Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 580 от 30.11.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1404/2021
Вид
Решение № 580
Подписан
30.11.2021
В сила
30.11.2021
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Таня Ташкова Русева Маркова, Кристиян Антониев Попов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 580 гр. Бургас, 30.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20212100501404 по описа за 2021 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на В. В. В. от гр. *** – ищец по гр.д. № 480 /2021год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 260846/10.06.2021 год. в частта ,с която е отхвърлен иска на въззивника против „Диана транс 64“ЕООД за разликата от 5000 лв. до претендираното обезщетение от 17 000 лв. –представлаващи обезщетение по чл. 200 от КТ за неимуществени вреди ,причинени на ищеца от трудова злополука на 03.06.2020 г.,както и акцесорния иск за законната лихва върху тази разлика от деня на трудовата злополука до окончателното изплащане на вземането и е осъден ищецът да заплати на ответника сумата 1129,41 лв. – разноски по делото по чл. 78 ал. 3 ГПК.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.

Сочи се на първо място ,че въпреки правилно установената фактическа обстановка ,първоинстанционният съд е допуснал неправилни 1 съпоставки на хронологията на възникналите факти и обстоятелства

,свързани с трудовата злополука и настъпилите увреждания на ищеца .Погрешно е описана хронологията на възникналите и следващите едно след друго обстоятелства ,в резултат на което са направени погрешни изводи .Така погрешно съдът е дал вяра на показанията на свид. Х.И. – *** на управителя на ответното дружество ,който е аявил ,че пострадалият е карал камион дни след трудовата злополука ,тъй като на практика с поставена“имобилизация с ортеза „ на левия глезен на пострадалия ищец е било невъзможно да управлява камион ,както е и невъзможно в същото физическо състояние да се качва ,слиза и да обслужва тежкотоварния камион .Още повече ,че свид. И. не е посочил индивидуализиращи данни на камионите ,които според него е шофирал ищецът..Съдът е оставил без коментар твърденията на процесуалния представител на ищеца ,че тези показания са неистински и е поискано сигнализиране на прокуратурата .В противоречие с чл. 172 от ГПК съдът е дал пълна вяра на показанията на този свидетел ,който е заинтересован от изхода на делото ,а и показанията му са неистински.

Превратно са коментирани и показанията на свид.Стоянова относно момента ,в който пострадалият ищец се е преместил да живее в дома на бившата си съпруга и обща дъщеря .Налице е разминаване и несъответствие в посочените дати в хронологияна на това кога е бил моментът на поставяне на гипсовата имобилизация на ищеца –така на стр. 3 съдът е възприел ,че поставянето станало на 22.06.2020 г.,а на стр. 4 е посочил ,че имобилизацията с ортеза е заменена с гипсова на 10.06.2020 г.

Оспорва се изводът на съда ,че протоколът за трудова злополука от 18.06.2018 г. имал характер на частен документ ,който няма обвързваща доказателствена сила,като се излагат съображения в тази насока.

Счита се ,че е определен несправедлив размер на обезщетението ,като необосновано прекомерно е занижил присъденото такова ,което се явява несъответстващо на получените травматични увреждания.Получените от въззивника увреждания са тежки – за което свидетелства и заключението на медицинската експертиза .Съпроводени са с интензивни болки и страдания и ограничения в движението на крака повече от 30 дни.От доказателствата става ясно ,че той е бил в неработоспособност общо 138 дни –близо пет 2 месеца.Възстановителният период е бил твърде дълъг ,надвишаващ значително обичайния .През този период ищецът е бил лишен от възможността да работи и получава възнаграждение и да се издържа ,затова се е намирал и в затруднено финансово състояние .Болките и страданията продължават и до настоящия момент .,към който въззивникът не е напълно възстановен

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло ,заедно с присъждане на разноските пред двете инстанции.Моли се за изготвяне на комплексна медицинска експертиза ,която да установи вида и характера на уврежданията на ищеца ,както и периода на възстановяване .Представят се и писмени доказателтва –експертно решение на ТЕЛК,болничен листи от

ДКЦ“Бургасмед“ЕООД

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззиваемията ответник не е депозирал писмен отговор по чл. 263 от ГПК на въззивната жалба на ищеца.Той само ,чрез процесуалния си представител , е подал въззивна жалба против същото решение в частта ,с която са уважени исковите претенции.Счита решението в тази част за неправилно и необосновано.Навеждат се доводи ,че въз основана на анализа на приложените доказателства съдът неправилно е достигнал до извод ,че ищецът не е проявил груба неблежност при извършваната от него дейност ,като разширително е разтълкувал вмененото му в длъжностната характеристика задължение „превоз на товари и проверка на техническото състояние на превозното средство „.Приел е,че наместването на гумените подложки за торене на тръби представлява част от горните характеристики.Излагат се подробни съобажения в защита на тезата ,че това не е вменено като длъжностно задължение на длъжността „шофьор“ и поради това не е провеждан инструктаж във връзка с тази дейност по товарене ,укрепване и разтоварване на тръбите ,тъй като шофьорът няма необходимите знания и умения да извършва такива дейности .В случая ищецът е пренебрегнал лимитивността на изброените в длъжностната му 3 характеристика дейности и е допринесъл за увреждането си ,като е допуснал груба небрежност и самонадеяност,че ще се справи с извършването на специфични работи ,за които не притежава необходимата квалификация .

Освен това се твърди ,че полученото увреждане на левия крак на В. на 03.06.20 г. е „разтягане и навяхване на ставните връзки на глезен „-каквато диагноза му е била поставена непосредствено след инцидента .Последващото счупване ,констатирано на по-късен етап ,не е в причинно-следствена връзка от падането на камиона , а е заради това ,че пострадалият е продължил да кара камиона и сам се е поставил в положение да се стигне по това счупване .Той е продължил да кара камион повече от 10 дни при наличието на разтягане на ставните връзки /една на 22.06.2020 г. се установява счупване на вътрешния малеол на ляв глезен ,което не е следствие падането от камиона /.

Моли се за отмяна на решението и отхвърляне изцяло на исковете .

В отговор на въззивната жалба на ответника ищецът счита ,че посочените в нея доводи са неверни и неправилни ,използваните термини като „елементарна съобразителност и др. са несъотносими към конкретния казус.Неправилно се сочи ,че в длъжностната характеристика на шофьора не фигурирало „наместване на подложки за бъдещ товар“ и „изследване на подложки“.Безспорно е ,че на В. не са провеждани нито първоначален ,нито периодичен инструктаж-това е констатирано и с протокол на ТП на НОИБургас от 09.09.2020 г.Пострадалият ищец няма вина за настъпването на трудовата злополука и не е проявил груба небрежност ,както се твърди от ответника.Що се касае до твърдението ,че ищецът е продължил да шьофира повече от 10 дни след злополуката ,за да се стигне до счупване ,то се счита ,че категорични доказателства в подкрепа на това не са представени – твърденията са единствено на свид. Х.И. ,които са неверни .На практика с поставена „имобилизация ортеза“ на левия глезен за пострадалия не е било възможно да управлява камион .Нещо повече – вещото лице по СМЕ е охарактеризирало две фрактури ,всяка от които сама по себе си поставя В. в неработоспособност повече от 2-3 месеца .

Моли се за отхвърляне на въззивната жалба на ответника и потвърждаване на решението в атакуваната от него част .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди 4 съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са искове с правно основание чл. 20 КТ и чл. 86 ЗЗД По делото е безспорно установено, че към датата на инцидента страните по спора са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността "шофьор ,тежкотоварен автомобил -12 и повече тона „,с място на работа – гр.Бургас,със задължения ,утвърдени в представената длъжностна характеристика ,като със заповед от 14.08.2020 г. трудовото правоотношение е било прекратено.

Установено е по делото също ,че на 03.06.2020 г. на площадката за товарене на тръби за газопровод ищецът е извършвал подготовка – наместване на гумени подложнки за газовите тръби ,които е трябвало да му се натоварят ,качен на ремаркето на управлявания от него влекач ,марка „ДАФ“,с рег. № А 3167 МС и около 8,30 часа паднал от ремаркето и наранил левия си глезен/вж. приложения протокол за трудова злополука от 09.09.2020 г. /.Около 17,30 часа посетил спешния кабинет на

МБАЛ“Бургасмед“ ЕООД в ж.к.“Меден рудник „,където му е направен рентген,а в листа за преглед на пациента е поставена диагноза :“навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена МКБ S 93.4

Представен е лист за преглед на пациент от 03.06.2020 г. ,от който е видно ,че в 18,45 часа на същата дата е извършен преглед от д-р Хюсеин Ал Али,направено е рентгеноложко изследване и е установено навяхване и и разтягане на ставните връзки на глезена .С амбулаторен лист от 10.06.2020 година е поставена същата диагнова :“ навяхване и и разтягане на ставните връзки на глезена“,като е посочено ,че първоначално поставената имобилизация с ортеза се сменя с гипсова .При преглед на 22.06.2020 г. е поставена водеша диагноза „счупване на вътрешния /медиален /малеолус ,закрито „В амбулаторен лист от 23.07.2020 г. е поставена диагноза „последици от други счупвания на долен крайник“ с придружаваща диагноза „ счупване на вътрешния /медиален /малеолус ,закрито“.В съдебномедицинското удостоверение от 23.07.2020 г. д-р Парасков е установил счупване на вътрешния малеоол наляв голям пищял с разтягане и навяхване на ставните връзки.Посочено е ,че най-вероятния механизъм за получаване на травмата е рязко огъване на стъпалото встрани и е причинено трайно 5 затруднение на движението на левия крак за срок около 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.Приложените са по делото и решение на ЛКК и ТЕЛК.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се установява ,че вещото лице е констатирало ,че пострадалото лице В. е получил фисура на вътрешния малеол на ляв голям пищял с разтягане и навяхване на ставните връзки.Вещото лице е посочило ,че найвероятния механизъм за получаване на такава травма е индиректен – рязко огъване на стъпалото встрани ,което води до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок около 2-3 месеца ,при обичаен ход на оздравителния процес.Вещото лице сочи ,че при изследване на 09.10.2020 г. се установява и недислоцирана фрактера на навикуларната кост/ладиевидната /,която е възможно да не е била разчетена на направените рентгенографии /поради съществуващия отток в левия глезен /.Тази фрактура също отговаря да е в резултат на прантарна флексия ,извиване на глезена и води до трайно затруднение движение на крайника от около 2,5 месеца.Фрактурата е на такова място ,че е възможно тя да не е била отчетена и да продължават болките и оттоците в областта на това ходило

.Последващото й откриване не я прави втора фрактура ,а е следствие от настъпилото падане и огъване на стъпалото ,диагностицирано едва след спадане на оттока и премахване на гипсовата имобилизация.

Предвид посочената фактическа обстановка, правилен е изводът на предходната инстанция за наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, доколкото тя е обективна и може да бъде изключена само при умишлено самоувреждане на пострадалия или при извършване на работа, която не е в интерес на работодателя (решение № 218 по гр. д. № 1092/2020 г., IV г. о. ВКС). Въпреки липсата на данни за конкретно възлагане от страна на работодателя за „наместване на подложки за бъдещия товар и изследване на подложки“, работникът е действал в интерес на работодателя, като при осъществяване на дейността е претърпял вреди, които са в пряка причинна връзка с настъпилата злополука.В тази връзка неоснователно е възражението на въззивника – ответник ,че извършването на описането по-горе дейности не били сред изброените в длъжностната характеристика на ищеца длъжностни задължения и че