спрямо солидарните длъжници Р. М. и Н. Ф., но неправилно е приел, че опрощаването на вземането не се отнася до солидарния длъжник Б. Д. Б.. Счита, че кредиторът е запазил правата по вземането си само срещу С. Б.

М. и Д. Б. Б., а ако се приеме, че няма опрощаване спрямо Б., то е следвало да се постанови, че сумата от 66 333лв. се дължи солидарно от тримата длъжници Б. Б., Д. Б. и С.М..

Претендирал е да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърлят исковите претенции, алтернативно да се отмени частично чрез намаляване на сумата, за която е осъден.

Ответникът по въззивната жалба-„Екорп” ЕООД, представлявано от адв.Б.Г. от САК, е оспорил същата. Поддържа, че правилно съдът е приел, че споразумението от 17.06.2014г не е довело до погасяване на задълженията, тъй като е уговорено, че страните ще считат за уредени отношенията си само ако кумулативно са изпълнени задълженията по споразумение от 11.06.2014г и предварителен договор от 16.06.2014г., като по делото не са представени тези документи и не е доказано, че са изпълнени, както и, че е правилно прието, че е недействителен отказ от право на вземане, което не е било възникнало към момента на отказа. Споразумението от 17.06.2014г е било сключено преди възникване на регресните права за А. К., а правата възникват от влизане в сила на постановлението за възлагане на 25.09.2014г., до който момент той няма права, от които да се откаже. Сочи, че правилно съдът е определил дължимия размер на дълга, като е редуцирал плащанията и опрощаванията.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

Ищецът- „Екорп” ЕООД е посочил в исковата молба, че между „ПроКредит банк/България/” АД, кредитор и „Биометал” ООД-кредитополучател, е бил сключен договор № 011-637924/23.02.2011г, изменян с анекси, който е подписан от Д. Б. Б., Н. Д. Ф., Р. С. М., С. Б. М., като солидарни длъжници. За обезпечаване на вземанията на кредитора А. Х. К., трето лице, е предоставил свой собствени имот за обезпечение на чужд дълг, като е учредена договорна ипотека върху недвижим имот: апартамент №1 , находящ се в гр.***, жк”***”, бл.20, вх.А, партер, с площ от 89кв.м. При осъществено принудително изпълнение, проведено по изп. дело № 20128380409886 по описа на ЧСИ М.Б., е бил продаден процесният ипотекиран имот на ипотекарния длъжник К. с постановление за възлагане на недвижим имот от 19.03.2014г. С това действие К. е придобил притезанието с източник възникнали регресни права на основание чл.155, ал.2 ЗЗД срещу кредитополучателя и солидарните длъжници. Вземанията са в размер на 111 633лв., ведно със законната лихва върху нея до изплащане на вземането, които са били придобити от ищеца с договор за прехвърляне на вземане от 31.03.2015г, сключен с цедента А. Х. К.. Поради това „Екорп” ЕООД е титуляр на вземания срещу длъжниците си Д. Б. Б., Н. Д. Ф., Р. С. М., С. Б. М., 2 дължими при условията на солидарност, в общ размер на 110 555лв -главница и 33 661.02лв.-лихва за забава. Ответникът С. Б. М. не е заплатил дължимите суми, поради което е претендирано да бъде осъден да заплати сумата от 110 555лв. –главница, представляваща вземане, възникнало на основание чл.155, ал.2 ЗЗД след продажба на недвижим имот по изп. дело №20128380409886 по описа на ЧСИ М.Б., собственост на А. Х.

К., което вземане е прехвърлено с договор за прехвърляне вземане от 31.03.2015г.

Претендирал е да бъде осъден ответника на основание чл.155, ал.2 ЗЗД да заплати сумата от 110 555лв.-главница, 33 661.02лв.-лихва за забава върху главницата, считано от 20.09.2016г до 20.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба25.09.2019г до окончателното изплащане.

Ответникът по делото- С. Б. М. е оспорил исковите претенции като неоснователни.

Посочил е, че между длъжниците, посочени в договора за цесия и дружеството „Екорп” ЕООД, съшествуват взаимоотношения по две изпълнителни дела-изп. д.№ 20128380407900 и изп. д. № 202128380409886 по описа на ЧСИ М.Б., като по второто изп. дело цесионерът по процесния договор А. К. е трето лице, предоставило свой собствен недвижим имот за обезпечаване на чужд дълг, чрез учредяване на договорна ипотека в полза на кредитора.

Изпълнителните дела са прекратени въз основа на писмено споразумение между страните от 17.06.2014г., с което А. К. е заявил, че всички отношения с другите страни са изцяло уредени и няма да има претенции към тях във връзка с възникналите регресни права на основание чл.155 ЗЗД. След като е опростил задължението на останалите солидарни длъжници, то следва да се намали задължението. Оспорил е действието на извършената цесия, тъй като не са били налице ликвидни и изискуеми вземания. Претендира се вземане, основаващо се на прекратено право. Направил е възражение за изтекла давност, тъй като постановлението за възлагане на недвижимия имот е от 19.03.2014г., и тогава е възникнало регресното право на третото лице, чийто имот е послужил за погасяване на задълженията на длъжник по изп. дело чрез публичната му продан. Оспорил е иска и по отношение на неговия размер с доводи, че Р. С. М. е заплатила сумата от 10 000лв., съгласно договор от 11.10.2019г. По отношение на исковата претенция за лихва за забава е посочено, че тъй като не са отправени покани за плащане, то няма изпадане в забава.

С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция по чл.79, ал.1 вр. с чл.99, ал.1 вр. с чл.155, ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 25.09.2019г до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до 110555лв. и за лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД. Приел е, че за ищеца е възникнало вземане въз основа на цесия от А. К., ипотекарен длъжник, който имот е бил продаден за погасяване на вземането на кредитора, че със споразумението от 17.06.2014г. не е било погасено вземането, тъй като е недействителен отказ от право преди то да е възникнало. Приел е за неоснователно възражението за погасяване по давност на главницата и е приел, че не се дължи лихва за забава. Решението е влязло в сила като необжалвано в отхвърлителната му част.

Безспорно между страните е, че „Биометал“ ООД е бил длъжник на „Прокредит 3 банк България”АД по договор за кредит от 23.02.2011г., по който солидарни длъжници са Д.

Б. Б., Н. Д. Ф., Р. С. М., С. Б. М.. Договорът е бил обезпечен с учредяване на ипотека от А.

Х. К. с недвижим имот- апартамент №1 , находящ се в гр.***, жк”***”, бл.20, вх.А, партер, с площ от 89кв.м.

Безспорно между страните по делото е, че на 01.10.2012г. е бил издаден изпълнителен лист в полза на „Биометал” ООД, по силата на който Д. Б. Б., Н. Д. Ф., Р. С.

М., С. Б. М. да заплатят сумите 138 407,93 лева главница, законната лихва върху нея от 27.02.2012 г. до окончателното изплащане, заедно с лихви, такси и разноски. По него е било образувано изп. дело 20128380409886 на ЧСИ М.Б..

Не се спори, че с договор от 14.03.2013г „Прокредит банк /България/” АД е прехвърлила на „Екорп” ЕООД вземането си по изп. лист от 1.10.2012г и заповед за изпълнение на парично задължение от 1.10.2012г, издадени въз основа на договор за кредит от 23.02.2011г. и анекси по него по ч.гр.д.№ 36307/2912г по описа на СРС.

Безспорно е, че с Постановление за възлагане на недвижим имот от 19.03.2014 г. е възложен на „ЕКОРП” ЕООД недвижимият имот, който е бил собственост на А. К., по учредена ипотека, с която е обезпечено вземането по изп. лист, срещу цена от 110 555,00 лева. Постановлението е влязло в сила на 26.09.2014 г.

С договор за цесия от 31.03.2015г. А. К. е прехвърлил на „ЕКОРП” ЕООД вземането си срещу Д. Б. Б., Б. Д. Б., Н. Д. Ф., Р. С. М., С. Б. М. по чл. 155, ал. 2 от ЗЗД за 111 633,00 главница и лихвата за забава от възникването на вземането

Видно от представено по делото удостоверение, издадено от нотариус Х. В., е, че на 22.07.2014г. е извършено удостоверяване на подписите на А. Х. К. и С. Б. М. върху споразумение, с което А. К. е заявил, че със споразумение от 11.06.2014г. страните са уредили всички възникнали между тях имуществени и финансови отношения и всяка от тях няма имуществени и финансови претенции, че с изпълнението на задълженията по споразумението от 11.06.2014г и предварителен договор от 16.06.2014г страните считат всички възникнали между тях отношения във връзка с вземанията си, за които са образувани изп. д.№ 20128380407900 и изп. д. № 202128380409886 по описа на ЧСИ М.Б., за окончателно уредени.

По делото е представено споразумение от 11.10.2019г, сключено между „Екорп” ЕООД и Р. С. М., с което се е задължила да заплати на дружеството 10 000,00 лева, а то, че се погасяват вземанията му спрямо Р. М. и Н. Ф. по договора за цесия от 31.03.2015 г., но си запазва правата спрямо С.М. и Д. Б..

По делото, с исковата молба, ищецът е представил уведомление до С. Б. М. за цесията от 31.03.2015г., което е от „Екорп” ЕООД, като пълномощник на А. Х. К., който е упълномощил дружеството за това.

4

По делото е предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.99, ал.1 вр. с чл.155, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата, изплатена за погасяване на дълг на ответника. Съгласно чл.155, ал.2 ЗЗД когато ипотекираният имот бъде продаден за погасяване на задължението на длъжника спрямо кредитора, ипотекарният длъжник встъпва в правата на кредитора срещу длъжника.

От представеното по делото Постановление за възлагане от 19.03.2014г. се установява, че е възложен на „Екорп” недвижимият имот, който е бил собственост на А. К., поради което той е придобил правата на кредитора срещу длъжника, изразяващи се във вземане в размер- сумата от 110 555лв. Впоследствие същият е цедирал вземането си на ищцовото дружество на осн. чл.99, ал.1 ЗЗД, за което длъжникът е бил уведомен.

Спори се между страните по делото дали правото е погасено с подписване на споразумението между С.М. и А. К. от 17.06.2014г.

Купувачът по постановлението за възлагане придобива права с влизане в сила на същото, което е настъпило на 26.09.2014г, и следва, че правата на ипотекарния длъжник по чл.155, ал.2 ЗЗД не са били възникнали към датата на подписване на споразумението.