Решение № 88 от 07.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Пловдив, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330104805 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по обективно евентуалносъединини искове по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД по искова молба на С. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Н. срещу „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”, етаж 2, офис 40- 46 за прогласяване нищожността договор за предоставяне на поръчителство от *** поради липса на основание, евентуално нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора съдържаща задължение за плащане на възнаграждение на дружеството в размер на 244,15 лв.

Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответник е сключен договор за гаранция на *** с цел обезпечаване на задължение по договор за заем между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД от същата дата. Договора за заем е нищожен поради нарушения на ЗПК. Поради това и договора за гаранция като обезпечение на нищожна сделка се явява недействителен.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Отрича липсата на връзка между договора за заем и договора за гаранция.

1

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност доводите на страните и представените доказателства намира за установено от фактическа страна следното.

От представените писмени документи- договор за заем от *** сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД и договор за предоставяне на гаранция от *** сключен между ищеца и ответника, е видно, че на посочената дата между трето лице и ищеца е постигнато съгласие за предоставяне в заем на последния на парична сума от 400 лв., дължима на 5 месечни вноски при ГЛП 40% и ГПР 48,33 %. В същия е предвидено предоставяне на гаранция за изпълнение на задължението от одобрено от кредитора лице. В постигнатото между гаранта и кредитополучателя споразумение за поемане на задължението за плащане на вземането е договорено възнаграждение в полза на гаранта от 244,15 лв. При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника се установява, че едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД, с основен предмет на дейност гаранционни сделки, е "Изи Асет Мениджмънт" АД. Следователно печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Изи Асет Мениджмънт" АД, в случая- кредитор. Това налага извод, че уговореното възнаграждение по този договор ще бъде разпределено като печалба на заемодателя "Изи Асет Мениджмънт" АД. Следователно с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на заема, а предоставяне на още едно възнаграждение на кредитодателя , което допълнително оскъпява договора за кредит. Тъй като в договора за кредит не се съдържа информация за начина на изчисляване на ГПР и дали предвиденото възнаграждение на гаранта е включено е налице нарушение на изискванията на чл. 10 и 11 от ЗПК. Тези нарушения са е достатъчни, за да се приеме, че договорът за заем е е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД. недействиетелността на същия е пречка да се приеме, че е налице основание за сключване на договора с акцесорен характер.

Ето защо предявения иск е основателен и следва да се уважи изцяло.

Поради уважаване на предявения главен иск съдът не дължи произнасяне по евентуално съединените с него други такива.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се 2 дължат направените по делото разноски относно двата иска или сумата от 50 лв. за държавна такса. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. Н. следва да се определи служебно възнаграждение в размер от 200 лв. при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото.

На ответника разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожен договор за предоставяне на гаранция от от *** сключен между С. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: *** и "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж. к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, поради липса на основание.

ОСЪЖДА "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28 да заплати на С. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 50 лв.(петдесет лева) за разноски за производството.

ОСЪЖДА "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28 да заплати на адвокат С. К. Н. ЕИК ********** с адрес на дейност ***, сумата от 200 (двеста) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3