Решение № 5628 от 05.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5628 гр. София, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря СТ. ИЛ. Ч. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20231110215605 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 31/05.10.2023г. , издадено от Главен Инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), с което на основание чл.53 от ЗАНН вр. чл.408д, ал.3 от ЗСВ вр. чл.27 от ЗАНН е наложено административно наказание „парична глоба“ в размер на 300.00 (триста) лева на СЪДИЯ М. Р. А., с ЕГН:********** за административно нарушение по чл.408а, ал.1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) вр. чл.175а, ал.1, т.1 от ЗСВ.

Санкционираното лице обжалва НП, с инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено административно нарушение и се релевират твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят съдия А., редовно призован, се явява лично, като излага допълнителни съображения по съществото на спора.

Счита се, че е налице чл.28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от надлежен процесуален представител, който инвокира доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна жалба. Заявява се, че случая не е маловажен. Претендират се разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото 1 писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

I. Въззивната жалба е депозирана на 30.10.2023г. в законоустановеният 14 (четиринадесет) дневен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, връчено на 24.10.2023г. (с пощенско клеймо на обратна разписка на „Български пощи“, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

В настоящото административно-наказателно производство не се спори от страните по фактите и събраната в преписката доказателствена съвкупност.

Спорният по делото въпрос е правен и касае дали конкретното административно нарушение е маловажен случай или не е такова.

Жалбоподателят М. Р. А. встъпил като съдия в Районен съд – Тетевен на 30.06.2023г. Съдия А. има семейство, което живее в гр.София. В пет дневен срок от встъпването си като съдия подал първоначална първа декларация за имуществено положение. Декларацията била адресирана към кадровия орган Висш съдебен съвет (ВСС) на Република България. В срок до 31.07.2023г. съдия А. следвало да подаде втора първоначална декларация за имуществено положение и към ИВСС. Като встъпващ съдия в съдебната система, съдия А. не се ориентирал за срока за подаването на втората встъпителна декларация и към ИВСС до 31.07.2023г. Същият от узнаването на това задължение попълнил веднага електронна форма на образеца за встъпителната декларация за имуществено положение в гр.Тетевен. Данните в декларацията били същите като от тази, подадена до ВСС в петдневния срок от встъпването му като съдия. Валидирал декларацията си с уникалното за нея контролно число на 09.08.2023г. и я подал лично в ИВСС с вх. № 23143 на 11.08.2023г., след като пътувал от гр.Тетевен към гр.София. Съдия А. искал да окаже пълно съдействие на ИВСС за извършване на проверката на имущественото му състояние, като предоставил към тази декларация в полза на ИВСС и извънсъдебна декларация-образец за съгласие за разкриване на банкова тайна за него и членовете на семейството му (без да се провежда специалното за целта по искане на ИВСС охранително производство пред съда за разкриване на банкова тайна, когато магистратът не дава предварително съгласие за разкриване на такава информация). В рамките на извършената проверка от свидетелите – актосъставителят Ц. Б. Д. и свидетелят Н. В. П. – длъжностни лица експерти в ИВСС, спрямо жалбоподателя съдия А. бил съставен АУАН № 31 от 28.08.2023г. След неговото връчване по надлежния ред по ЗАНН е издадено НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 31/05.10.2023г. , издадено от Главен Инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет 2

(ИВСС), с което на основание чл.53 от ЗАНН вр. чл.408д, ал.3 от ЗСВ вр. чл.27 от ЗАНН е наложено административно наказание „парична глоба“ в размер на 300.00 (триста) лева на СЪДИЯ М. Р. А., с ЕГН:********** за административно нарушение по чл.408а, ал.1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) вр. чл.175а, ал.1, т.1 от ЗСВ.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и еднопосочен начин от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на свидетелите – актосъставителят Ц. Б. Д. и свидетелят Н. В. П. – длъжностни лица експерти в ИВСС, които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Съдът намира, че показанията на разпитаните свидетели кореспондират на писмените доказателства по делото, доколкото всички доказателствени материали са свързани с изясняването на фактическата обстановка по случая. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитаните свидетели да описват някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо покъсно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл.408а, ал.1 от ЗСВ съдия, прокурор или следовател, който не подаде в срок декларация по чл. 175а, ал. 1 , се наказва с глоба в размер от 300.00 до 3000.00 лева.

По делото се установява, че жалбоподателя съдия М. Р. А. е извършил административно нарушение от формална страна по чл.408а, ал.1 от ЗСВ вр. чл.175а, ал.1, т.1 от ЗСВ, съгласно установените факти (описани в мотивната част на настоящото решение).

Единственият спорен въпрос по делото е правен и се отнася до това дали нарушението на жалбоподателя съдия А. е маловажен случай, 3 съгласно чл.28 от ЗАНН.

Критериите за определяне на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН са регламентирани в чл. 93, т. 9 от НК , който по отношение на ЗАНН се прилага субсидиарно и съгласно който „маловажен случай“ е този, при който извършеното административно нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административните нарушения от съответния вид.

Преценката за това дали дадено деяние представлява маловажен случай е комплексна и индивидуална във всеки отделен случай и се определя от фактите по делото, съотнесени към разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК.

В текста на чл. 93, т. 9 от НК се съдържа легално определение на понятието „маловажен случай“, като съгласно трайната съдебна практика, маловажността на случая се преценява съобразно предписанията на тази правна норма. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК деянието представлява „маловажен случай“, когато с оглед липсата или незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид.

От съдържанието на нормата се установява, че дали случаят е маловажен се определя не само от липсата или незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи обстоятелства, при които е извършено деянието, като по-ниската степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи, може да даде основание за разграничаването му от административно нарушение и з а приемане на извода, че се касае за маловажен случай (ТР № 58/1986 г. на ОСНК на ВС).

В същата насока е и ППВС № 6/1971 г. , съгласно което маловажността на случая се определя от по-ниската степен на обществена опасност на деянието, изводима, както от оценката на вредните последици от извършването му, така и от другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, (личността на извършителя, подбудите, начина на извършване на деянието), преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка.

Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното - (Решение № 19/2008 г. на II н.о., Решение № 69/2010 г. на II н.о., Решение № 306/2009 г. на III н.о.).

Настоящият съдебен състав извърши с решението си по делото правна преценка и правни изводи, основавайки се на доказателствата по делото и закона, чрез които „преоцени“ ценени и определени от законодателя наказания по състава на чл.408а, ал.1 от ЗСВ вр. чл.175а, ал.1, т.1 от ЗСВ със 4 заложените от него абстрактни и формални за тях законови предели и извърши суверенно друга оценка, неприсъща на законодателна идея за криминализирания административно-наказателен състав, като модел на дефинирани определени видове наказателна дейност на държавната политика в частта на предвидените законови санкции. Съдът, именно, чрез тази правораздавателна преоценка на обществените отношения, свързани с регулирането на принципа на Държавата всеки деец да бъде наказан съразмерно, справедливо, пропорционално и законосъобразно наказание в конкретен вид и размер за извършено административно нарушение, то по повод на всеки конкретен случай при отчитане на конкретните факти и доказателствата по делото, ръководно-решаващият орган на наказателния процес може да снижи интензитета на административно-наказателната репресия чрез прилагане на собствен индивидуален подход към случая, като определи съразмерна, пропорционална, справедлива и законосъобразна форма на административно-наказателната намеса на Държавата и чрез отправянето на предупреждение по чл.28 от ЗАНН към личността на жалбоподателя съдия А. с оглед обществената опасност на деянието и личността на дееца.

Налице е маловажен случай на деяние, защитавано от административно-наказателния състав по смисъла на чл.408а, ал.1 от ЗСВ вр. чл.175а, ал.1, т.1 от ЗСВ.

Разпечатката съдържа 35 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2f3eaa83-9583-492b-b2d3-ec5e7814b789