Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 831 от 06.12.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 5695/2022
Вид
Решение № 831
Подписан
06.12.2023
В сила
25.11.2023
Състав
Ралица Манолова, Цветан Иванов Колев, Петър Стоицев

Цитирани разпоредби

  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 145, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 145, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 50 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 831 гр. София, 25.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

П. Стоицев при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221100605695 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 03.11.2022 г., постановена по н.ч.х.д. № 8285/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 134-ти състав, подсъдимият П. Т. М. е признат за невиновен в това, че в периода от 01.11.2018 г. до 07.11.2018 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление с повече от две деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, устно и чрез подаване на сигнал до Национална телефонна линия за деца 116111 и ДСП „Красно село“ е разгласил тайната на осиновяването на Б. З. М. (осиновен от А.Т.Г. - М.а и З. Б. М. съгласно решение от 18.11.2016 г., постановено по гр.д. №12186/2016 г. по описа на СГС, ГО, IV брачен състав) и за осиновителя З. Б. М., с намерение да причини вредни последици на осиновения и осиновителя, както следва:

1) В периода от 01.11.2018 г. до 06.11.2018 г. в гр. София, в 32 СУИЧЕ, в час по „Български език и литература“, пред учениците от 10Е клас и в междучасие пред учениците от 10Д клас разгласил тайната на осиновяването на Б. З. М. (осиновен от А.Т.Г. - М.а и З. Б. М. съгласно решение от 18.11.2016 г., постановено по гр.д.

№12186/2016 г. по описа на СГС, ГО, IV брачен състав) и за осиновителя З. Б. М., с намерение да причини вредни последици на осиновения и осиновителя;

2) На 06.11.2018 г. в 21:38 часа в гр. София, чрез подаване на сигнал на Национална телефонна линия за деца 16111 разгласил тайната на осиновяването на Б.

З. М. (осиновен от А.Т.Г. - М.а и З. Б. М. съгласно решение от 18.11.2016 г., постановено по гр.д. №12186/2016 г. по описа на СГС, ГО, IV брачен състав) и на 1 осиновителя З. Б. М., с намерение да причини вредни последици за осиновения и осиновителя, като в сигнала посочил, че Б. З. М. е осиновен.

3) На 07.11.2018 г. в гр. София чрез подаване на сигнал на Национална телефонна линия за деца 16111 разгласил тайната на осиновяването на Б. З. М.

(осиновен от А.Т.Г. - М.а и З. Б. М. съгласно решение от 18.11.2016 г., постановено по гр.д. №12186/2016 г. по описа на СГС, ГО, IV брачен състав) и на осиновителя З. Б. М., с намерение да причини вредни последици за осиновения и осиновителя, като в сигнала посочил, че Б. З. М. е осиновен, а сигналът бил препратен по компетентност на Дирекция социално подпомагане „Красно село“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 145, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С присъдата са отхвърлени като неоснователни предявените на основание чл.

45 от ЗЗД срещу подс. П. М. граждански искове от ЧТ Б. М. за сумата от 10 000 лева и от ЧТ З. М. за сумата от 6000 лева – обезщетение за претърпени от твърдените с тъжбата деяния неимуществени вреди.

Срещу така постановената присъда е депозирана жалба от частните тъжители Б.

М. и З. М. чрез повереника им, с която се иска нейната отмяна поради необоснованост, нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на защита, за което са излагат конкретни доводи.

В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на допълнителни доказателства.

В открито съдебно заседание частните тъжители Б. М. и З. М. редовно призовани, не се явяват. По делото е постъпила молба от повереника им – адв. Т., с която уведомява, че тъжителите са оттеглили устно пълномощията си спрямо нея, поради което също не се явява.

Защитникът на подс. П. М. пледира за потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда като правилна. Прави искане за присъждане на разноски по делото в полза на подсъдимия.

В своя защита подс. П. М. поддържа казаното от защитника си. Посочва, че е бил уронен престижът и авторитетът му като личност и счита, че само оправдателна присъда може да изчисти доброто му име.

В последната си дума подсъдимият моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, намери за установено следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Подсъдимият П. Т. М. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, висше образование, учител в 32 СУИЧЕ „****“.

ЧТ Б. М. е роден на **** г. в гр. София. В акта си за раждане бил вписан с имената К.В.И..

2

През 2004 г. било упражнено физическо насилие върху ЧТ Б. М. от неговата майка, поради което същата година Дирекция социално подпомагане „Красно село“ започнала работа с него. През 2008 г. със заповед на директора на Дирекция социално подпомагане „Красно село“ ЧТ Б. М. бил настанен при ЧТ З. М. и св. А.Г. – М.а, които били доброволно приемно семейство. Тримата живеели в семейно жилище, находящо се в гр. София, бул. „****. Също така обитавали и имот, находящ се в с. Лозен, ул.

****. През 2011 г. с нова заповед на директора на Дирекция социално подпомагане „Красно село“ срокът за настаняване на ЧТ Б. М. бил удължен до навършване на неговото пълнолетие, а ако учи – до завършване на средното му образование, но не повече от 20-годишна възраст, съответно до промяна на обстоятелствата, налагащи мярката за закрила. С решение от 27.04.2012 г., постановено по гр. д. № 21071/2011 г. по описа на CPC, III ГО, 88-ми състав на основание чл. 29, т. 6 от Закона за закрила на детето било постановено настаняването на ЧТ Б. М. в семейството на ЧТ З. М. и св.

А.Г. - М.а.

През 2016 г. ЧТ Б. М. бил записан в 8 клас в 32 СУИЧЕ „Климент Охридски“.

При постъпването му в учебното заведение ЧТ З. М. и св. А.Г. - М.а представили всички документи свързани с ЧТ Б. М., вкл. акт за раждане, от които било видно, че двамата не са негови биологични родители.

С решение от 18.11.2016 г., постановено по гр. д. № 12186/2016 г. по описа на СГС, ГО, IV брачен състав, било допуснато пълно осиновяване на непълнолетния ЧТ Б. М. от ЧТ З. М. и св. А.Г. - М.а, като името му било променено на Б. З. М.. Бил издаден нов акт за раждане и в него били вписани променените му имена и имената на неговите осиновители. Копия от така съставените документи били представени в учебното заведение, в което учел ЧТ Б. М.. До този момент всички в новото училище го познавали с името „Кирил“ и се обръщали към него по този начин. След смяната на името му класната му ръководителка тогава – С.Р., съобщила на децата в класа му, че вече трябва да му казват „Б.“.

ЧТ Б. М. поддържал добри отношения с другите деца в училището, но найблизки отношения имал със съученика си М.Н., на когото лично споделил, че е осиновен. В паралелката, в която учел ЧТ Б. М., учела и св. Г.И., на която М.Н. споделил за осиновяването. Това обстоятелство било известно и на учителския колектив, но не било коментирано от тях пред учениците, а в течение на времето станало известно на неограничен кръг от съучениците на М., но никой не коментирал този факт и не му давал повод да изпитва неудобство.

През учебната 2017/2018 г. класен ръководител на ЧТ Б. М. станал подс. П. М..

Той знаел, че ЧТ М. е осиновен, тъй като имал достъп до личното му досие, в което се съдържали документи в тази насока.

Във връзка с извършени нарушения на дисциплината в училище била свикана среща с участието на заместник-директора на училището, М.Н., ЧТ З. М., подс. П. М., ЧТ Б. М. и св. С.А.. На проведената среща било взето решение ЧТ Б. М. да провежда срещи със св. А., която заемала длъжност педагогически съветник в учебното заведение. За проведената среща бил попълнен протокол, подписан от ЧТ З. М., който дал изрично съгласието си да се работи със сина му.

На 06.11.2017 г. по време на провеждане на планираната среща ЧТ Б. М. споделил на св. С.А., че е бил настанен в приемен дом, че е осиновен, но има проблеми в дома си, тъй като родителите му са доста строги с него и го лишават от мобилен телефон за наказание. ЧТ Б. М. споделил още, че се е случвало след като се скара с родителите си те да го гонят от дома му. Св. А. била обезпокоена от чутото и провела разговор с майката на М.Н., която й потвърдила споделената информация.

3

Обстоятелствата, че ЧТ Б. М. има семейни проблеми, били известни и на св.

Г.И., която често забелязвала, че той ходи с едни и същи дрехи, има наранявания по тялото и др., които неща я провокирали да води с него разговори в насока да разбере дали има някакъв проблем и дали се нуждае от помощ. ЧТ Б. М. споделял със св. И., че отношенията с родители му не са добри и се е случвало да бъде изгонен от дома си и да преспива в кабинета на баща си.

Обезпокоени от случващото се в семейната среда на ЧТ Б. М., както и приемайки, че същият е по-уязвим, учителския колектив на 32 СУИЧЕ, вкл. подс. П.

М., взели решение да направят опит да му окажат помощ, без обаче да намества социалните служби в казуса. В тази връзка св. А. помолила св. В. да проявява повече търпение и да бъде по-внимателна с него, а подс. М. се опитвал да оказва помощ и съдействие на ЧТ М. в процеса на обучението му.

На 17.10.2018г. св. А.Г. - М.а и ЧТ Б. М. се скарали, тъй като същият за пореден път ползвал мобилен телефон, вместо да подготвя уроците си. На следващия ден последвал нов скандал помежду им, след което ЧТ М. отишъл на училище и споделил със своя приятел М.Н., че се е скарал с майка си, за което той й е ядосан и не желае да се прибира в дома си. М.Н. му предложил след училище да отидат в неговия дом. Там след проведен разговор с майката на Н.-П. М.а било предложено на ЧТ М. да остане да преспи в техния дом , но само при условия, че се обади да уведоми за това родителите си. ЧТ М. отказал и П. М.а позвънила на подс. М. да го уведоми за случващото се.

След като подс. М. се съгласил ЧТ Б. М. да пренощува в дома му, П. М.а повикала такси и изпратила детето в дома на класния му ръководител. На следващия ден сутринта св. Г. - М.а провела разговор с П. М.а, от която разбрала, че ЧТ Б. М. не е преспал в дома й, а е преспал в дома на класния му ръководител. Тя позвънила на подс.

М. и помежду им възникнал словесен конфликт с размяна на нападки, като се уговорили да се срещнат пред сградата на Министерство на земеделието, за да разговарят. По време на срещата страните си разменили реплики, преминали в словесен конфликт, след което се разделили.

След този случай осиновителите на ЧТ Б. М. взели решение да го преместят в друго учебно заведение, като уведомили ръководството на 32 СУИЧЕ, за да се снабдят с необходимите документи. За взетото решение за преместването на ЧТ Б. М. бил уведомен и подс. П. М., който споделил за това със своите съученици и решили да му бъде направено изпращане.

На 31.10.2018 г. подс. М. уведомил ръководството на 32 СУИЧЕ за случилото се на 18.10.2018 г. и развоя на отношенията му с родителите на ЧТ Б. М., като изготвил доклад до директора.

На неустановена по делото дата между 01.11.2018 г. и 07.11.2018 г. било направено изпращане на ЧТ Б. М. от неговите съученици. На неустановена дата в посочения период подс. П. М. споделил на учениците си, че заради семейните си проблеми ЧТ Б. М. е бил изгонен от дома си и е преспал в неговия дом.

На 06.11.2018 г. подс. П. М. подал сигнал на национална телефонна линия за деца 116 111 за дете в риск на територията на гр. София. В сигнала било посочено, че ЧТ Б. М. е осиновен от св. А.Г. – М.а и ЧТ З. М., като през последните две години същите редовно го гонели от дома му заради ниски оценки и той преспивал у свои приятели. Било посочено кой подава сигнала, къде е бил ученик ЧТ Б. М., къде ще продължи обучението си, както и данни и адреси на осиновителите му. Така полученият сигнал на 07.11.2018 г. бил препратен от съответното длъжностно лице по компетентност до Дирекция социално подпомагане „Красно село“ и Дирекция социално подпомагане „Младост“.