Решение № 386 от 27.12.2019, Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

№ /27.12.2019г., гр. Провадия

В ИМЕТО НА НАРОДА

Провадийският районен съд II състав

На четвърти декември две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

Районен съдия: Елена Стоилова при секретар Н. С.

Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова гражданско дело № 889 по описа за 2019г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството образуването по искова молба от К.П.Р., ЕГН **********,с адрес ***” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.София, пк1407, район Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“ 87.

В исковата молба се твърди, че е настъпило застрахователно събитие на 03.12.2014 г., в около

10.45 часа между с. Петров дол и с. Г., обл. Варна, при което бащата на ищеца П.

Р.П., при управление на собствения на ищеца автомобил „Опел Корса”, с per. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата и причинил по непредпазливост неговата и смъртта на бабата на ищеца Я. Т. В., с която той имал много силна емоционална връзка.

Твърди се, че бащата на ищеца причинил виновно ПТП-то поради управление на МПС с несъобразена скорост върху мокра пътна настилка. За управляваният от П.

П. лек автомобил автомобил „Опел Корса”, с per. № *** имало сключена валидна към 03.12.2014г. застраховка „ГО“ на автомобилистите.

В резултат на смъртта на баба си ищецът продължавал да търпи морални болки и страдания, поради факта, че с баба си имал изключително близки контакти, основани на взаимна обич и уважение, изключително силна емоционална връзка. Твърди се, че бабата на ищеца го отгледала от много малък тъй като родителите му работили, като собствено дете.

Помежду им съществувала изключителна близост и привързаност, надминаваща обичайната такава между баба и внуче, която продължавала до деня на смъртта на Я.

В..

Ищецът отправил застрахователна претенция към ответника с оглед настъпило ПТП за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на баба му. застрахователната претенция, с писмо изх. № 987/06.02.2019г. не била уважена, тъй като според ответника не са установени особено близки взаимоотношения между ищеца и баба му .

Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от настъпилата на 03.12.2014 смърт на Я. Т. В., ЕГН **********, ведно със законната лихва от датата на увреждането 03.12.2014 до окончателното й изплащане. Иска се присъждане на разноски и на основание чл. 38 ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.

В него той не оспорва, че към 03.12.2014г за лек автомобил автомобил „Опел Корса”, с per. № *** е имало сключена валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите с него.

Твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като не била изяснена фактическата обстановка и не ставало ясно как била определена претендираната сума.

Оспорва да е причинен деликт от П. П. водач на лек автомобил „Опел Корса", с per. № ***. Оспорва П. да е виновен за настъпилото ПТП, оспорва механизма на ПТП-то изложен в исковата молба и причинно следствената връзка между ПТП-то и настъпилите неимуществени вреди за ищеца. Твърди, че дори да е налице причинна връзка то деянието е случайно по смисъла на чл.15 НК.

Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 493а, ал. 4 и § 96 от ДР от КЗ и предвид липсата на влязла в сила наредба размера на имуществените вреди, съответно дължимото обезщетение се определя по справедливост в Я. В. да е съществувала силна и дълбока емоционална връзка, която да е прекъсната с нейната смърт. Твърди, че претендираното обезщетение е несъразмерно високо.

Прави възражение за съпричиняване на вредите от Я. В. при осъществяване механизма на ПТП, тъй като тя е била без предпазен колан по време на настъпване на ПТП-то.

Оспорва иска за лихва като неоснователен поради неоснователност на главния иск.

Иска се отхвърляне на иска, в случай на уважаването му се иска намаляване на размера му по справедливост и предвид съпричиняване от пострадалата Я. В. на вредоносния резултат.

В проведените по делото открити съдебни заседания ищецът чрез процесуалния си представител моли за уважаване на иска, ответникът не изпраща представител в писмена молба моли за отхвърлянето на иска.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От Писмо с изх. № НЩ-987/03.02.2019 г. до адв. Р.И. с копие до К.П.Р.;

Удостоверение за наследници с изх. №23/11.12.2018 г., изд. От кметство село Г., обл. Варна; Карта за приключване на разследване срещу П. Р.П.;

Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3863; Мнение на наказателно производство; съдебномедицинска експертиза № І-188/2014 г.; Съдебно-химически акт № 176/14 се установява, че лек автомобил „Опел Корса“ с peгистрационен № ***, собственост на К.П.Р. е застраховано по застраховка „ГО" при ЗД „Бул Инс" АД, валидна до 27.01.2015 г. със застрахователна полица № 02114002196710.

От приетата по делото и кредитирана от съда САТЕ се установява, че на 03.12.2014г. в около 10:50 часа на път VAR 1211 в района на км 4 +250, П. П. е управлявал собствения си л.а. „Опел Корса“ с peгистрационен № **** със скорост около 108,7 км.ч. от с.Петров дол към с.Г.. Пътната настилка била мокра. Пътното платно било с двупосочно движение. По пътното платно в дясната част спрямо посоката на движение се стичала дъждовна вода. Скоростта, с която се е движел автомобила надвишавала критичната му скорост на движение по мокро пътно платно, която била 97.6 км./ч.. В резултат на това грайферите на гумите на автомобила не са били в състояние да изтласкат водата попаднала между гумата и пътната настилка, което довежда до подемна сила, която повдига гумите и възниква нарушение на контакта между гумата и асфалтобетоновото покритие на пътното платно. В резултат на това се променя коефициента на сцепление с пътната настилка между гумите, което обуславя наличието на въртящ момент, в резултат на което автомобила се завърта около масовия си център и в резултат на нарушения контакт между гумите и пътната настилка водачът на МПС не е бил в състояния да контролира посоката на движение на МПС-то, което въртейки се около масовия си център излиза вляво от пътното платно спрямо посоката си на движение навлиза в затревен банкет, където плъзгайки се по мократа трева и въртейки се около масовия си център, изминава път с дължина около 18,6 метра, след което се удря със задната си част в крайпътно дърво. Вследствие на удара на място в автомобила загиват водача му – П. П. и намиращата се пътничката в автомобила Я. Т. В.. Причина за възникване на ПТП-то е несъобразената скорост, с която е бил управляван – 108,7 км./ч. съобразно атмосферните условия и критичната му скорост в случая, която е била – 97.6 км./ч.. При управление на автомобила в рамките на разрешената скорост за пътя 90 км./ч. съществува теоретична възможност при движение на автомобила в конкретните пътни условия да не настъпи загуба на управляемостта му, водача му да има възможност да контролира посоката на движението му и да не допусне той да напусне очертанията на пътното платно, съответно да не настъпи ПТП-то.

От приетата по делото СМЕ, която съдът кредитира се установява, че Я. В. е починала в резултат на получена от процесното ПТП съчетана травма – глава, гръбначен стълб, корем с несъвместими с живота счупване на гръбначния стълб, отделяне на главата от него и прекъсване на гръбначния мозък. Описаните увреждания са в резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и е възможно в своята съвкупност да бъдат получени при ПТП – удар на пътник в частите на кабината, отделянето на главата от шийния гръбнак е станало по механизма на „камшичен удар“. Всички увреждания са причинени пожизнено. Смъртта е била неизбежна и е настъпила много бързо.

В кръвта на Я. Т. не се установява наличие на алкохол.

По процесното ПТП е образувано ДП

509/2014г. по описа на РУ Провадия за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр с чл.342, ал.1 от НК, което на 18.12.2015г. е изпратено на ОП Варна с мнение за прекратяване.

След смъртта си Я. В. е оставила за свои наследници децата си Н. Д. и П. П., също починал в процесното ПТП на 03.12.2014г. и оставил за свой наследник сина си К.Р. – ищец по делото.

На 06.02.2019г. ответното дружество е отказало да удовлетвори претенцията на ищеца по делото за заплащане на неимуществени вреди от процесното ПТП, поради липса на доказателства за близки взаимоотношения между Я. В. и ищеца по делото.

От разпитаните по делото св.Я. и св.Ф., чиито показания съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че до смъртта на Я. В. ищецът е живеел заедно с нея и баща си в едно домакинство в с.Г.. На 03.04.2014г. бащата на ищеца при управление на автомобила си в посока с.Г. се блъснал в крайпътно дърво и загинал, заедно с майка си Я. В., която пътувала заедно с него в автомобила. Я. В. е отгледала ищецът, тъй като родителите му работили и двамата били много близки. Ищецът много тежко понесъл смъртта й останал без работа, почти без приятели, в силна депресия, затворил се в себе си, в началото след смъртта на баба си ищецът не се хранел, само спял. След смъртта на баба си ищецът вземал успокоителни.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал.2 вр. с чл.223, ал.2 от КЗ (отм.) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от настъпилата на 03.12.2014 смърт на Я. Т. В., ЕГН **********, ведно със законната лихва от датата на увреждането 03.12.2014г. до окончателното й изплащане.

Ищеца, носи доказателствената тежест да докаже, че за процесния автомобил е било налице валидно застрахователно правоотношение към 03.12.2014г. по застраховка ГОА, настъпило ПТП на 03.12.2014г., механизма на ПТП-то, че в резултат на него е починала баба му Я. В., че между ищеца и баба му е имало силна емоционална връзка, претърпените страдания от смъртта на баба си.

Ответникът, следва да докаже, че следва да установи съпричиняване от Я. В. на вредоносния резултат от ПТП-то настъпило на 03.12.2014г., че настъпилото ПТП е случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.

От събраните по делото писмени доказателства, а е и безспорно между страните съществуването на застрахователно правоотношение между ответника и П. П. по застраховка „ГО", по застрахователна полица №002114002196710 валидна към момента на настъпване на ПТП-то за лек автомобил

„Опел Корса“ с peгистрационен № ***.

От приетата по делото САТЕ се установи, че процесното ПТП е причинено поради виновното поведение на водача П. П., който на 03.12.2014г. е управлявал собствения си лек автомобил „Опел Корса“ с peгистрационен № *** по пътя с.Петров дол - с.Г. с несъобразена скорост с атмосферните условия при мокра пътна настилка със 108,7 км./ч. при критична скорост в случая – 97.6 км./ч. и при позволена скорост 90 км./ч.. Управлявайки автомобила с несъобразена скорост П. губи контрол над него, автомобилът излиза от пътното платно, навлиза в затревен банкет и се блъска в крайпътно дърво. От приетата по делото СМЕ, която е кредитирана от съда се установява, че смъртта на Я. В. - майка на П., която е пътувала с него е настъпила в резултат на причиенена от ПТП-то съчетана травма несъвместима с живота.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че починалата В. е баба на ищеца и че между тях са съществували особено близки отношения, тъй като В. е отгледала ищеца и те са живели в едно домакинство преди смъртта й. Ищецът все още не може да преживее загубата на баба си, след смъртта й се затворил в себе си, бил силно депресиран, не се хранел, не работел, почти нямал приятели. Всичко това свидетелства за наличие на особено близки отношения между ищеца и баба му и че ищецът е бил силно травмиран от загубата й, което продължава и към момента на приключване на устните състезания по делото.