Решение № 54 от 07.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20251110215919 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на В. А. И. против Наказателно постановление № 25-4332016428/10.07.2025 г., издадено от началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДП.

НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за недоказаност и обективна несъставомерност. Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява.

Поддържа подадената жалба, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.

Изразява становище в писмен вид. Претендира деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.10.2024 г. жалбоподателят И. влязъл на територията на Република България.

На 04.04.2025 г., около 20:42 ч. жалбоподателят управлявал в гр. София, по бул. „Черни връх” лек автомобил А. ***, ДК № ***, с посока на движение от ул. „Сребърна“ към бул. „Н. Й.

Вапцаров“. При проверка от екип на ОПП-СДВР, същият се легитимирал със СУМПС ***, 1 издадено в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. И. не разполагал със СУМПС, издадено от българските власти.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля И. С.; АУАН; НП; заявление; извлечение от сметка; възражение; справка за пътувания; справка за регистрация; картон на водач; заповеди за компетентност.

Макар разпитаният актосъставител да не изложи ясен спомен за хода и резултатите от проверката, установената фактология не е предмет на спор между страните.

В допълнение и касателно представените от жалбоподателя писмени доказателства, същите удостоверяват само използване на платежен инструмент, на територията на друга държава, но не и физическо местонахождение на титуляра му там, като се касае и за един-единствен календарен ден, т. е. установява се евентуално пътуване, но без елемент на трайност, който да подкрепи правните възражения на повереника.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложенето на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По приложението на материалния закон

НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното 2 следствие се установи по несъмнен начин, че на посочените дата, приблизителен час, място и посока на движение, жалбоподателят е управлявал ППС със СУМПС, издадено от Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, след като са били изтекли повече от три месеца от влизането му, на територията на Република България.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че Велев не е изпълнил задължението си по чл. 162, ал. 1 ЗДвП – след изтичане на тримесечен срок от влизането в страната или да подмени своето СУМПС с такова, издадено от националните власти, или да се въздържа от шофиране.

Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина евентуален умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал рисковия вмененото му по закон задължение, респективно – забрана за шофиране /общественоопасния характер на деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е подходил с безразличие към настъпването предвидените в закона административни последици.

Едновременно с това, обаче, съдът няма как да не коментира изменението на ЗДП с ДВ 64/2025 г., с което срокът е удължен на една календарна година. Доколкото това е по-благоприятен за дееца закон, по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, а самото деяние попада в рамките на този едногодишен срок, атакуваното НП подлежи на отмяна, на цитираното основание.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата страна би следвало да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната. При наличие на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, намира, че посоченият в договора размер се необоснован, „с оглед на целта“, по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС вр. чл. 4, § 3 ДЕС (вж. и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22), в който смисъл и справедливо възнаграждение се явява това от 200 лева.

По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-4332-016428/10.07.2025 г., издадено от началник на група при Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДП, на В. А.

И. била наложена глоба, в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДП.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР да заплати на В. А. И., ЕГН ********** сумата от 200 лева – деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски 3 районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4