Решение № 1147 от 17.08.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1147 гр. София, 17.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20221000501024 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 262336/08.04.2021 г., постановено по гр. дело № 3015/2018 г. по описа на СГС, I ГО, 14 с-в, изцяло са отхвърлени предявените от С. В. Л., М. Г. Д., Н. А. Т., М. А.

Т., К. В. К., Р. Ц. Г. и К. Н. Г. срещу Българската държава активно субективно съединени осъдителни петиторни искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване със сила на пресъдено нещо, че са носители на правото на собственост върху следната недвижима вещ:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в гр. София, район „***”, ул. „***”, с площ от 4080 м 2 , с трайно предназначение на територията „Урбанизирана”, начин на трайно ползване: „Спортно игрище”, със стар идентификатор 68134.1377,97, с номер по предходен план 1393-част, кв. 6, при съседи: ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, като този имот представлява част от УПИ VI-1393 „ДФС „Локомотив”, кв. 6 по ПУП на гр. София, м. „Северен парк”, целият с площ от 6120 м2 , при съседи: УПИ VI-268 „ДФС „Локомотив” и от три страни-имот без пл. номер, който имот е идентичен с имот пл. № 612 по отменен КП, нанесен в к. л. № 157, 158 от кадастралния план към 1950 г., находящ се в строителните граници на мах. „Илиянци”, м.

„Джоджата”, представляващ нива от 6120 дка, IV категория, при съседи: имот № 80625, имот № 80611, имот № 80616, имот № 80617, имот № 8060, имот № 80618, имот № 80619 и имот № 80624, на основание наследствено правоприемство и земеделска реституция, като вследствие на това установяване да бъде постановено ответникът да предаде владението на недвижимата вещ, която към момента на обобществяването й е представлявала земеделска 1 земя.

Решаващият първоинстанционен съд е приел, че ищците не са установили своята активна материална легитимация, тъй като индивидуалният административен акт, който притежава „конститутивно” действие и въз основа на който ищците основават своето реституционно право – Решението № Р4/17.03.2008 г. на ОСЗГ „Нови Искър”, да е действителен, не е породил вещноправните последици, към които волеизявлението на колективния административен орган е било насочено, тъй като поради наличие на уредената в чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ реституционна пречка (преди влизане в сила на закона е проведено комплексно мероприятие, което не позволява възстановяване на правото на собственост върху бившата земеделска земя). В този смисъл, първоинстанционният съд е извършил т. нар. косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на влязлото в сила решение на органа по поземлената собственост – арг. чл. 17, ал. 2 ГПК, като не е съобразил, че правото на собственост върху бившата земеделска земя е било възстановено с решение на съда по жалба с правно основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Тъй като е приел, че не са възникнали материалноправните предпоставки, обуславящи възникването на твърдяното реституционно право, СГС не се е произнесъл по своевременно релевираното – в отговора на исковата молба, правоизключващо материалноправно възражение за изтекла в полза на държавата на общата (10-годишната) придобивна давност (въззивният съд ще се произнесе по това възражение, в случай че приеме, че решението на съда по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, на което ищците основават своята материалноправна легитимация като собственици на спорния имот, е противопоставимо на държавата).

Срещу първоинстанционното решение е предявена въззивна жалба от ищците, в която се излагат съображения за незаконосъобразност на крайния съдебен акт, постановен от СГС.

Въззивниците поддържат, че в процеса на доказване ответникът не е установи чрез пълно и главно доказване, че са налице уредените в чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ реституционни пречки за възстановяване правото на собственост върху бившата земеделска земя, т.е. че до влизане в сила на закона, регламентиращ земеделската реституция, не е осъществено установеното от СГС комплексно мероприятие. В този смисъл, макар и това обстоятелство да е ирелевантно за приложението на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, считат, че изградените върху спорната земя сгради, са незаконни, поради което подлежат на премахване (арг. чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, под чиято диспозиция не могат да се подведат установените по делото правнорелевантни факти). Едва в устните състезания техният процесуален представител е навел довод за материална незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като то е постановено в противоречие със задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 2 от ТР № 5/14.01.2013 г. по тълк. д. № 5/2011 г., ОСГК на ВКС, в което прието, че държавата е обвързана от съдебното решение, с което по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ съдът е възстановил правото на собственост върху обобществената земеделска земя (за правилното приложение на императивните материалноправни норми въззивният съд следи служебно, поради което и без съответен правен довод би се съобразил с постулатите на това тълкувателно решение).

В проведеното пред САС о. с. з. оспорва факта, че макар и ответникът да е владял спорната 2 недвижима вещ през периода от 1968 г. до 15.06.2020 г., вкл., това упражняване на фактическата власт не е било несмущавано, поради което след реституцията на обобществената земеделска земя с влязло в сила съдебно решение държавата не е придобила правото на собственост върху процесния имот на оригинерно основание – изтекла в нейна полза обща (10-годишна) придобивна давност.

Въззиваемият не е подал в законоустановения срок писмен отговор, но в проведеното пред САС на 14.06.2022 г. о. с. з. неговият процесуален представител изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че законосъобразно първоинстанционният съд е извършил косвен съдебен контрол на реституционния акт, като правилно е достигнал до правното съждение, че е налице уредената в чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ юридическа пречка за възстановяване правото на собственост върху обобществената бивша земеделска земя.

Поддържа наведеното под евентуалност правоизключващо материалноправно възражение за изтекла в негова поза обща (10-годишна) придобивна давност.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните в първата инстанция писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното:

СГС, ГО, I-14 състав е бил сезиран с активно субективно съединени петиторни искове с правно основание чл. 108 ЗС.

Чрез този петиторен иск ищците искат от съда със сила на пресъдено нещо да установят спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищците и въз основа на това установяване да се допусне ответникът, който я владее или държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт на собственика.

Следователно, фактическият състав, при осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се иска предаване фактическата власт, включва три юридически факта – две положителни и една отрицателна материални предпоставки. По силата на чл.

154, ал. 1 ГПК на ищците принадлежи правното задължение да установят, че са титуляри на правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответникът я владее или държи, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е длъжен да установи, че упражнява фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно.

Тъй като правото на собственост върху обобществената земеделска земя не се възстановява по право, за установяване материалната легитимация на ищците следва да се докаже по несъмнен начин обстоятелството, че в обективната действителност са се осъществили всички материални предпоставки (юридически факти), обуславящи възникването на правото им да бъде реституиран процесния имот, а именно – 1. имотът да е бил земеделски по своето предназначение към момента на включването му в трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства; 2. земята, дори и нейното предназначение впоследствие да е било променено, да съществува в стари (реални или възстановими) или в нови граници (с план за земеразделяне); 3. по 3 отношение на имота да не е проведено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ (в случай че при осъществяване на мероприятието е изградена постройка, тя не следва да е законна); да не е застроен със законна постройка до 01.03.1991 г., респ. да не е било учредено суперфициарно право и законно разрешеният строеж към 01.03.1991 г. да не е започнал – арг. чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, като са непротивопоставими всички разпоредителни сделки, извършени от трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации – арг. чл.

10, ал. 13 ЗСПЗЗ.

Не се спори между страните, а от събраните по делото доказателства се установява, че процесният имот към момента на обобществяването му е представлявал по своето предназначение земеделска земя. Следователно, с извършване на нейното масовизиране тя е загубила своята индивидуализация, своите реални граници – арг. чл. 11, ал. 1 от Примерния Устав на ТКСЗ от 1950 г., който предписва, че внесената от членовете на кооперативното стопанство за общо ползване земя остава собственост на лицата, които са я притежавали до включването й в стопанството, но не в реалните й граници, а в границите на кооперативните блокове. И тъй като с обобществяването земеделската земя вече не притежава свои граници, с които да се обособява като отделен корпорален обект на правото на собственост, а се намира в границите на кооперативните блокове, за да възникне отново като годен предмет на правото на собственост, тя трябва да бъде индивидуализирана чрез уреденото специално производство в ЗСПЗЗ, което приключва с издаване на решение на органа на земеделската реституция. С влизането в сила на този индивидуален административен акт, респ. с издаването на скици за тези земеделски земи ще възникне правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация на процесните земеделски земи, поради което това решение притежава конститутивно действие. В този смисъл са задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 1 по гр. д. № 1/1997 г., ВС, ОСГК.

По уредения в ЗСПЗЗ административен ред се възстановява и правото на собственост върху земи, които към момента на обобществяването им са били със земеделски характер, н о впоследствие са влезли в урбанизираните територии на населените места, какъвто е настоящият случай, вкл. и когато са били отчуждени от държавата за благоустройствени или други обществени нужди. В този смисъл е разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, която предписва, че се възстановяват правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон. В този случай по силата на чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ техническата служба към общината следва да издаде скицата, с която ще бъде индивидуализиран имотът, както и удостоверение, в което да обективира дали върху имота има изградени законни постройки, респ. дали върху него съществуват други ограничени вещни права, за да се 4 прецени дали той би могъл да бъде възстановен в реални граници, респ. дали са налице основанията да бъде отказано възстановяването на правото на собственост върху земята в стари реални граници по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, респ. чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Както е изяснено в обжалваното решение, тъй като ответникът не основава своите вещни права върху процесния имот на обстоятелството, че е придобил правото на собственост върху спорната недвижима вещ преди обобществяването на земеделската земя, в материалноправен смисъл е недопустимо да се изследва фактът дали наследодателят на ищците е бил титуляр на правото на собственост върху земеделската земя към момента на нейното масовизиране, респ. че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. В този смисъл са задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 9/7.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 9/2012 г., ОСГК по приложението на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но те са приложими за всички реституционни основания по този закон (Решение № 331/27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 298/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 360/14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1385/2010 г., I г. о., ГК; Решение № 27/26.01.2011 г. по гр. д. № 1687/2009 г. на ВКС, І г. о., Решение № 709/10.12.2010 г . по гр. д. № 1831/2009 г. на ВКС, І г. о., Решение № 885/13.12.2010 г . по гр. д. № 1468/2009 г. на ВКС, І г. о. и др.).