Решение № 13 от 16.07.2024, Районен съд - Ивайловград
- Съд
- Районен съд - Ивайловград
- Дело
- Административно наказателно дело 70/2023
- Вид
- Решение № 13
- Подписан
- 16.07.2024
- В сила
- 08.08.2024
- Състав
- ЖИВКО ДЕЛЧЕВ ЯНКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 45 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 42 ал.1 т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 402 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 416 · Кодекс на труда
- чл. 61, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 67, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 13 гр. Ивайловград, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЖИВКО Д. ЯНКОВ при участието на секретаря Красимира Анг. Христова като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Административно наказателно дело № 20235650200070 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава III раздел V чл.59 и сл. и глава ІV, чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания.
Обстоятелства по жалбата:
Производството е образувано по жалба на „Д*** - 2**” ЕООД – с.Ж***, общ. Ивайловград, Хасковска област, с ЕИК***, представлявано от М.Р.Р. – в качеството му на управител чрез адвокат Й. Н. А. от АК - Хасково срещу Наказателно постановление (НП) № 26-*** от 23.11.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „ Инспекция по труда“ – гр. Хасково, с което на „Д*** - 2**” ЕООД – с.Ж***, с ЕИК*** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 61 ал.1 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3 от КТ.
Обжалва се изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно и се моли за неговата отмяна. Изтъкват се следните съображения:
Оспорва се материалната компетентност на актосъставителя и орган, издал обжалваното НП.
Наказателното постановление било издадено за това, че дружеството не било сключило трудов договор с лицето Д.М.К..
Оспорват се констатациите в Протокол за извършена проверка № ПР23*** от 24.10.2023 г., в АУАН № 26-****4/24.10.2023 г. и в обжалваното НП, че на 10.10.2023 г. е извършван добив на скалнооблицовъчни материали и подреждане на палети.
В мотивите си АНО бил отхвърлил доводите на управителя на 1 дружеството, изложени във възражението, че дружеството не е започнало дейност по добиване на скално- облицовъчни материали, като е приел, че едно от обстоятелствата, които се приемат за започване на дейност от името на дружеството е сключване на договор от името на дружеството, без значение дали това е договор за услуга/ поръчка или трудов договор.
Дружеството било представило граждански договор № 1/09.10.2023 г., по силата на който М. Р. Р. бил длъжен да подпомогне дейността по проучване на добива на декоративно скални материали, т.е. да извърши окачествяване на скално – облицовъчния материал, който дружеството се е подготвяло да добива, а не да извършва трудова дейност да престира работна сила в полза на дружеството без сключен трудов договор. Гражданският договор не съдържал елементи на трудово правоотношение. Не било ясно защо бил игнориран представеният граждански договор, като на проверяващите било известно, че управителят в деня на проверката бил в болница и е бил в невъзможност да представи договора на терена при проверката.
Счита вменените деяния за несъставомерни, с цитираните разпоредби в НП.
Счита, че е нарушено и правото на защита, изразяващо се в невъзможност жалбоподателя да се защити адекватно срещу неясно формулирано нарушение.
Моли съда да отмени изцяло обжалваното НП като незаконосъобразно и неправилно.
Претендира на дружеството да бъдат присъдени и съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител – адв. Й. А. от АК - Хасково, поддържа жалбата си.
АНО – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково се представлява от старши юрисконсулт С. В. М..
Факти от съдебното дирене:
След като обсъди приетите по делото доказателства, съдът констатира от фактическа страна следното:
НП е издадено във връзка с извършена проверка в обект на дружеството – кариера за проучване за добив на гнайсови плочи, находище „Т***“ в землището на с.Ж***, общ. Ивайловград, обл. Хасково.
На 10.10.2023 г. на място в обекта на проверката и на 13.10.2023 г., по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Хасково, свидетелите Е. И.
Л. – на длъжност гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Хасково, Н. Т. Д. – на длъжност гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Хасково и Г. К. А. – на длъжност гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Хасково са извършили проверка ПО СПАЗВАНЕ НА ТРУДОВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО В КАРИЕРА „Т***“, за проучване на добив на гнайс в землището на с.Ж***, общ. Ивайловград, стопанисвана от „Д*** - 2**“ ЕООД с ЕИК***, със седалище и адрес на управление – с.Ж***, 2 ул. „И***“ № ***, представлявано от М.Р.Р. – управител. При проверката на място били заварени да осъществяват трудова дейност лицата М. Р. Р. и св. Ц.
Х. М..
Св. М. Р. Р. изпълнявал трудови задължения, характерни за дейността работник, като в момента на проверката извършвал цепене на гнайсови плочи и подреждане на палети. В предоставената от инспекторите декларация, св. Р. писмено декларирал, че работи като „копач кариери“ на кариерата от 10.10.2023 г., с работно време от 10.00 ч. до 12.00 ч. с уговорено дневно трудово възнаграждение от 40 лв., почивен ден – събота и неделя и няма сключен нито трудов, нито граждански договор. При проверка по документи в „Инспекция по труда“ – Хасково, изискани с призовка по реда на чл. 45 от АПК, с изх. № 23087485/10.10.2023 г. не е представен трудов договор, сключен с М. Р. Р.. Представен е граждански договор № 1/09.10.2023 г. със задължение да подпомогне дейността по проучване на добива на декоративни скални материали на кариерата.
На 23.10.2023 г. е била извършена справка от електронния регистър на трудовите договори в ТД на НАП, от която било видно, че „Д***– 2**“ ЕООД, като работодател на 17.10.2023 г. е регистрирал трудов договор с правно основание чл. 67, ал.1, т.1 от КТ, сключен на 16.10.2023 г. с лицето М. Р. Р. за длъжността „работник –копач – кариери“.
На 10.10.2023 г., жалбоподателят е бил поканен да се яви на 13.10.2023 г. в 16.00 ч. в Д „ИТ“ – Хасково, носейки необходими документи. Призовката е връчена на жалбоподателя.
На 13.10.2023 г. на жалбоподателя е била връчена покана да се яви на 23.10.2023 г. в 11.30 ч. в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Хасково за съставяне на АУАН.
На 23.10.2023 г. е бил съставен АУАН № 26-****4 от Е. И. Л. – на длъжност гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Хасково, в присъствието на Н. Т. Д. и Г. К. А. – свидетели и при установяване на нарушението, в отсъствието на нарушителя. Актът е връчен на 25.10.2023 г. лично на М.Р. – управител на „Д*** – 2**“ ЕООД.
В АУАН е посочено, че „На 10.10.2023 г. около 10.46 ч. при проверка по работните места на кариера за проучване на добив за гнайсови плочи находище „Т***“, в землището на с.Ж***, общ. Ивайловград, експлоатирана от „Д*** – 2**“ ЕООД беше заварено да осъществява трудова дейност лицето М. Р. Р. с ЕГН **********, с пост. адрес ул. Д**“ № **, с.Ж***, общ.
Ивайловград в полза на „Д*** – 2**“ ЕООД. Същият изпълняваше трудовите си задължения, характерни за дейността работник, като в момента на проверката извършваше цепене на гнайсови плочи и подреждане на палети. В предоставената от инспекторите декларация, лицето М. Р. Р. писмено декларира, че работи като „работник“ на кариерата от 10.10.2023 г., с работно време от 10.00 ч. до 12.00 ч. с уговорено дневно трудово възнаграждение от 40 лв, почивен ден – събота и неделя. /елементи на трудово правоотношение/ и няма сключен нито трудов, нито граждански 3 договор. При проверката по документи в ДИТ Хасково, изискани с призовка по реда на чл. 45 от АПК, с изх. № 23087485/10.10.2023 г. не е представен трудов договор, сключен с М. Р. Р. с ЕГН **********, с пост. адрес ул. Д**“ № **, с.Ж***, общ. Ивайловград.
На 23.10.2023 г. е направена справка от електронния регистър на трудовите договори в ТД на НАП, от която било видно, че „Д***– 2**“ ЕООД, като работодател на 17.10.2023 г. е регистрирал трудов договор с правно основание чл. 67, ал.1, т.1 от КТ, сключен на 16.10.2023 г. с лицето М.
Р. Р. за длъжността „работник –копач – кариери“.
Съобразно представената фактическа обстановка и събрани писмени доказателства „Д*** – 2**“ ЕООД не е сключил трудов договор с Д.М.К. с ЕГН **********, с пост. адрес ул. Д**“ № **, с.Ж***, общ. Ивайловград преди постъпването му на работа като работник в „Д*** – 2**“ ЕООД.“ Посочено е, че нарушението е извършено на 10.10.2023 г. в с.Ж***, общ.
Ивайловград и констатирано при проверка на същата дата и място и проверка по документи на 13.10.2023 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково.
Посочено е и, че нарушението е по чл. 61, ал.1 от КТ.
Срещу АУАН е било подаден възражение от жалбоподателя. Същото е входирано под № 2****/31.10.2023 г. в ДИТ – Хасково.
На 23.11.2023 г. е издадено НП № 26-*** от Директора на Дирекция „ Инспекция по труда“ – гр. Хасково с което на „Д*** - 2**” ЕООД – с.Ж***, с ЕИК*** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 61 ал.1 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.3 от КТ. В НП се сочат идентични обстоятелства, като посочените в АУАН. В НП също се сочи, че „Д*** – 2**“, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление в Област Хасково, Община Ивайловград, с.Ж***, п.к 6**, ул. „И***“ № ***, представлявано от управителя М.Р.Р., в качеството си на работодател, е нарушил разпоредбата на чл. 61, ал.1 от Кодекса на труда, като не е сключил трудов договор с Д.М.К. с ЕГН **********, с пост. адрес ул. Д**“ № **, с.Ж***, общ. Ивайловград преди постъпването му на работа като работник в „Д*** – 2**“ ЕООД.
Посочено е, че доводите, изложени във възражението срещу АУАН не се споделят от АНО, във връзка с което е изложил своите аргументи.
Наказателното постановление е връчено, видно от известието за доставяне, на управителя на дружеството на 24.11.2024 г. НП е обжалвано, чрез Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Хасково до Районен съд – Ивайловград, като жалбата е входирана в Дирекция „Инспекция по труда“ на 08.12.2023 г.
Правни съображения:
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
АУАН е съставен от компетентен орган в рамките на правомощията по смисъла на чл. 402 и чл. 416 КТ и чл. 16, чл. 20 и чл. 21 от Устройствения 4 правилник на ИА „Главна инспекция по труда“, какъвто е св. Л..
НП е издадено от компетентен орган по смисъла на на чл. 416, ал.5 от КТ, какъвто е Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково.
Родово и местно компетентен да разгледа жалбата е РС – Ивайловград.
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а по същество основателна, поради следните съображения:
Задължителното съдържание на АУАН и НП включва описание на нарушението и обстоятелствата при които е било извършено, съгласно разпоредбите на чл. 42 ал.1 т. 4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Описанието на нарушението е необходимо, за да бъде изяснено самото нарушение. В случая в описанието на нарушението, както в АУАН, така и в НП е посочено че жалбоподателят, в качеството му на управител на проверяваното дружество е нарушил разпоредбата на чл. 61, ал.1 от Кодекса на труда, като не е сключил трудов договор с Д.М.К. с ЕГН **********, с пост. адрес ул. Д**“ № **, с.Ж***, общ. Ивайловград преди постъпването му на работа като работник в „Д*** – 2**“ ЕООД. Лице с такива имена не е установено по време на проверката на кариерата, стопанисвана от дружеството. Това разминаване според настоящия състав води до неяснота относно това за какво нарушение се наказва нарушителя. По такъв начин се накърнява правото на защита на нарушителя, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до незаконосъобразност на НП.
Проверката по същество е невъзможна, предвид описаното нарушение на процесуалните правила. Следва да се отбележи, че в това производство няма място търсенето на целесъобразност, нито е процесуално допустимо съдът да върши работата на наказващия орган по формулиране и доказване на неговите твърдения и актове. Производството по ЗАНН е санкционно, тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган който е задължен да проведе законосъобразна процедура, със законосъобразни актове.
По изложените съображения, съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано, поради което същото подлежи на отмяна.
Разпечатката съдържа 52 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2f432797-5722-45ea-a279-1a9ffb833a19