Решение № 7759 от 18.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7759 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Цветомир М. Минчев

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100509079 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 2536 от 14.02.2024 г. по гр. д. № 66220/2022 г. на Софийски районен съд, 39 състав, са отхвърлени предявените от И. Д. К. срещу С. С. Ц. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователното увреждане на собственото на ищеца жилище № А-5, находящо се в гр. ****, с идентификатор ***., като извърши ремонт на повредена ВиК инсталация в собствения си имот с идентификатор ***., представляващ ап. № А-7, находящ се в гр. ****, както и иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на разходите за ремонт, в т. ч. труд и материали, на увредените стени в собственото на ищеца жилище.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1280,00 лева – разноски за производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. В жалбата се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че за да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС, ищецът следвало да установи, че ответникът е собственик на имот с идентификатор ***., от чиито неизправности се твърди да произлиза неоснователното увреждане на собственото на ищеца жилище. В допълнение, изтъква фактът, че ответник се явява собственик на имот с идентификатор ***., което не било оспорено от същия и косвено се признавало чрез използваните от ответника словесни изрази в отговора на исковата молба. Сочи още, че е необоснован извода на СРС, че по делото не било неустановено в условията на пълно и главно доказване наличието на неизправност в имот с идентификатор ***., която да е причина за уврежданията в собствения му апартамент. Причините за процесния теч били категорично установени с две заключения на изслушаните по делото съдебно-техническите експертизи.

1

Моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови акт, с който да уважи предявените искове. Претендира и направените разноски в двете съдебни инстанции.

ВъззИ.емата страна в законоустановения едномесечен срок по чл. 263 ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата като неоснователна по подробно изложените съображения.

Моли съда да потвърди първоинстанционното решение и да присъди в тежест на въззивника сторените разноски в двете съдебни инстанции.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Искът по чл. 109 ЗС е правен способ за защита на правото на собственост и на ограничени вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което без да отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на неговото пълноценно упражняване, т. е. на използването на вещта според предназначението й. Този иск е приложим срещу всяко протИ.правно посегателство или заплаха спрямо вещното право, което не може да бъде преодоляно чрез иска за възстановяване на отнето владение по чл. 108 ЗС. Легитимиран ищец по иска е собственикът или носителят на ограничено вещно право, в т. ч. и на сервитут. Легитимиран ответник е лицето, което извършва неоснователните въздействия върху чуждата вещ и ограничава правата на собственика, респ. носителя на ограниченото вещно право/.

Ищецът по иска с правно основание чл. 109 ЗС следва да докаже, че е собственик на вещта /носител на ограничено вещно право/, спрямо която е насочено неоснователното въздействие на ответника, както и действията, извършвани от последния и нарушаващи правата му.

Съгласно разясненията дадени т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС, по иска по чл. 109 ЗС двете задължителни условия за уважаване на иска са: неоснователност на действията на ответника и създаване на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Приема се още, че ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотеза на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.

Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че ответникът е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са поголеми от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

2

В обобщение съдът намира, че искът по чл. 109 ЗС дава вещноправна защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот. Целта на иска е да се установи неправомерността на действията на трето лице, с които се пречи да се упражнява защитеното право и да се задължи това лице да преустанови неправомерното действие или да премахне последиците от него.

Предвид изложеното следва, че противно на направените от първоинстанционния съд правни изводи, искът по чл. 109 ЗС може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия, без значение дали то е съсобственик или изцяло трето лице - собственик на съседен имот, фактически владелец, държател и др. Констатациите на първоинстанционния съд досежно правото на собственост на ответника върху процесния имот като предпоставка за уважаването на иска по чл. 109 ЗС обаче се явяват неотносими към настоящия правен спор, тъй като съществуването на вещно право на ответника върху недвижимия имот, представляващ ап. № А-7 не е оспорено от ответника, а съгласно чл. 153 ГПК на доказване подлежат само спорните по делото факти. В тази връзка следва да се отбележи, че в подадения от ответника писмен отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК не е заявено оспорване на обстоятелството, че същият е притежател на съседния имот с идентификатор ***., представляващ ап. № А-7, находящ се в гр. ****. Ненаведени в срока за отговор по чл. 131 ГПК възражения се считат за преклудирани на основание чл. 133 ГПК, поради което и фактът, че през процесния период /от момента на допускане на течовете до подаване на исковата молба, а и до приключване на устните състезания по делото/ ответникът е бил титуляр на вещно право върху имота, не е спорен по смисъла на чл. 153 ГПК, което налага приемането на извод, че ответникът е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове. Следва да се отбележи наред с горното, че в отговора по чл. 131 ГПК e използван изразът ,,в собствения си имот” /л. 29 от гр.дело № 66220 по описа на СРС за 2022 г./, което по своята правна същност е признание на ответника за принадлежността на правото на собственост.

От представения като доказателство по делото Нотариален акт за собственост върху апартамент, построен върху държавен терен от ЖСК **** от 23.01.1998 г., том I, дело № 50442/1997 г. се установява, че И. Д. К. е придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ жилище № А-5 на втори етаж, находящо се в гр. ****, поради което съществуването на вещно право на ищцата върху твърдения за увреден недвижим имот също е надлежно доказано.

Във връзка с установяването на конкретните причини, довели до процесния теч, са събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, от които обаче не може да се установи с точност и категорично конкретната неизправност и представлява ли тя компрометирано ВиК съоръжение в притежавания от ответника недвижим имот, което би обусловило ангажиране отговорността на последния за извършването на необходимите ремонтни дейности, насочени към отстраняване на теча.

Така от показанията на свидетелите М.И.М. и С.Т.М. се извличат данни за наличие на вреди в собствения на ищцата апартамент, но показанията на свидетелите са годни да установят единствено наличието на увреждане в апартамента на ищцата, не и да констатират техническите причини за това увреждане. Отговорът на този въпрос изисква експертни познания, поради което се намира в изключителната компетентност на вещите лица по изслушаните по делото съдебно-технически експертизи.

По делото е приета СТЕ, изготвена от вещото лице Н.К., от която се установява, че при извършения оглед в антрето на апартамент А-5 било установено наличието на петна от влага, довели до шупли на шпакловката, нарушена цялост на латекса и жълти петна, като петната в момента на огледа, били с олющена шпакловка, в процес на съхнене. Вещото лице е посочило, че не можело да даде еднозначен отговор за причината на влагата в апартамент А-5. Канализационната тръба в апартамент А-7 се намирала в срещуположния ъгъл спрямо стените, в близост до апартамент А-5 и всички канализационни отклонения /от подов сифон, мивка, вана и тоалетна чиния/ са в посока към нея, като водата се оттичала в посока към канализационна тръба, а водопроводните щрангове за топла и студена вода в апартамент А-5 при огледа били сухи. Съгласно заключението зоните на установени петна били на нИ., връзка между хоризонталната плоча на апартамент А-7 и вертикалната разделителна стена с 3 апартамент А-5, а по информация от ищеца имало и долу ниско, като при изпълнението на строително- монтажните работи за изграждане на блока, там имало прекъсвания при излИ.нето на бетон, което било технологично обосновано, по тази причина лесно можело да проникне вода.

При извършване на външен оглед на сградата било установено, че в план апартамент А-7 се явявало издърпан напред, спрямо апартамент А-5, сградата правила чупка около 40 см., в която има водосточна тръба, а при огледа на покрИ. около един от отдушниците се виждало повдигната ламарина върху керемидите, и в по-високата част на покрИ. разрушен комин, като част от керемидите на покрИ. били с друг цвят, което потвърждавало твърденията за извършван частичен ремонт, поради което за установяване на причините за теча било необходимо да се направи цялостно обследване на покрИ. и апартаментите, разположени под и над апартамент А-5 и апартамент А-7, водопроводните и канализационни щрангове, като се установи времето за увеличаване на овлажняването /по време на дъжд, при ползване на баните, кухните и др./, при необходимост да се извършат и допълнителни термографски обследвания на останалите апартаменти, както и при обследването на покрИ. следвало да се провери също така за наличие на влага около комините, отдушниците, както и дали имало разместени керемиди.