Решение № 44 от 23.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Невена Грозева

Николай Джурковски при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора С. Г. Милева като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200728 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на подс. Т. Р. Р. чрез защитника му адв. М. Х. срещу решение № 7 от 28.05.2025 г. постановено по внохд № 65/24 г. по описа на Военно – Апелативен съд.

В касационната жалба са релевирани трите касационни основания по чл.

348, ал. 1 от НПК. Касаторът претендира допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствения материал, едностранчив и превратен анализ на събраните доказателства и необсъждане на съществуващи противоречия в показанията на свидетелите дадени в съдебното заседание с тези от досъдебното производство. Липсват съображения за достоверност, надеждност и достатъчност на всяко доказателство, като неоснователно е кредитирано заключението на лесотехническата оценителна експертиза при направени възражения относно нейната достоверност.

Отделно от това атакуваният съдебен акт се отклонява от изискванията на законаq разписани в чл. 305, ал. 3 от НПК, като липсата на отговори на направените от страните възражения, mрепятства осъществяването на правото на защита на подсъдимия. Описателният характер на фактологията и посочването на доказателствата не представлявало изпълнение на задълженията за извеждане на фактическите изводи, поради което волята на съда е останала неясна. Именно неустановената по предвидения процесуален 1 ред фактическа обстановка е довела до неправилното приложение на материалния закон и незаконосъобразния извод, че подс. Р. е осъществил признаците на състава на престъплението по чл. 212, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Съдът неправилно е приел, че недоставеното количество дървен материал е 54,23 кубически метра, като това се дължало на неуточненото в договора съотношение при трансформация на дървения материал от кубически метри в килограми и на заключението на Лесотехническата оценителна експертиза, в която вещото лице лесовъд е направил оценката „на око“ и след разглеждане на видеозаписа, а не на реално замерване на количеството. Защитата поддържа, че количеството на недоставени материали е 24 кубически метра, равняващо се на четири курса на стойност 1584 лв., а не 54,23 куб. м. както е приел съда. За това настоява, че правилната квалификация на деянието е по чл. 212, ал. 6 от НК, като се има предвид , че подс. Р. е възстановил именно тази част от претендираната с гражданския иск сума. В заключение се настоява ВКС да отмени решението и да постанови ново, с което да оправдае подс. Р., алтернативно да измени въззивното решение и преквалифицира деянието по чл. 212, ал. 6 от НК, като на основание чл. 78а от НК освободи подс. Р. от наказателна отговорност и му наложи административно наказание -глоба.

В съдебно заседание подс. И. Г. Я. и защитника му адв. А. не се явяват.

Подс. И. Й. Й. и защитника му адв. А. не се явяват редовно призовани.

Подс. Т. Р. Р. също не се яви, не се яви и защитника му адв. Х., от която в постъпила молба, делото да се гледа в тяхно отсъствие, както и че поддържат касационната жалба.

Гражданският ищец Сухопътни войски втора механизирана бригада изпраща представител юрк. С., който пледира за оставяне в сила на съдебния акт, тъй като не са налице релевираните касационни основания. Съдът е изпълнил задълженията си и е установил правилно фактическата обстановка, водеща до единствено възможния извод, че подс. Я. и Р. са извършили вменените им във вина деяния. Налице са основанията на чл. 45 от ЗЗД за реализиране на гражданската отговорност на двамата подсъдими, като се възразява, че с възстановяване на сумата от 1584 лв. подс. Р. е изпълнил задължението си и е възстановил щетата, тъй като това не е целия й размер, като следва да се има предвид, че с другия подсъдим, те отговарят солидарно до пълния размер на щетата. Наложеното наказание намира за справедливо, поради което решението следва да остане в сила.

Представителят на ВКП предлага ВКС да остави без уважение касационната жалба, тъй като не са налице касационните основание посочени в нея. ВАпС е направил пълна оценка на събраните доказателствени материали и за това твърденията в жалбата за избирателното им и непоследователно обсъждане са неоснователни. Изводът на съда относно количеството недоставена дървесина се основава на вярна преценка и на използваните три способа за установяването му, поради което дадената правна оценка на поведението на подс. Р. е по чл. 212, ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а не по чл. 212, ал. 6 от НК, тъй като не е възстановена цялата сума по 2 предявения граждански иск и не е налице маловажен случай. Наказанието е съобразено с критериите за справедливост и с практиката на ЕСПЧ с оглед продължителността на воденето наказателно производство.

ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347 от НПК и поискания касационен контрол, намери следното :

Касационната жалба на адв. Х. е процесуално допустима, но по същество неоснователна.

С Присъда № 3/08.02.2018 г. постановена по нохд № 97/2017 г. по описа на Военен съд - Сливен, подс. И. Я. е признат за виновен в това, че през периода 05.10.2016 г. - 19.10.2016 г. в съучастие с подсъдимия Т. Р., чрез съставяне на документи с невярно съдържание съзнателно дал възможност на юридическото лице /наименование/ ЕООД - /населено място/ да получи без правно основание чуждо движимо имущество в размер на 3 579.84 лв., собственост на Сухопътни войски и на основание чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода.

Подсъдимият е оправдан по първоначалното обвинение по чл. 212, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Същият подсъдим е признат за виновен и в това, че през периода 05.10.2016 г. - 12.10.2016 г. във военното формирование, като длъжностно лице - Заместник командир по логистичното осигуряване на в.ф.

/№/ - /населено място/ с цел да набави за юридическото лице /наименование/ ЕООД- /населено място/ имотна облага злоупотребил с властта и служебното си положение, от което настъпили вредни последици за Сухопътните войски в размер на 3 579,84 лева и на основание чл. 387, ал. 3, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода и на лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност свързана с управление, съхранение, контрол и отчитане на финансови средства или стоково - материални средства за срок от две години, като е оправдан по обвинението да е злоупотребил с властта и служебното си положение по чл. 160, т. 34 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБ. Признат е за виновен и в това, че през периода 10.09.2016 г. - 16.11.2016 г. във в.ф. /№/- /населено място/ като длъжностно лице - Заместник командир по логистичното осигуряване във формированието злоупотребил с властта и служебното си положение и не изпълнил задълженията си по служба, от което настъпили вредни последици за Сухопътни войски - имуществена щета в размер на 9 225,50 лева и на основание чл. 387, ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил подсъдимия Я. да изтърпи едно общо наказание в размер на три години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 2 от НК присъединил към наказанието „лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност“, свързана с управление, съхранение, контрол и отчитане на финансови средства или стоково материални средства за срок от две години. На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ с изпитателен срок от четири години.

3

Подс. Т. Р. е признат за виновен в това, че през периода 05.10.2016 г. 19.10.2016 г. в съучастие с подс. Я. чрез съставяне на документи с невярно съдържание съзнателно дал възможност на юридическото лице /наименование/ ЕООД - /населено място/ да получи без правно основание чуждо движимо имущество в размер на 3579,84 лева собственост на Сухопътни войски и на основание чл. 212, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода условно, с изпитателен срок от три години, като го оправдал по първоначалното обвинение по чл. 212, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК.

Подс. И. Й. е признат за невинен в това, че през периода 05.10.2016 г. 19.10.2016 г. в съучастие с подсъдимите Р. и Я. като помагач, чрез използване на документи с невярно съдържание да е улеснил подсъдимия Р. да получи без правно основание чуждо движимо имущество в размер на 3 579,84 лева собственост на Сухопътни войски и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 212, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4 от НК.

Съдът е признал за невинен подс. Й. и в това през периода 05.10.2016 г. 12.10.2016 г. в /населено място/ да не е изпълнил задълженията си по служба и от това да е произлязла вредна последица - щета за Сухопътни войски в размер на 3579,84 лева и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 387, ал. 1 от НК.

Подсъдимите Я. и Р. са осъдени да заплатят солидарно на Сухопътни войски сумата 1995,00 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.10.2016 година до окончателното изплащане на сумата, а в полза на държавата държавна такса в размер на 79,80 лева върху уважения размер на гражданския иск. В останалата част претенцията е отхвърлена като неоснователна. Подсъдимият Я. е осъден да заплати на Сухопътни войски сумата 9225,50 лева обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.11.2016 година и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 369,02 лева.

Съдът се е произнесъл и по разноските по делото.

Присъда е протестирана от прокурор от ВОП - Сливен, от защитниците на подсъдимите Я. и Р., както и от представителя на гражданския ищец.

С Решение № 32/15.08.2018 г. ВАпС по внохд № 38/2018 г. е изменил присъда № 3/08.02.2018 г. по нохд № 97/2017 г. по описа на ВС - Сливен, като е преквалифицирал деянията вменени на подсъдимите Я. и Р. като такива по чл. 212б от НК и потвърдил присъдата в оправдателните й части.

По жалби на защитниците на подсъдимите Я. и Р. е образувано дело във ВКС, който с решение № 275/23.01.2019 г. по кнохд № 1059/2018 г. е отменил изцяло Решение № 32/15.08.2018 г. на ВоАС по внох № 38/18 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С Решение № 16/12.08.2019 г. по внох № 3/2019 г.,въззивният съд отменил Присъда № 3/08.02.2018 г. по нохд № 97/2017 г. по описа на Военен съд - Сливен и върнал делото за ново разглеждане на първостепенния съд, 4 като е приел, че по делото са допуснати съществени процесуални нарушения.

След връщане на делото с решение № 16/12.08.2019 г. по внох № 3/2019 г., Сливенски военен съд изменил присъдата, като решението на ВоАС е било обжалвано от защитниците на подс. Я. и подс. Р. пред ВКС. С решение № 21/15.04.2020 г. ВКС е отменил изцяло съдебния акт и отново върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Делото било върната на досъдебната фаза , като подсъдимите били отново привлечени от ВОП – Сливен с постановления от 09.06.2022 г. след което бил внесен обвинителен акт и е образувано нохд № 43/22 г. по описа на ВС – Сливен.

С присъда №6 от 21.06.2024 г. постановена по нохд № 43/22 г. Военен съд – Сливен е признал подс. бивш м-р И. Г. Я. за виновен в това, че през м. октомври 2016 г. /населено място/, подбудил и умишлено улеснил през периода от 5.10.2016 г.. до 19.10.2016 г., подс. гр. лице Т. Р. Р., управител на фирма /наименование/ ЕООД - /населено място/ като извършител да даде възможност на фирма /наименование/ ЕООД - /населено място/, да получи без правно основание чуждо движимо имущество в размер 3579,84 лв. собственост на Сухопътни войски с намерение да го присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на 2 години „Лишаване от свобода“. На основание чл. 304 НПК го признал за невиновен да е извършил деянието в съучастие с подс. бивш капитан И. Й. Й.- като подбудител и помагач и го оправдал по това обвинение.