Определение № 1354 от 11.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1354 гр. Варна, 11.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г.а Чавдарова като разгледа докладваното от Г.а Чавдарова Търговско дело № 20253100900807 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Г. Т. Я., действащ чрез адв.М.С., срещу ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път №260, с която са предявени обективно съединени искове както следва:

-иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.146, ал.1 вр. чл.143 от ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потр.кредит HL ***/31.10.07г. поради нарушение на закона;

- при условие на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 53511,71 евро, представляваща платена без основание сума;

-при условие на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потр.кредит HL *********/24.02.15г. поради невъзможен предмет;

- при условие на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потр.кредит HL *********/24.02.15г. поради сключването му в противоречие с чл.107 ЗЗД и чл.143 от ЗЗП;

- при условие на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потр.кредит HL *********/24.02.15г. поради сключването му в противоречие с чл.143 от ЗЗП и чл.10, ал.3 ЗЗД.

С исковата молба са направени и доказ.искания.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете.

По допустимостта на предявения иск :

Съдът прави извода, че предявените искове са процесуално допустими.

1

По доказателствените искания на страните:

По отношение на представените с исковата молба и отговора писмени доказателства, доколкото същите се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата страна на спора, то същите следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Искането на страните за допускане на съдебно-икономическа експертиза се явява относимо и допустимо и следва да се уважи с изключение на въпроси №4 и 7 от отговора.

Водим от горното и на осн.чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Н АС Р О Ч ВА производството по т.д.№807/25г. на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.10.2026г. от 10.30ч., за която дата и час да се призоват страните.

ПРАВИ следния ПРОЕКТ за ДОКЛАД по делото на осн.чл.140, ал.3, във вр. с чл.146, ал.1 ГПК :

Постъпила е искова молба от Г. Т. Я., действащ чрез адв.М.С., срещу ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път №260, с която са предявени обективно съединени искове както следва:

-иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.146, ал.1 вр. чл.143 от ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потр.кредит HL ***/31.10.07г. поради нарушение на закона;

- при условие на евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 53511,71 евро, представляваща платена без основание сума;

-при условие на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потр.кредит HL *********/24.02.15г. поради невъзможен предмет;

- при условие на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потр.кредит HL *********/24.02.15г. поради сключването му в противоречие с чл.107 ЗЗД и чл.143 от ЗЗП;

- при условие на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потр.кредит HL *********/24.02.15г. поради сключването му в противоречие с чл.143 от ЗЗП и чл.10, ал.3 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потр.кредит HL ***/31.10.07г., по силата на който банката е отпуснала на ищеца потр.кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 41200евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, като към 31.10.07г. 1 шв.франк се равнявал на 1,16682лв, а 41200 евро са с левова равностойност 80580,19лв или на ищеца била отпусната сума от 69059,66 шв.ф. Излага, че страните договорили погасяването на кредита да се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен, т.е. шв.франк. Твърди, че за период от 1 година сумата за връщане се 2 увеличила с 18758,32 шв.ф. в сравнение, с тази, за която ищецът се съгласил.

Счита за неравноправни клаузите на чл.1, ал.1 и 2, чл.2, ал.1, 3 и 5, чл.6, ал.2 и чл.22, ал.1 от договора, тъй като с тях се предвижда връщане на кредита в шв.франкове и се възлага валутният риск от промяната на курса единствено и само в тежест на ищеца. Тази неравноправност намира, че прави договора нищожен, тъй като валутата на кредита и валутният риск определят предмета на договора и след премахването им няма правна възможност за запазването му. Счита, че договорът противоречи и на изискванията за добросъвестност по см. на чл.3 от Директива 93/13/ЕИО, като излага доводи, че клаузата за възлагане на валутния риск не е индивидуално договорена и банката не е предоставила на потребителя преди сключване на договора информация и прогнози за възможните промени в обменните курсове, за да може той да прецени икономическите последици за финансовите му задължения, поради което и тези клаузи са нищожни съгласно чл.143, ал.2, т.10 и чл.143, т.19 ЗЗП.

Твърди неравноправност и на клаузите на чл.3, ал.1 и 5, чл.6, ал.3 и чл.12, ал.1 от договора, по смисъла на чл.143, т.3 ЗЗП, тъй като не е ясна методиката за определяне на лихвения процент по кредита и за увеличаването на БЛП от страна на банката. Сочи, че по договор за потр.кредит HL ***/31.10.07г. ищецът е заплатил вноски в общ размер на 71000лв за периода м..12.07г.м.02.15г., като остатъкът от 114243лв е погасен с отпуснатия договор за кредит от 24.02.15г., чиято сума е превалутирана в шв.франкове. Счита, че с предоставянето на кредит по нищожен договор в размер на 70349 шв.ф. и получавайки погасяване в размер на сумата от 185240лв ответникът се е обогатил със сумата от 104659,81лв.

Сочи, че между страните е сключен и договор за потр.кредит HL *********/24.02.15г. за сумата от 120750лв, която сума е предоставена за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за потр.кредит HL ***/31.10.07г. Счита, че с договора от 24.02.15г. се новира задължението по първия договор и тъй като последният е нищожен, то нищожността на новирания договор влече нищожност и на новационния договор. Излага, че липсва една от предпоставките за валидност на новацията, а именно наличие на правновалиден стар дълг. Тъй като сумата по втория договор е отпусната за погасяване на задължения по нищожния договор HL *** счита, че договор HL ********* е нищожен поради невъзможен предмет. След като с договор HL ********* е поето задължение въз основа на неравноправни клаузи на договор HL ***, то счита, че същият е сключен в противоречие с чл.107 ЗЗД, поради което е нищожен. Твърди, че е налице и анатоцизъм, тъй като с отпускането на втория кредит се погасява цялото задължение по първия кредит, а върху главницата по първия кредит вече е събрана лихва и такава повторно се начислява по втория кредит. Противоречието на втория договор с чл.10, ал.3 ЗЗД обуславяло нищожност на договора. Счита, че договор HL ********* е нищожен и поради неравноправност на чл.1, ал.1 и чл.2 от приложение №1 към него, тъй като валутният риск от увеличението на валутния курс на новирания договор е изцяло за сметка на ищеца, поради което и последният дължал само стойността на чистия кредит по първоначалния договор.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД оспорва предявените искове. Навежда доводи, че ищецът няма качеството на потребител. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на осъдителната претенция, като счита, че давността тече от получаване на престацията, а в случая, намира, че ищецът най-късно към 2015г. е могъл да узнае за неравноправността на оспорваните клаузи. Оспорва твърденията за 3 нищожност на договор ***, като излага, че изискванията за прозрачност и информираност са спазени, позовавайки се на съдебна практика. Излага, че в чл.24 от договора ищецът е декларирал, че е запознат с валутния риск и последиците от превалутирането и се е съгласил, както и изрично е заявил желанието си да получи кредит в швейцарски франкове, въпреки възможността да получи кредит в друга валута, поемайки съзнателно и осведомено риска от това кредитиране предвид благоприятните лихвени условия към този момент. Позовава се на клаузата на чл.22 от договора, която защитавала потребителя и свидетелствала за липса на неравноправност на атакуваните клаузи. Счита за неприложима към процесните договори на посочената от ищеца практика на СЕС. Оспорва твърденията за нищожност на договора от 2007г., като счита, че дори и да е налице неравноправност на процесните клаузи това не води до нищожност на целия договор, като се позовава на практика на ВКС и СЕС. Счита, че за процесния договор не е приложим ЗПК /отм/, поради което и няма основание ищецът да връща само чистата стойност на кредита. Оспорва твърдения за нищожност на договор *********.

Предявени са обективно съединени искове както следва: иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.146, ал.1 вр. чл.143 от ЗЗП; в евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД; в евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД; в евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Съгласно изложеното в исковата молба и отговора съдът намира за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключването между ищцата и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД на договор за потр.кредит HL ***/31.10.07г. и договор за потр.кредит HL *********/24.02.15г.

С оглед на предявения иск ищецът носи доказателствената тежест за установяване твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, а именно – твърдяната неравноправност на посочените клаузи от сключения договор за потр.кредит HL ***/31.10.07г., от която извежда нищожността на договора; размерът на извършените плащания по договор HL *** и сумата, с която твърди, че ответникът се е обогатил; твърдяната нищожност на договор за потр.кредит HL *********/24.02.15г. поради невъзможен предмет, евентуално сключването му в противоречие с чл.107 ЗЗД, евентуално противоречието му с чл.10, ал.3 ЗЗД, евентуално твърдяната неравноправност на посочените клаузи от договора, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.

Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите възражения, в т.ч. че договорите за кредит са действителни и отговарят на императивните изисквания на ЗЗП, възражението за изтекла погасителна давност, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.

ДОПУСКА до събиране в с.з. приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

ДОПУСКА съдебно-икономическа експертиза със задача: Вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите справки, да даде отговор на следните въпроси:

1. На коя дата и по какъв начин е усвоена сумата, която е отпусната на ищеца по договор за банков кредит HL ***/31.10.07г.?

4

2. Какъв е размерът на усвоената сума към датата на усвояване, като вещото лице посочи сумата в нейната равностойност в швейцарски франк, лев и евро?

3. На коя дата е усвоена и каква е сумата, отпусната на ищеца по договор за потр.кредит HL *********/24.02.15г., както и по какъв начин е усвоена сумата по този кредит?

4. Какви задължения по договор за банков кредит HL

***/31.10.07г. се погасяват с отпуснатият кредит по договор за потр.кредит HL *********/24.02.15г., като се опишат по пера – главница, лихви, неустойки, и др.такси?