Решение № 362 от 18.07.2024, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Габрово, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ина П. Г. като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20234210101642 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, предявена срещу А. Ф. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, кв. ************ № 33, ет. 2, ап. 8 за установяване дължимост на следните вземания: сумата 16562.46 лева – главница по договор за потребителски кредит № FL1264845 от 24.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2023 г. до погасяването , сумата 1476.49 лева – възнаградителна лихва за периода от 13.05.2022 г. до 16.03.2023 г., сумата 939.01 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.05.2022 г. до 09.05.2023 г., за които суми в производството по частно гр. дело № 746/2023 г. на ГРС, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит № FL1264845 от 24.03.2022 г., предоставил на кредитополучателя А. Ф. Х. парична сума в размер 16728 лева, при задължение за връщането

, заедно с дължимата върху нея възнаградителна лихва по чл. 3, ал. 1 от договора, което връщане следвало да се осъществи на 96 месечни анюитетни вноски. Поради неизпълнението на задълженията на ответника по кредита, банката обявила същия за предсрочно изискуем на 16.03.2023 г.. На основание чл. 9 от процесния договор за кредит, кредитополучателят дължал и съответното обезщетение за забава.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника, чрез назначения му особен представител, е депозиран отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват по основание и размер. В съдебно заседание счита предявените искове за основателни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

1

Не е спорно между страните, а и от представения договор за потребителски кредит № FL1264845 от 24.03.2022 г., се установява, „Юробанк България“ АД предоставило на ответника А. Ф. Х. банков кредит в размер от 16728 лева, който следвало да бъде върнат на 96 месечни погасителни вноски в срок до 13.03.2030 г.. На основание чл. 3, ал. 1 от договора за кредит, кредитополучателят дължал на банката възнаградителна лихва във фиксиран размер от 10 % за първите дванадесет месеца, съответно в променлив лихвен процент в размер на 10 %, който представлявал сбора от референтния лихвен процент (референтен лихвен процент Прайм на банката за необезпечени кредити) плюс фиксирана надбавка. При забава в плащането на дължимите погасителни вноски, кредитополучателят дължал обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава (чл. 9 от договора). Съгласно чл. 14 от договора при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

С уведомление, адресирано до ответника, за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане, рег. № 890/31.01.2023 г. на ЧСИ Весела Цонева, поради забавено изпълнение на задълженията по сключения договор, „Юробанк България“ АД отправила изявление за обявяване предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор. Връчването на уведомлението, изпратено до ответника, е осъществено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като връчителят е констатирал, че при три посещения на адреса (01.02.2023 г., 18.02.2023 г., 02.03.2023 г.), адресатът не е открит и не е намерено лице, което да получи съобщението, затова на входната врата е залепено уведомление за получаване на книжата от кантората на ЧСИ в 2-седмичен срок.

Страните не спорят и от извършената справка по Наредба № 14, се установява, че адресът, на който е търсен ответника от служителя на ЧСИ Цонева, е регистрираният му постоянен и настоящ адрес, който е посочен от страната като адрес за кореспонденция в сключения договор (чл. 19 от същия). В случая нито се твърди, нито се установява ответникът да е уведомил кредитора за промяна на адреса, на който може да бъде намерен. Смисълът на залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок, за да получи съответните книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата, с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК не поставя изискване ответникът да е напуснал адреса, а е достатъчно същият да не може да бъде намерен на адреса и да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Разпоредбата на чл. 47 ГПК не изисква посещенията да са извършени в рамките на точно един календарен месец, а ответникът да не може да бъде намерен на посочения адрес в продължение на един месец.

Следователно, уведомлението е редовно връчено на А. Ф. Х. на 17.03.2023 г. – с изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението.

В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема, че по процесния договор кредитополучателят на 24.03.2022 г. е усвоил целия размер на отпуснатия кредит в размер на 16728 лева, като е извършил погасителни плащания в общ размер на 256.05 лв., с които са погА.и част от главницата, възнаградителната лихва и възникнало вземане за обезщетение за забава. Общо непогА.ата главница е в размер на 16562.46 лв. (разлика между усвоена главница и погА.а такава), непогА.ата възнаградителна лихва за периода 13.05.2022 г. – 16.03.2023 г. възлиза на сума в размер от 1476.49 лева, съответно непогА.ата мораторна лихва за периода от 13.05.2022 г. до 09.05.2023 г. е в размер на 939.01 лева.

2

От приложеното за послужване частно гр. дело № 746/2023 г. на ГРС, се установява, че въз основа на извлечение от счетоводните книги във връзка със сключения договор за кредит, кредитната институция се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл. 417 ГПК за сума в общ размер от 18977.96 лева. Със заповедта били присъдени и направените за производството разноски в размер на общо 1878.24 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса, която заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

По отношение на обективно, кумулативно съединените установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал.

2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производството по частно гр. дело № 746/2023 г. на ГРС, ищецът „Юробанк България“ АД се е снабдило със заповед за изпълнение въз основа на документ (чл. 417 ГПК) за процесната сума, поради което разполага с изпълнително основание. При връчена заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си, който срок, в случая е спазен.

Основателността на предявените установителни искове, се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявените субективни материални права, включващ елементите: съществуване на правоотношение с процесуално легитимирания ответник, възникнало от сключен на 24.03.2022 г. договор за банков кредит, елемент от съдържанието на което да са задълженията за връщане на предоставена за ползване парична сума, заедно с възнаградителната лихва, уговорена в договора, изпълнение на задължението на ищеца да предостави за временно и възмездно ползване паричната сума и настъпила изискуемост на задълженията на ответника, които се твърди да са неизпълнени, което неизпълнение е довело и до пораждане на задължение за заплащане на мораторна лихва.

Неизпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора е по своето естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на последния, а задълженото лице следва да установи положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на задълженията си, за което доказателства в производството не са ангажирани, нито се твърди такова да е осъществено.

Въз основа на обсъдените доказателства съдът приема, че между ищеца „Юробанк България“ АД и кредитополучателя А. Ф. Х., ЕГН **********, е сключен договор за банков кредит, със съдържание, съответно на уредения в чл. 430 ТЗ такъв, включващо задължението на банката да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата, предмет на договора и задължението на последния да я върне със съответната възнаградителна лихва. Тази сделка е юридическият факт, породил търговско правоотношение между страните - А. Ф. Х., ЕГН ********** е обективирал воля да получи сумата срещу насрещно задължение да я върне при условията на договора, като фактът на изпълнение на задължението на банката за предоставяне на паричната сума не е спорен и се установява от заключението на счетоводната експертиза.

Съгласно сключения договор, кредитополучателят е поел задължението да върне предоставената му парична сума в размер 16728 лева на 96 месечни вноски с падеж всяко 13-то число на месеца, които вноски включват съответната част от главницата и 3 част от дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението на задължението за престиране на падежирали погасителни вноски, е породило правото на банкатакредитор с едностранно волеизявление да уведоми задълженото по договора лице, че губи преимуществото на срока и дължи изпълнение на цялото задължение.

Волеизявлението на банката- кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора, за да породи действието си, следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.

60, ал. 1 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита.

Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по материалното правоотношение, следователно кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. В случая, кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез съдебен изпълнител, за което действие са приложими правилата за връчване по реда на ГПК. Във връзка с изложеното, съдът намира, че уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането е редовно връчено на основание чл. 47, ал. 5 ГПК – след залепване на уведомление на адрес, посочен от самия кредитополучател, което означава, че задълженията по договора са станали предсрочно изискуеми на 17.03.2023 г..

За нуждите на настоящото производство от значение е до длъжника да е достигнало едностранното изявление на кредитора за предсрочна изискуемост, поради което към твърдяната от „Юробанк България“ АД дата непогА.ата главница в размер на 16562.46 лева е с настъпила изискуемост и не се установява да е погА.а чрез плащане или друг способ. Това обуславя извод, че ищецът е носител на изискуемо и неудовлетворено право на вземане за сумата 16562.46 лева, представляващо общ размер на падежиралата до 17.03.2023 г. и на предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит № FL1264845/24.03.2022 г. и предявеният иск за установяване и принудително осъществяване на това материално право на вземане, дължимо от ответника, е основателен и следва да бъде уважен.

Приетата за дължима от ответника главница следва да бъде заплатена заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по повод на което е било образувано частно гр. дело № 746/2023 г. на ГРС – 17.05.2023 год. до окончателното й погасяване – аргумент от чл.