Решение № 1374 от 22.04.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1374 гр. Варна, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20213110103137 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от "С. м-т. л.-д. " ЕООД, срещу И. П. М., К. Т. З., Л. К. Ф. Г., „Л.“ ООД, „В. г.“ АД, М. К. Я., Б. К. К. и С. Л. С., искове с правно основание чл.32, ал.2 от Закона за собствеността, за разпределение ползването на 5 закрити паркоместа, намиращи се в закрит гараж на партерния етаж, в сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. гр. В., ж. к. ... № ..., разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, индивидуализирани както следва: гаражно място 1- площ от 18,75 кв.м., находящо се в партера на сградата, при съседи: гаражно място 2, паркомясто 8 и път гаражно място 2 – площ 17 кв.м., находящо се в партера на сградата, при съседи: гаражно място 1, паркомясто 3 и път гаражни места 3 и 4 – с обща площ от 30,56 кв.м., находящи се в партера на сградата при съседи: гаражно място 5, гаражно място 2 и път гаражно място 5 – площ от 15,28 кв.м., находящо се в партера на сградата при съседи: гаражно място 3, гаражно място 4 и път и на цялото незастроено дворно място в поземлен имот с идентификатор № ***, адрес: гр. В., кв. ... № ... с площ от 306 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – комплексно застрояване, номер по предходен план-2336, кв.6, парцел 9, съседи на имота по скица – ПИ с идент.

*** и ПИ с идент. ***; /л.209/, в което има три паркоместа, както следва паркомясто 6 – площ от около 15,00 кв.м., находящо се в южната част от двора на сградата, при съседи: паркомясто 7, южна фасада на сградата и път паркомясто 7 – площ от около 15 квм.м, находящо се в южната част на двора на сградата при съседи: паркомясто 6, южна фасада на сградата и път. паркомясто 8- площ от около 25 кв.м., находящо се в северната част на двора на сградата, при съседи: гаражно място 1, северна фасада на сградата и път. / уточнени с молба на л.207 от делото/, като на ищцово дружество се предостави ползването на 2 паркоместа.

Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 1

№***, находящ се на адрес: гр. В., кв. ... № ..., и представляващ магазин с ателие и склад на две нива, с обща площ от 455,68 кв.м., ведно с принадлежащите към имота 32,1008% идеални части от общите части на сградата, разположена в поземлен имот с идентификатор №***, целият с площ от 306 кв.м., от които посочва, че притежава 91 кв.м. идеални части. Излага, че сградата се състои от общо 7 самостоятелни обекта в режим на етажна собственост, като разпределението на идеалните части от общите части на сградата било, както следва: И. П. М., като собственик на офис №5, притежавала 11,1669% ид.ч.; К. Т. З. и Л. К. Ф. Г., собственици на офис №4, притежавали общо 11,1614% ид.ч.; дружеството „Л.“ ООД, собственик на офис №3, притежало 11,1614% ид.ч.; дружеството „В. г.“ АД, собственик на офис №2, притежавало 11,1669% ид.ч.; М. К. Я. и Б.

К. К., собственици на офис №1, притежавали общо – 3,0187% ид.ч., а С. Л. С., собственик на кафе-сладкарница, притежавал 10,7078% ид.ч. Посочва се, че на партерния етаж на сградата били разположени 5 броя закрити паркоместа, а в незастроената част на поземления имот - 3 броя открити паркоместа. Излага се, че закритите паркинг-гаражи на партерния етаж, били отредени като такива със самия одобрен архитектурен проект и били предназначени за общо ползване от етажната собственост. Твърди се, че същите в своята съвкупност, а не като отделни обекти, отговаряли на изискването за самостоятелен обект по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на ЗКИР, което определяло техния статут на обща съсобствена вещ на членовете на етажната собственост, а не на обща част от сградата. Излага се, че процесните паркинггаражи по проект, както и по функционално предназначение, представлявали съсобствена вещ на притежателите на самостоятелни обекти в сградата, предназначена за общо ползване.

В уточнителната молба от 14.12.2021 г. се излага, че страните са единствените собственици на самостоятелни обекти в сградата и на ид.части от дворното място, в което тя е построена и се конкретизира искането на ищеца за разпределение ползването на цялото дворно място при осигуряване на необходимия общ достъп до сградата. Твърди се, че съсобствениците не успявали да постигнат съгласие за начина и реда на ползване на съсобствените вещи, което налагало предявяване на настоящия иск. Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника „В. г.“ АД, с който поддържа, че предявеният иск е недопустим, евентуално неоснователен. Излага, че ищецът не е съсобственик на процесните паркинг-гаражи, поради което не е активно легитимиран да предяви настоящия иск. Ответникът твърди, че е собственик на офис №2, построен в сграда №1, с обща площ от 158,44 кв.м., ведно с 40 кв.м. от поземлен имот с идентификатор №***, целият с площ от 306 кв.м., както и на гараж №2, находящ се в същата сграда, разположена в гореописания поземлен имот. Посочва, че имотите били придобити от дружеството „А. и Д.“ ООД, в резултат на преобразуване чрез вливане, от приемащото дружество – „В. г.“ АД. Твърди се, че притежаваният от дружеството гараж №2, е обособен като самостоятелен обект, като притежава и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. В условията на евентуалност се твърди, че „В. г.“ АД е придобило гореописания гараж по давност, на осн чл.79 ЗС. Моли производството по делото да се прекрати като недопустимо, в условията на евентуалност – предявения иск да се отхвърли като неоснователен. Иска присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. П. М. е депозирал отговор на исковата молба, в който излага, че предявеният иск е недопустим, евентуално неоснователен.

Оспорват се всички изложени в исковата молба обстоятелства. Твърди се, че ищцовото дружество притежава единствено самостоятелен обект с идентификатор

№***, ведно с принадлежащите 32,1008% ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата, но се оспорва същото да притежава самостоятелен обект в партера, представляващ - гараж в сграда. Излага, че петте закрити паркоместа са самостоятелни обекти, а не обща част на сградата. Иска се прекратяване на производството като недопустимо, евентуално – отхвърляне на иска като неоснователен. Моли са присъждане на разноски и релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответниците М. К. Я. и Б. К. К., с който се оспорва иска като недопустим, евентуално неоснователен. Оспорва се, че с посочените в исковата молба лица се изчерпва кръга на актуалните собственици на самостоятелни обекти в сградата. Оспорва се броя на СОС да е 7. Оспорва се правния статут на закритите паркинг-гаражи да е за общо ползване от етажната собственост. Оспорва се 2 поземления имот, в който е изградена сградата да е в режим на обикновена съсобственост.

Оспорва се, че Общото събрание на ЕС не е взело решение за разпределение на ползването на външните паркоместа и закритите паркинг-гаражи, както и че не е постигнато устно съгласие между съсобствениците по този въпрос. Изложено е, че в поземлен имот с идентификатор *** е изградена и въведена в експлоатация нежилищна сграда, съгласно данните от КККР, с предназначение „друг вид обществена сграда", със застроена площ от 161 кв.м., с 5 етажа и 11 самостоятелни обекта, а на приземния етаж са разположени обекти с идентификатори № ***, ***, *** и

***, като същите са с предназначение - гараж и конкретно вписан собственик за всеки един от тези обект. Посочва се, че нито един от тези обекти не се притежава в съсобственост с ищеца. Твърди се, че в сградата не съществуват обекти с характеристика на „закрити паркинг-гаражи". Ответниците излагат, че са собственици на недвижим имот, находящ се в процесната сграда, изградена върху горепосочения поземлен имот, а именно: офис №1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***, ведно с 3,0187% ид.ч. от общите части на сградата, ведно с 15 кв.м. ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, както и на паркомясто №8, находящо се в двора на ниво партерен етаж, с полезна площ от 25,04 кв.м. Твърди се, че освен горепосочените 4 бр. самостоятелни обекти с предназначение – гараж, разположени на първи етаж, в свободната дворна площ били осигуР. 3 бр. места за паркиране, които съгласно чл.37, ал.4, т.3 ЗУТ имали статут на принадлежност към съответните самостоятелни обекти в сградата. Посочва се, че в сводната дворна площ имало предвидени още 2бр. места за паркиране, обозначени с №6 и №7, разположени от западната страна на сградата, за които нямало данни същите да са със статут на принадлежност към конкретни СОС в сградата, и за които съсобствениците на поземления имот са приели решение по реда на чл.32, ал.1 ЗС за определяне начина на използване на същите. Твърди се, че решението било прието в началото на 2016 г., било надлежно оформено в писмена форма, доведено до знанието на членовете на етажната собственост и предоставено на домоуправителя за сведение и изпълнение, като се посочва, че същото обвързвало и по-късно придобилите собственост в сградата лица. Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

В срок е постъпил отговор от Л. К. Ф. Г., действаща чрез особен представител, с който се излага становище за недопустимост на иска. Твърди се, че ищеца не е собственик на процесните паркинг-гаражи и не е активно легитимиран да предяви иск за разпределение на ползването им. Излага, че при справка в сайта на АГКК било видно, че процесните 5 паркоместа, всъщност били със статут на самостоятелен обект в сградата. В условията на евентуалност се излага, че искът е неоснователен, доколкото ищецът не е представил доказателства, че е съсобственик на процесните имоти, както и че не е постигнато разбирателство между съсобствениците за ползването на паркоместата. Моли производството да бъде прекратено като недопустимо, евентуално искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника К. Т. З., чрез назначения от съда особен представител, с който се излага становище за допустимост на иска.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника „Л.“ ООД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника С. Л. С..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника К. Г. С. / конституирана с определение от 24.01.2023 г. –л.276/.

В подадено от ищеца становище от 21.02.2022 г. се поддържа, че закритите места за паркиране са „гаражни места“ по представените титули за собственост и не отговарят на законовите изисквания за гаражи и съответно за самостоятелни обекти на право на собственост. Поддържа се, че договорите за прехвърляне на закритите гаражни места са нищожни, поради невъзможен предмет. Счита се, че невъзможен предмет има договора за покупка от страна на ответниците М. Я. и Б. К., на обект- пакромясто 8, разположено в незастроената част на дворното място.

С определение от о.с.з. от 15.03.2023 г., на осн. чл.226, ал.2, изр.1 ГПК като трето лице-помагач на страна на ответниците С. Л. С. и К. Г. С. е конституирано „А. за п. и. д. п. и. п. – д-р С. Х.а-2014“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., 3 ул. ... № ... / л.300 гръб/.

С определение от о.с.з. от 20.10.2023 г., на осн. чл.226, ал.2, изр.1 ГПК като трето лице-помагач на страна на ответника „В. г.“ АД е конституирано същото дружество /л.385 гръб/.

В о.с.з., проведено на 21.04.2023 г. третото лице-помагач, че процесуалния си представител е изразил становище, че в него интерес е да му се разпредели място за паркиране.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: