Определение № 1159 от 29.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1159 гр. Пловдив, 29.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500978 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 278 ГПК .

Производството е образувано по частна жалба на Д. Д. Ч. против Определение № 3596/20.03.2026г., пост. по гр.д.№ 7813/2025, ПдРС, в частта, в която е върната исковата молба на жалбоподателя против ОУ „Г.С. Раковски“ по иска за осъждането му да върне трудовата книжка на ищеца с вписвани всички необходими данни, като недопустима и е прекратено производството по този иск.

Жалбоподателят Д. Ч. обжалва определението като неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Развива доводите си за допустимост на така предявения иск, като такъв по трудов спор. Позовава се на изобилна съдебна практика както на върховния съд, така и на различни по степен съдилища. Обосновава правния си интерес от водене на иска за връщане на трудовата книжка, поради важността на фактите, които се удостоверяват чрез нея, както и предвид значението й при постъпване на следваща работа или при пенсиониране. Оспорва доводите на съда за безполезност на процесното искане поради становището на ответника, че трудовата книжка вече е върната, като заявява, че по този въпрос е налице спор между страните и който следва да се разреши по същество, а не при преценка на допустимостта на иска. Моли за отмяна на обжалваното определение.

Ответната страна ОУ „Г.С. Раковски“ е подала отговор, в който оспорва жалбата.

Счита същата за неоснователна и моли за потвърждаване на съдебния акт. Развива доводи, че този иск е недопустим, т.к. това не е трудов спор. Поддържа, че правомощията на работодателя да вписва определени данни в трудовата книжка и задължението да я предаде на работника, макар и уредени в КТ нямат частно правен 1 характер. Това се публични функции, предоставени от държавата на съответните длъжностни лица да издават съответни документи. Позовава се и на последващите промени в КТ, с които е отпаднало задължението по чл.350 от КТ, а работодателят е задължен да въвежда съответните данни в електронен трудов запис. Преповтаря тезата си, че е изпълнил задълженията си още към момента на прекратяване на ТПО и в този смисъл поддържа, че постановеното определение е правилно.

При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира, че жалбата е допустима, подадена от легитимирано лице – ищец в производството, против подлежащи на обжалване съдебен акт, в срок е , жалбоподателят не дължи ДТ.

Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения:

На първо място искът е предявен на 29.04.2025г. и касае спор относно прекратено на 12.09.2024г. ТПО между ищеца и работодателя ОУ „Георги Сава Раковски“. Действащата към момента на прекратяване норма на чл.350 от КТ гласи :

„при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя“. Тази разпоредба е отменена със Закона за изменение и допълнение на КТ (ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г.), от която дата удостоверитената функция на трудовата книжка е заменена с "единен електронен трудов запис". Доколкото изменителните и отменителните норми имат действие занапред, ако изрично не им е предадено ретроактивно действие, то следва да се приеме, че съществуването на трудови правоотношения до датата на влизане в сила на изменението се удостоверява чрез вписванията в трудовата книжка на работника , а след тази дата – чрез извършването на електронен запис. Следователно към момента на прекратяване на процесното ТПО за работодателят е съществувало задължението да изпълни разпоредбите на чл.350 от КТ, която норма към този момент е и действаща.

На следващо място, в подкрепа на тази теза е изричната норма на §22 от ПЗР на ЗИДКТ ДВ бр.85/2023, съгласно която „трудовата книжка, издадена преди влизането в сила на този закон, е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя“.

Следователно законодателят е запазил удостоверителното действие на трудовата книжка за правоотношенията съществували до изменението.

Нещо повече, законодателят е въвел паралелно удостоверяване на ТПО за период от 1 година след влизане в сила на изменението, като с нормата на § 24 е въвел задължение за работодателите „в срок до 1 юни 2026 г. или при прекратяване на трудовото правоотношение в периода от 1 юни 2025 г. до 1 юни 2026 г. оформят трудовите книжки на работниците и служителите, като в трудовата книжка с цифри и думи се записва продължителността на трудовия стаж, положен от работника или служителя при него към 1 юни 2025 г., подписва се от главния счетоводител и от работодателя, 2 като се подпечатва с печата му, ако разполага с такъв, като след оформянето й трудовата книжка се връща незабавно на работника или служителя“. Така, с оглед посочената нормативна уредба, съдът намира, че за процесното ТПО е действала нормата на отменения чл.350 от КТ и за работодателят е съществувало задължението да оформи и върне надлежно трудовата книжка на работника си.

Поставя се въпросът дали работникът разполага с реципрочното право да предявява иск за изпълнение на това задължение на работодателя или разполага единствено с правото да претендира обезщетение за вреди по реда на чл. 226 от КТ.

Съдът намира, че работникът разполага и с двата иска, доколкото негово право е дали да търси претърпени вреди, а е възможно и да не търпи такива, но в същото време има право да получи оформена своята трудова книжка, т.к. чрез нея той удостоверява свои трудови права.В този смисъл е налице и произнасяне на ВКС - О № 176/15.04.2013г., ч.гр.д. № 1477/2013 г., I г. о., в което е казано : „разпоредбата на чл.350, ал.1 от КТ разглежда правните последици от прекратяването на трудовия договор, които са задължение на работодателя и те са: вписване на всички данни във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение и предаването на трудовата книжка.

Неизпълнението на тези задължения обуславя възможността от завеждането на осъдителни искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неизпълнението им, както и за връщане на трудовата книжка, което е определено и в закона- чл.226, ал.1 и ал.2 от КТ. В чл.357, ал.1 от КТ пък е посочено, че трудовите спорове са тези, които са свързани със сключването, изпълнението и прекратяването на трудовите договори, включително и по изпълнението на задълженията на работодателя, възникнали при прекратяването на трудовите правоотношения.

Следователно споровете по вписването на данните в трудовата книжка и нейното предаване са също трудови спорове. Исковете следва да се предявят пред районния съд и производството по тя е допустимо.“. Това разбиране се прилага трайно в съдебната практика и липсват основания за отстъпване от него.

Без отношение към допустимостта на иска е и твърдението на работодателя, че вече е изпълнил своите задължения по чл.350 от КТ. Това е въпрос, който очевидно е спорен между страните и подлежи на доказване в исковия процес, като се вземе предвид и специалния ред на удостоверяване на връщането на този вид документи на работниците.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че постановеният акт, с който се връща исковата молба в частта, в която се претендира осъждане на работодателя да върне трудовата книжка с вписани всички необходими данни е неправилен и незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на производството по предявения иск.

По изложените съображения съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 3596/20.03.2026г., пост. по гр.д.№ 7813/2025, ПдРС, в частта, в която е върната исковата молба на Д. Д. Ч., ЕГН **********, против ОУ „Г.С. Раковски“, БУЛСТАТ 000453972, по иска за осъждането на ответника да върне трудовата книжка на ищеца с вписвани всички необходими данни, к а т о ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството по иска.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4