Решение № 225 от 20.06.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Б., 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К. В. Н. при участието на секретаря Ива Стр. Т.а като разгледа докладваното от К. В. Н. Гражданско дело № 20241810101938 по описа за 2024 година

С исковата молба от И. М. Д. срещу „Л. Б. ЕООД ЕНД КО“ КД са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове във връзка с настъпила на 16.06.2023 г. трудова злополука: 1.) с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ - обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания и неудобства) в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането 16.06.2023 г. до окончателното изплащане; 2.) с правно основание чл. 200, ал. 3 КТ - обезщетение за имуществени вреди в размер на 2702,82 лв. (след изменение на иска), представляващи разликата между брутното трудово възнаграждение, следващо се за периодите 16.06.2023 г. – 12.12.2023 г. и 19.02.2024 г. – 23.03.2024 г., и получените обезщетения за временна неработоспособност, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; както и 3.) с правно основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД за сумата от 393,75 лв. (след изменение на иска) – мораторна лихва върху главницата от 2702,82 лв. за периода от 01.07.2023 г. до 22.10.2024 г. (датата на подаване на исковата молба).

Ищцата сочи, че работи на длъжност „Касиер – продавач (Обслужващ магазин)“ в магазин „Л.“ – гр. Б.. На 16.06.2023 г. по време на работа и в изпълнение на трудовите си функции ищцата претърпяла трудова злополука. Докато транспортирала стоки в склада с електрическа транспалетна количка (ЕТК), стъпалото на левия й крак било притиснато между количката и предпазен буфер на рампа, при което се стигнало до счупване на една от костите на стъпалото и изкълчване на друга. В същия ден ищцата била оперирана, извършена била репозиция и й била поставена метална остеосинтеза с три винта. Последвало лечение с аналгетици и антибиотици, превръзки 1 в амбулаторни условия, антикоагулантна терапия и др. В момента на травмата ищцата изпитала изключително силна болка, кракът й отекъл, изгубила чувствителност в пръстите и не можела да се движи. След операцията се придвижвала с патерици и проходилка – първия месец без натоварване на крайника, а следващите два – с постепенно натоварване. Следоперативните болки също били силни, поради проникването на имплантите в меките тъкани и постоперативния оток. Почти шест месеца (до 12.12.2023 г.) ищцата била в отпуск по болест, за което време разчитала на грижите на близките си, без помощта на които не можела да се придвижва, да поддържа личната си хигиена и да се преоблича. Това натоварвало ищцата емоционално. След завръщането си на работа, същата отново получила оток на травмираното място, болките й се усилили, което наложило нова операция за отстраняване на импланта. Отново последвало възстановяване, постоперативно лечение, затруднено обслужване с чужда помощ, придвижване с помощни средства и отсъствие от работа в продължение на повече от месец. Твърди се, че и към настоящия момент ищцата има неправилна походка, движи се затруднено и често с болезнено усещане. В заключение се претендира обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания и неудобства) в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането 16.06.2023 г. до окончателното изплащане; обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лв., представляващи разликата между брутното трудово възнаграждение, следващо се за периодите 16.06.2023 г. – 12.12.2023 г. и 19.02.2024 г.

– 23.03.2024 г., и получените обезщетения за временна неработоспособност, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба; както и 500 лв. – мораторна лихва върху главницата от 1000 лв. за периода от 01.07.2023 г. до датата на подаване на исковата молба (22.10.2023 г.). Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Не оспорва наличието на трудово правоотношение, както и трудовия характер на злополуката. Ответникът навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ответницата в размер на 80 %. Оспорва исковете по размер. Акцентира, че ищцата е получила 1200 лв. застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова злополука“, сключена от работодателя. В тази връзка прави възражение за намаляване на отговорността на работодателя на основание чл. 200, ал.

4 КТ. Ответникът излага подробни съображения относно твърдението си, че е осигурил здравословни и безопасни условия на труд – проведен инструктаж на ищцата, запознаване с оценка на риска за длъжността, осигуряване на специални защитни обувки с метално бомбе за работата с транспалетна количка и др. Акцентира се, че ищцата е проявила груба небрежност, не проявила ни най – малко внимание, като при маневра на рампата в склада се ударила в аварийния стълб, паднала назад и така била затисната от ЕТК. Ответникът твърди, че липсват обективни причини за 2 настъпване на злополуката – машината била изправна, настилката в склада била суха.

По същество се иска отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност - съдът да присъди обезщетения при отчитане на съпричиняване 80 %, в справедлив размер и при редукция на основание чл. 200, ал. 3 и ал. 4 КТ. Претендират се и разноските в производството.

В откритото съдебно заседание страните поддържат доводите и исканията си чрез процесуалните си представители. Подробни аргументи развиват от ответника и в писмени бележки.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От Трудов договор от 26.04.2022 г. и Допълнително споразумение от 28.06.2023 г. се установява, че ищцата към датата на злополуката е била в трудово правоотношение с ответното дружество, като е заемала длъжност „Касиер – продавач“.

С Разпореждане № 5104-22-72/27.06.2023 г., ведно Разпореждане № 5104-22-72 А/27.06.2023 г. на НОИ ТП – С. област, процесната злополука е приета за трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО. Двете разпореждания, представляващи неразделно цяло, окончателно са влезли в сила на 22.06.2024 г. като необжалвани, което се установява от Писмо изх. № 5101-22-76#/11.09.2024 г. на НОИ ТП – С. област.

Съгл. Епикриза от 19.06.2023 г., изд. от МБАЛ „Люлин“ ЕАД, ищцата е постъпила за лечение на 16.06.2023 г. и е изписана на 19.06.2023 г. с окончателна диагноза „Изкълчване на други и неуточнени части на стъпалото“. От данните от анамнезата се установява, че ищцата е постъпила в лечебното заведение с оплаквания от силни болки и оток в областта на левия долен крайник, съобщила е изтръпване на пръстите и невъзможност за движение. Извършени са изследвания, сред които и рентгенография на стъпало и пръсти. Установена е фрактура по горната повърхност на навикуларната кост, разместване и луксация на първата метатарзална кост. Ищцата била оперирана, извършена била репозиция и й била поставена метална остеосинтеза с три винта. Предписана е медикаментозна терапия по схема и е препоръчана рехабилитация.

Според Епикриза от 22.02.2024 г., изд. от МБАЛ „Люлин“ ЕАД, на 19.02.2024 г. ищцата отново е постъпила в лечебното заведение за екстракция на остеосинтезния материал, за което й е извършена втора операция. При това второ постъпване в болница ищцата е била отново с оточно ляво ходило и палпаторна болка в областта на цикатрикса, със запазен обем от движения на глезенната става, но с нарушена походка.

След втората операция е изписана на 22.02.2024 г.

От първичния болничен лист от 19.06.2023 г. се установява, че след четирите 3 дни болничен престой, на ищцата е предписан 30 дни домашен престой, поради временната неработоспособност, предизвикана от процесната трудова злополука. С болничен лист от 21.08.2023 г. е предписан още 30 дни домашен – амбулаторен режим на лечение. С болнични листи от 18.10.2023 г. и от 22.02.2024 г. са предписани още два пъти по тридесет дни домашен режим на лечение.

От Епикриза за периода 10.01.2025 г. – 17.01.2025 г., изд. от „МБАЛ – Б.“ ЕООД, се установява, че ищцата е била хоспитализирана за физиотерапевтично лечение, като изследванията са установили оток и ограничени и болезнени активни движения в първа метатарзална става, накуцване с ляв крак.

От Фиш за м. май 2023 г., изд. от „Л. Б. ЕООД ЕНД КО“ КД, се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за съответния месец е било 1590,52 лв.

От Удостоверение № 22-00187739/23.05.2024 г., изд. от НОИ ТП – С. област, се установява, че за периода от м. юни 2023 г. до м. март 2024 г. (вкл.) на ищцата е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност в общ размер 8666,72 лв.

Във връзка със задължението на работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, по делото са ангажирани като доказателства съгласувани и утвърдени: Начален инструктаж за безопасна работа, Програма за провеждане на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, Инструкция за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товароразтоварни работи и ръчна работа с тежести в магазините, Правила за безопасност на труда при извършване на товаро – разтоварни работи, Инструкция за безопасна работа с електрическа транспалетна количка (ЕТК), Заповед № 11-ЗБУТ/09.01.2023 г. относно определяне на видовете инструктажи; лицата, които ще бъдат инструктирани; програма за провеждане на инструктажите и лицата, които ще проведат инструктажа, Протокол за запознаване на служителите във филиал F 831 с: Правилник за вътрешен трудов ред от 01.03.2014 г., Актуално противопожарно досие на обекта, Оценка на риска от 14.07.2021 г., Заповед и списък на лични предпазни средства, работно облекло и специално работно облекло № 252-ЗБУТ/05.09.2022 г. и Приложение 1, Заповед за почивка и хранене № 304-ЗБУТ/27.02.2012 г., Заповед ФРТП № 305-ЗБУТ/27.02.2012 г., Заповед № 018-ПБЗН от 11.10.2022 г., Правила за поведение по БЗР във филиали.

Приложен е и Протокол за оценките от държавен изпит/ изпит за придобиване на професионална квалификация № 51/03.05.2022 г. за подемно – транспортна техника, нископовдигачи, като в позиция 11 фигурират имената на ищцата с поставените й отлични оценки по теория и практика. От Свидетелство за правоспособност рег. № 10831-641/04.05.2022 г. и Удостоверение за професионално обучение рег. № 13757797/04.05.2022 г. се установява, че ищцата е завършила квалификационен курс „Водач 4 на електрокари и мотокари в предприятията“ и е придобила правоспособност за това.

Съгл. Протокол № 245 – ЗБУТ от 16.06.2023 г. за резултатите от извършеното разследване на злополука, станала на 16.06.2023 г., комисия при работодателя е установила, че при транспортиране в склад на бокс с ЕТК, служителят притиска крака си в буфер на рампа, поради невнимание и бързане. Същият механизъм на настъпване на злополуката е описан от пострадалата в Доклад за злополука от 16.06.2023 г., в докладна от 20.06.2023 г. и в писмени обяснения от 16.06.2023 г. от Д. Н. Г. и Н. П. Д. – В..

От Служебна бележка изх. № 01-24-2434#5/10.12.2024 г., изд. от ЗЕАД „Б. Ж. В.

И. Г.“ ЕАД, се установява, че на ищцата е изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Трудова злополука“ на 22.05.2024 г. в размер на 1200,00 лв.

Св. М. А. Х., бивш работник на ответното дружество, заявява, че е била ръководител на втора смяна, когато се е състоял процесният инцидент. За него разбрала от първата смяна и по – конкретно от мениджъра на филиала. Заявява, че поначало инструктажите при работодателя се провеждали надлежно. Служителите, които работели с транспалетни колички, не се допускали да управляват тези колички, преди да им бъде издаден съответният документ за това. Въпросната рампа, където настъпил инцидентът, била тясна, две колички не можели да се разминат, а трябвало да се изчакват. Когато товарът бил по – солиден, управлението на количките още повече се затруднявало.

Св. С. Д.Д., съпруг на ищцата, подробно си спомня обстоятелствата около инцидента и е бил пряк свидетел на целия възстановителен процес. В деня на злополуката, съпругата му се обадила по телефона рано сутринта след 8:00 ч., съобщила му за случилото се и той отишъл да я прибере от работа. Заварил я да седи на стол, закарал я на лекар в гр. Б., оттам я препратили към болница в гр. С., където й била извършена операция. В първия един месец след операцията, ищцата не можела да се обслужва самостоятелно. Предимно лежала, за кратко сядала на стол. Къпела се с помощта на съпруга си, докато седяла на стол в банята. После започнала да се придвижва с помощта на патерица и проходилка, без да стъпва на травмирания крак.