Решение № 269 от 15.11.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Смолян, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20235400500391 по описа за 2023 година за да се произнесе ,взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 71/12.06.2023 г. по гр.дело № 388/2022 г. М. районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД-гр. С. против З. Н. И. иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за установено в отношенията между страните, че З. Н. И. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, следните суми: 8 875,02 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № PLUS[1]***, сключен на 24.01.2017 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и З. И. (кредитополучател), прехвърлени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 11.11.2021 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2021 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД; 372,03 лв. обезщетение за забава за периода от 21.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 26.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението в съда - 26.10.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 329/2022 г. на Районен съд М..

Със същото решение „АСВ“ ЕАД-гр. С. е осъдено да заплати на З. И. 150 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза; а в полза на адв.М.О. - 1 224,71 лева адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, за процесуално представителство 1 по гр.д. № 388/2022 г. на Районен съд М.; както и 200 лева адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за процесуално представителство по ч.гр.д. № 329/2022 г. на РС М..

С определение № 168/02.08.2023 г. по същото дело М. районен съд оставя без уважение молба с вх.№ 1362/28.06.2023 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу решението е постъпила допустима въззивна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД-гр.С. с искане да бъде отменено, исковете на дружеството – уважени изцяло, както и да бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

Същото дружество обжалва и определение № 168/02.08.2023 г., като иска неговата отмяна и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

В съдебно заседание „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, редовно призована, не изпраща представител. Въззивната и частната му жалби се поддържат чрез писмена молба от юрк.Н.П.-Атанасова.

От въззиваемия З. Н. И., представляван от адв.М.О., не са подадени отговори на въззивната и на частната жалби.

В съдебно заседание за въззиваемия, редовно призован, пълномощникът му адв.М.О. оспорва жалбите и претендира за адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв за въззивното производство.

Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от М.ския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията във въззивната жалба съобразява следното:

Спорният по делото въпрос е дали в размера на годишния процент на разходите /ГПР/ следва да се включи и застрахователната премия, която кредитополучателят е задължен да плати и, ако следва, но не е включена, и ГПР е различен от записания, дали е налице недействителност на договора за потребителски кредит, поради което И. дължи само чистата стойност на кредита на осн.чл.23 ЗПК.

Видно от договора за потребителски кредит от 24.01.2017 г., сумата, отпусната на З. И. като кредит, е 9 000 лв.; застрахователната премия възлиза на 3 023 лв., годишният процент на разходите е 39,21 %, възнаградителната лихва – 31,68 %., а таксата „ангажимент“ – 315 лв. Общата стойност на плащанията възлиза на 21 468,60 лв.

Съгласно чл.2, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, ще бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД; посочената сума в поле „застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска.

Заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, изяснява, че, ако се вземе предвид и застрахователната премия, 2

ГПР по договора възлиза всъщност на 51,81 %.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

От своя страна § 1, т.1 от същия закон изяснява какво е „общ разход по кредита за потребителя“ – това са „всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.“

От страна на ищеца-жалбоподател няма твърдение, че кредитът би бил предоставен на З. И. и без да сключва договора за застраховка, т.е., че сключването на договора за застраховка не се явява задължително условие за получаване на кредита. Дори и да имаше подобно твърдение обаче, то би било неоснователно. Това е така, защото не може да се приеме, че кредитополучателят, ако не беше задължително, би се съгласил от отпуснатите му средства от 9000 лв., повече от една трета от тях /3024 лв./ да отидат за плащане на услуга „Застраховка на плащанията“, съгласно чл.2, изр.5, която услуга въобще не го ползва пряко, а защитава кредитора, и да плаща на практика огромната възнаградителна лихва и цялата сума от 21 468,60 лв./обща стойност на плащанията/, за ползването всъщност само на сумата от 5 976 лв.

За пълнота следва да се отбележи, че действително получената от И. сума всъщност е още по-малка от 5 976 лв. /тя е 5 661 лв./, тъй като от отпуснатите му 9 000 лв., по силата на чл.2 от договора, се удържа не само застрахователната премия от 3 024 лв., а и т.нар. „такса ангажимент“, която възлиза на 315 лв.

Нагърбването с подобни съсипващи финансови условия е продиктувано от това, че, ако не сключи договора за застраховка „Защита на плащанията“, на И. не би бил отпуснат заемът. Т.е., застраховката е задължително условие за получаване на кредита по смисъла на §1, т.1 ЗПК.

След като това е така, същата разпоредба изисква в ГПР да бъде включен и разходът за застрахователната премия. Той обаче не е включен, а се вижда и че, ако беше включен, не само, че записаният в договора ГПР не е действителният, а и надвишава прага, установен в чл.19, ал.4 ЗПК към момента на сключване на договора 24.01.2017 г. Отделно, при изчисляване от въззивния съд чрез Калкулатор.бг на параметрите на договора при 3 получени от И. в действителност 5 661 лв., месечна вноска от 357,81 лв., за срок 60 месеца, ГПР възлиза на цели 104.52 %, а възнаградителната лихва – на 73,73 %.

Неоснователно е оплакването в жалбата срещу извода на съда, че застрахователната премия е разход, свързан пряко с кредита, поради което следва да се включи в ГПР. След като тази премия е за сметка на кредитополучателя, тя се удържа от общо отпуснатите му 9 000 лв. и се превежда направо на застрахователния агент „Директ Сървисиз“/чл.2 от договора/, няма никакво значение дали е предмет и на „договорно правоотношение със самостоятелен характер, сключено между застраховател и застраховано лице.“ Тя е чист разход за потребителя. Законът в § 1, т.1 ЗПК е напълно ясен – в ГПР трябва да се включат и „ други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии…“ Очевидно случаят е такъв.

На следващо място, при положение, че записаният в договора размер на ГПР не е истинският, следва, че договорът всъщност не съдържа един от абсолютно необходимите реквизити по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК - годишния процент на разходите по кредита. При такъв порок на договора, съгласно чл.22 ЗПК, той се явява недействителен и потребителят дължи само чистата стойност на кредита, на осн.чл.23 ЗПК.

Настоящият състав споделя застъпеното и от други съдилища становище, че „Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10…“ /Решение № 262394 от 15.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3657/2021 г. и редица други/.

Дори да се приеме, че формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК чрез записването в договора на ГПР от 39,21 %, то договорът се явява недействителен на осн.чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 ЗПК, както е възразено в отговора на исковата молба, тъй като не е сключен по ясен и разбираем начин – не е ясно на колко всъщност възлиза годишният процент на разходите и как точно е формиран, и в тази връзка – колко е годишният лихвен процент и върху каква главница се изчислява, предвид т.9 на чл.11, ал.1 ЗРК, тъй като ГПР следва да изразява, освен друго, най-напред лихвите, съгласно §1, т.1, ЗПК.

4

Така З. И. дължи само 9 000 лв. и е платил на кредитодателя по договора от 2017 г. общо сумата от 14 118,05 лв. за погасяване на задълженията си. При това положение не дължи никоя от исковите суми, поради което правилно претенциите са отхвърлени като неоснователни. Изводът важи на още по-силно основание и ако се приеме, че чистата стойност на кредита е 5 661 лв.

Не се установява самият договор за потребителски кредит да е изписан с шрифт, чийто размер е по-малък от 12. Доколкото обаче може да се заключи от показаното от продукта „Fine Reader“, използван спрямо документите, на шрифт с размер, по-малък от 12, и различен от този на самия договор, са написани съществени елементи на договора по смисъла на чл.10, ал.1 ЗПК – Условията, Общите условия и застрахователният сертификат.

Затова договорът се явява недействителен и на осн.чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 ЗПК, както е изтъкнато в отговора на исковата молба, което отново потвърждава извода за правилност на решението.

Въззивният съд намира за правилно и обжалваното определение по изложените в него съображения, които следва да се имат предвид на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в частната жалба намира следното:

С Решение на Съда (първи състав) от 23 ноември 2017 година по съединени дела C-427/16 и C-428/16 („ЧЕЗ Електро България" АД срещу Йордан Коцев (C-427/16) и „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД срещу Емил Янакиев (C-428/16)), на което за позовава дружествотожалбоподател, са дадени следните отговори на преюдициалното запитване, отправено до СЕС от Софийския районен съд: