Решение № 1493 от 06.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1493 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20251100106101 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД.

Ищцата Я. П. П., ЕГН **********, излага в исковата молба, че на 28.07.2024 г. в град София около 06:30 часа на път от дома си към спирка на градския транспорт се движила пеша по ул. „Стефан Караджа“ от №18 с посока към №14, по платното за движение поради липса на изграден тротоар, при което внезапно кракът й пропаднал в неравната повърхност на асфалта, който бил изровен и с образувани дупки. Поради ранния час наоколо нямало хора, които да й окажат помощ. Ищцата не можела да стане, при което се обадила на свои роднини, които веднага дошли и я откарали в болница „Пирогов“, където били установени счупвания на долен крайник Във връзка с процесния инцидент ищцата твърди да е претърпяла подробно описани в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Счита, че полагането на грижа за състоянието на процесната пътна настилка е на Столична община. Ето защо, предявява искове за осъждането на ответника Столична община да й заплати сумата от 50 000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и сумата от 6 697 лв. – обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди – разходи за лечение и за придружител, ведно със законната лихва от същата дата

Ответникът в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва същата. Сочи, че не са ангажирани никакви доказателства за твърденията на ищцата в исковата молба и за механизма на увреждането, поради което оспорва същия, твърдените увреждания и причинната им връзка с твърдения инцидент. Сочи, че в приложената към исковата молба епикриза анамнезата сочи подхлъзване на 27.07.2024г., които обстоятелства 1 са различни от изложените в исковата молба. Обръща внимание, че платното за движение е открито и при обичайна внимателност, неравностите са разпознаваеми, особено с бавна походка. Навежда евентуално възражение за съпричиняване на противоправния резултат от пострадалата ищца, която не е положила дължимата грижа за собственото си здраве като проявява дължимото внимание към пътя, по който преминава. Оспорва твърденията за направени разходи, връзката им с инцидента, както и размера на претендираното обезщетение за неимуществените вреди като прекомерно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното.

Видно от Епикриза от УМБАЛ „Софиямед", гр. София, от 03.08.2024 г. Я. П. П. е постъпила за болнично лечение на 28.07.2024 г. с диагноза: счупвания, обхващащи няколко области на единия долей крайник закрито вдясно, като й е извършена операция по открита репозиция на луксацията на глезенната става, след това фрактурата е локализирана на медиалния малеол, под рентгенов контрол е направена кръвна репозиция, която е задържана с 1 винт, направен е латерален оперативен достъп в областта на фибулата, с разпаториум се депериостирали и почистили фрактурните ръбове, под ръвна репозиция се е монтирала плака, която се задържа временно с костодържател и дефинитивно се пласирали винтове.

Ищцата е изписана на 3.8.2024г. Видно от Епикриза от УМБАЛ „Софиямед“, гр. София, от 17.09.2024 г, ищцата е постъпила на 11.9.2024г., като на ищцата е извършена операция, при която е констатиран голям костен дефект в областта на латералния малеол. В епикризата е вписано „ Наложи се автоостеопластика с кортикоспонгиозни присадъци по съседство.“ Изписана е на 17.9.2024г. за продължаващо лечение в амбулаторни условия. Видно от епикриза, издадена от УМБАЛ „Софиямед“, гр. София, на 27.01.2025 г. Я. П. П. е посгьпила за болнично лечение на 21.1.2025г., като ищцата е оперирана трети път, като е установен голям костен дефект в областта на латерштния малеол. Вписано е „Наложи се автоостеопластика с кортикоспонгиозни присадъци по съседство. С медиален достъп се достигна до остеосинтезния матераиал. Съшият се екстрахира.“ Ищцата е изписана на 27.1.2025г. за продължаващо лечение в амбулаторни условия. От 12.12.2024г. до 19.12.2024г. ищцата е пролежала в болнично заведение за рехабилитация. от представени болнични листове на Я. П. П. е видно, че ищцата е била в отпуск за временна неработоспособност за общ период на ВНТ от 183 дни за периода 28.07.2024 г. до 19.04.2025 г. с прекъсване от 02.11.2024 г. до 23.01.2025 г. , при диагноза счупване на долен крайник. От справка от НОИ е видно, че за периода 28.07.2024г. до 19.04.2025г., свързани с лечението на описаната фрактура, ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност с общ период на от 266 дни. С Експертно решение на ТЕЛК с номер 00251 от 031-18.02.25 г. временната нетрудоспособност е продължена с още 60 дни,

Въз основа на медицинските документи, и извършения на 25.11.2025г преглед, както и представените две експертни решения на ТЕЛК от 2010г. и 2013г, е изготвена, приета, 2 неоспорена от страните съдебно – медицинска експертиза, която сочи, че ищцата , се оплаква от болки при натоварване в глезенната става, леко ограничени движения и оток. За нуждите на експертизата са направени актуални рентгенографии на дясната глезенна става в предно задна и страничка проекции.

Съгласно изложеното от съдебния експерт, ищцата е получила открито първа степен триглезенно счупване с изкълчване на на дясната глезенна става. Патоморфологично е налице счупване на външния глезен със спираловидна фрактура на фибуларния малеол, която започва отпред и дистално и е насочена назад и проксимално и счупване на вътрешния малеол с непълно или пълно изкълчване на глезенната става. Локално има тежка деформация, фрактурни хематоми, посттравматичен оток и нарушена функция. В конкретния случай има разкъсно - контузна рана в областта на вътрешния глезен образувана отвътре навън с изкълчване на дясната след луксацията на ставата острия период болковия симптом се дължи на нарушаването на костната структура и периоста, костните крепитации и патологичната подвижност, луксацията на глезенната става, нарастващите хематоми и посттравматичен оток.

След операциите болките се дължат на проникването през меките тъкани, наместването на костните фрагменти и изкълчването, отстраняването на металните импланти и постоперативните хематоми и отоци. Първоначалното раздвижване е свързано с неприятни усещания от болки и напрежение. Възстановяване на функцията и участието на ходилото в опорната фаза на походката са довели до болки, свързани с постигането на добри активни обеми на движението в ставата и нормализиране на мускулния обем и сила. Ходила е с помощни средства за период от 70-80 дни. След първата оперативна интервенция е имала оток, затруднено придвижване и в началото се е нуждаела от помощ при тоалет, придвижване и хигиена на тялото. Постепенно е свикнала с помощните средства и е имала независимост при придвижването. Общата продължителност на лечебно възстановителния период се покрива с периода на ВНТ и е 266 дни. През първите 15-20 дни е имала нужда от помощ при ходене, ставане и извършване на тоалет.

В открито съдебно заседание по изслушване на заключението, вещото лице сочи на съда, че травмата е била доста тежка, при доста висока кинетична енергия, като самото изкълчване винаги нарушава хиелинния хрущял, който покрива ставните повърхности.

Вещото лице е установило,че има белези на дегенеративен артрит, малко по – силно изразена склероза на спонгиозата, остеофити.

Вещото лице сочи, че когато фрактурата зарастне, между 60-75дни, е наложително изваждането на синтезата, което е направено при втората операция, като по време на нея, лекарите са забелязали, че костното зарастване на външния глезен има забавяне, има проблеми и са направили остеопластика на фрактурата. Въпреки че остеосинтезният материал е съвместим с тялото, по време на операцията е било преценено, че е по – добре същите материали да бъдат извадени, което е сторено. Към момента на прегледа, вещото лице, като е установило, че ищцата все още изпитва болка, й е назначил рехабилитация, както и нова терапия.

3

Въз основа представеното експертно решение на ТЕЛК вещото лице сочи, че ищцата има установени заболявания, включително мозъчно – съдова болест, както и комбиниран отоневрологичен синдром с вертебрални кризи, двустранен неврит на слуховия нерв, намален кръвен оток в дясна вертебрална артерия, дискокоординационен синдром, захарен диабет тип 2, диабетна полиневропатия, сензо – моторна форма и ретинопатия, дегенеративна многоетажна шийна и тораколумбална спондилоза и остеохондроза, троничен пиелонефрит, двустранна гонартроза.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

И.Г.П., син на ищцата, сочи, че синът му го събудил рано сутринта, като му казал, че баба му е паднала, в непосредствена близост до дома им. Отишли на място и я намерили до една голяма дупка, лежала и стенела,охкала, пъшкала, викала. Кракът й бил в неестествено положение и казала, че го е счупила. Натоварили я в колата и я закарали към болницата, тя не можела да се придвижва сама.

Пътната настилка там с години се изравяла и там има голяма дупка, която е на пътното платно. Там няма тротоар, по който може да се мине, а отстрани има тревна площ, но никой не се придвижва, защото е хлъзгаво и кално.

Свидетелят М.П. П., внучка на ищцата, сочи, че разбрала от баба си за инцидента – тя й звъннала по телефона, защото не можела да открие бащата на свидетелката, син на ищцата, и казала, че си е счупила крака на улицата, на която живеят. Свидетелката заварила ищцата неподвижно, със силни болки и й помогнахла чисто емоционално в този момент, като изчакала, за да помогне да я качиат в кола и да я закарат до болница „Софиямед“. В последствие свидетелката останала при нея, за да се грижи за нея, което продължило няколко месеца, защото тя се чувствала много несигурно, постоянно крака й отичал. Свидетелката й помагала с пазаруване, с къпане и всичко, от което се нуждае, ищцата можела да се обслужва сама да и да ходи сама до тоалетната. Постоянно се нуждаела от някой, който да я придържа, а, в същото време, като се изправяла , не можела да седи на крака си.. През този период свидетелката живеела в съседната къща, но често оставала при ищцата, защото тя си имала различни нужди. Това състояние на продължило месеци. Свидетелката сочи, че в емоционален план, ищцата преживяла много тежко социалната изолация, доколкото с работата не само, че си докарвала и допълнителен доход, но така и поддържала връзка като пенсионер с другите хора. Вследствие на случилото се ищцата се затворила и рехабилитацията била много трудна. Притеснението й, да не се случи нещо лошо, да не падне отново изпитвала и страх от това отново да проходи и то по-самостоятелно, продължило с месеци. Към момента на разпита ищцата има проблем с качване по стълби, като се опитва да подобри състоянието си, ходи на рехабилитации. Постоянно си чувства крака и особено сега, зимата. Трудно подвижна е. Страх я е от изкачването и слизането по стълби.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

4

За ангажирането на отговорността на възложителя ищецът носи тежестта да докаже по делото пълно и главно следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа, противоправно поведение от страна на изпълнител на работата при или по повод изпълнението на възложена работа, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и твърденията си, че СО има задължението да поддържа пътната принадлежност, твърдението, че травмата е получена по сочения начин.

Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и др.) юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД, за вредите, причинени от техни работници, служители или други физически лица, на които са възложили работа по силата на граждански договор и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са налице несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица (в този смисъл и т.7 от ППВС № 7/1959 г.).