Решение № 4451 от 05.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4451 гр. София, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20231110210347 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН

Подадена е жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332-002474 от 21.02.2023 г. , издадено Д.Д.Д., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед с per. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на Р. Д. А., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от три месеца.

В жалбата се съдържат доводи, че процедурата по чл.188 от ЗДвП не е спазена, а авторството било недоказано. Намира, че АУАН не е предявен и връчен на жалбоподателя по надлежния ред, нямало данни къде е била позиционирана камерата, заснела движението на МПС, както и че на клипа са заснети два автомобила. Моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г., който пледира за отмяна на НП по посочените в жалбата аргументи.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 21.09.2022 г. в 13:58 часа лек автомобил Ауди КУ 7 с рег.№СА****ХТ, регистриран на фирма "ТОП СТАР БГ ЕООД ЕИК.******** (с адрес:гр.София,складова база №1ХИМСНАБ АД склад №9) се движел в: гр.София по бул.Пейо К. Яворов с посока на движение от бул.Драган Цанков към бул.Черни Връх, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, важащо за населено място. Автомобилът се управлявал от жалбоподателя Р. Д. А., с ЕГН ********** и на бул.Пейо К. Яворов №50 бил засечен да се движи със скорост 108 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка при измерване на скорост и същата се зачита като 105 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение ATCC "CORDON-M"2 С №MD1196, записваща дата, час, място, скорост и регистрационен номер.

Като управител на дружеството-собственик на МПС, жалбоподателят бил призован в ОПП СДВР, където се явил на 03.02.2023г. и попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, където изрично посочил, че към датата на нарушението автомобилът е управляван лично от него. В негово присъствие бил съставен АУАН № АД129192, от 03.02.2023г., който той подписал и му бил връчен екземпляр от него.

Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление (НП) № 23-4332002474 от 21.02.2023 г., издадено Д.Д.Д., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед с per. № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на Р. Д. А., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от три месеца.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на актосъставителя Б., и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изясняват непротиворечиво фактите по делото. От показанията на свидетеля Б. се установява, че жалбоподателят е бил призован лично в ОПП СДВР, явил се е лично,з запознал се е със снимковия материал към преписката, саморъчно е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП и в негово присъствие му е съставен АУАН. Видно от справка от ТР, действително жалбоподателят е управител на дружеството-собственик на МПС.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали 2 правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно приложените към административнонаказателната преписка заповеди за компетентност.

Актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган в законоустановения срок от установяване на нарушението и изясняване самоличността на извършителя. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, доколкото е спазен едногодишният срок за издаване на АУАН от извършване на нарушението, както и тримесечният срок от установяване на нарушителя, който в случая е моментът на попълване на декларацията по чл.188 от ЗДвП. НП е издадено в предвидения шестмесечен срок от съставяне на АУАН. С помощта на изправни технически средства е установена точната скорост на превозното средство 105 км/ч (с приспаднат толеранс от 3% в полза на водача) при ограничение за населено място 50 км/ч и мястото на установяване на нарушението, с което са изяснени относимите обстоятелства. Съдът констатира, в правната квалификация на нарушената правна норма актосъставителят е посочил освен точната квалификация – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и основанието, на което са използвани технически средства за установяване на нарушението. Това не може да предизвика обаче съмнение относно това, коя е нарушената правна норма, доколкото в допълнително посочената разпоредба не се съдържа норма, във връзка с която може да възникне административнонаказателна отговорност за жалбоподателя, а просто е посочено законовото основание за използване на техническите средства при установяване на нарушението. Актът е подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя при връчването му. На базата на него и в предвидения срок е издадено съответното наказателно постановление от компетентния за това орган, посочена е правилна правна квалификация, която напълно отговаря на деянието.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че АУАН е съставен в негово отсъствие. Видно от АУАН, а и от показанията на актосъствителя, АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя, същият му е предявен, разписал го е и му е връчен екземпляр.

Според чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Законовите разпоредби са спазени. Не се доказва твърдението на жалбоподателя, че АУАН е съставен неприсъствено и чл.43 от ЗАНН не намира приложение. Видно от всички доказателства по делото АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя.

Приспаднат е толерансът в полза на водача. Видно от АУАН, НП и приложената снимка, техническото средство е отчело движение на автомобила, управляван от жалбоподателя, със скорост 108 км/ч и правилно е пресметнат толерансът от 3% в полза на водача, като е посочена наказуема скорост от 105 км/ч. В случая толерансът на възможна грешка облагодетелства жалбоподателя и същият правилно е изчислен в негова полза.

Съгласно чл. 42, ал.1, т.4 актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било 3 извършено. Всички изисквания са спазени, жалбоподателят няма пречки да разбере за какво нарушение е наказан.

В случая авторството на нарушението е установено с нарочна декларация, попълнена от жалбоподателя и подписана от него. Именно по този ред се установява авторството на нарушението в случаите, когато автомобилът не е спрян на място от служителите на МВР, които да установяват незабавно нарушението и неговия автор. Възраженията на защитата за недоказаност на нарушението, направени в жалбата, са несъстоятелни, доколкото именно такъв ред за установяване на нарушителя предвижда ЗДвП. В рамките на настоящето производство нито са поискани, нито са представени доказателства, които да оборват декларацията на Р. А.. Съгласно чл.188, ал.1 и ал.2 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая именно управителят на дружеството-собственик на МПС е попълнил декларацията и е посочил изрично себе си като водач на МПС към момента на нарушението.

Ето защо по надлежния ред в ЗДвП авторството на нарушението е безспорно установено.

Спазен е давностният срок, предвиден в чл.34,ал.1 от ЗАНН. Разпоредбата предвижда, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Нарушителят не е известен още при преминаването му покрай мобилната система. Първо следва да се посочи, че тази система, съгласно предвиденото в ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, уреждащи ползването на такива радарни системи, се предвижда, че те действат автономно и без намеса на контролните органи, съответно е необходимо информацията от тях да бъде извлечена и обработена, а впоследствие и да се установи кое лице е управлявало автомобила. Това става едва при попълването на декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, според който текст.

Следователно за датата, от която следва да се приеме, че тече тримесечният срок за съставяне на АУАН е датата на попълване на декларация или отказа да се попълни такава.

Когато контролният орган е наясно спрямо кого следва да състави АУАН и кой реално е деецът започва да тече и този тримесечен срок, който е своеобразна санкция са бездействието на компетентните лица да образуват производство по ЗАНН чрез съставяне на АУАН. В случая органите са предприели всички възможни усилия за установяването на нарушителя и призоваването му да е яви и да попълни декларация. Немислимо е да се твърди, че още при извършването на нарушението започва да тече тримесечният срок за съставяне на АУАН, доколкото в този момент няма яснота за самоличността на нарушителя.

Спазен е и едногодишният срок от извършване на нарушението.

Противно на изложеното в жалбата авторството на нарушението е безспорно 4 установено. Действително на снимката към клипа от заснетото нарушение се виждат налични два автомобила, единият от които управляван от жалбоподателя. Съдът следва да обърне внимание, че на снимката ясно се вижда и разположен маркер с две перпендикулярно пресичащи се вертикална и хоризонтално, огради с кръг, които представляват идикация за насочеността на лазерния лъч на системата и отбелязват кое именно МПС е заснето да се движи с отчетената скорост. Следователно само на снимката, направена по време на самото измерване на скоростта въз основа на отразения от повърхността на МПС лазерен лъч, има данни за измерена скорост и дистанция на измерваното МПС. Във връзка с посоченото е безспорно, че представената по делото снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на МПС, чиято скорост е измерена от лазерния скоростомер, в случай, че на снимката е заснето повече от едно МПС. Така в Решение № 6767 от 17.11.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 5546/2021 г., Решение № 682 от 7.02.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 10291/2022 г., Решение № 3609 от 30.05.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 1745/2022 г. и други. Отделно от това, от наличните по делото справки за АТСС е видно, че същото автоматично разпознава ДКН на заснетото МПС, което се движи с превишена скорост. Видно от снимката от клипа, на гърба на същата е посочен именно ДКН на управлявания от А. автомобил и е посочено, че е автоматично разпознат от АТСС, което разколебава напълно защитната теза, че не е ясно кое МПС е заснето да се движи с превишена скорост. В този смисъл съдът намира за доказано по несъмнен начин нарушението.