Определение № 353 от 13.07.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 353 гр. Кюстендил, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Петър Л. Мичев като разгледа докладваното от Петър Л. Мичев Въззивно частно гражданско дело № 20261500500274 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ти Би АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, чрез юрк. Д. И. срещу Разпореждане № 4327/08.06.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 1800/2026г. по описа на КнРС, XXI състав, в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК срещу Ф. Тр. С., ЕГН ********** за заплащане на следните суми: за сумата над 202,13 € до пълния претендиран размер от 569,51 € – главница по Договор за потребителски кредит № 7200312213452/04.10.2024 г.; 216,49 € – договорна възнаградителна лихва за периода от 15.06.2025 г. до 14.04.2026 г.;

10,86 € – законна лихва за забава за периода от 15.06.2025 г. до 29.04.2026 г.

Излагат се съображения за незаконосъобразност на оспореното разпореждане в обжалваната част. Жалбоподателят не е съгласен с извода на заповедния съд за липса на яснота относно начина на формиране на ГПР, неговите компоненти и представянето им в договора за потребителски кредит сключен с длъжника. Счита, че националното и европейското законодателство не поставят изискване към съдържанието на договора да се посочват компонентите на ГПР, каквото задължение е налице за референтния лихвен процент съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК. Сочи, че ГПР е изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Общата дължима сума по кредита също е посочена, към която е включена и отпуснатата сума за заплащане на застрахователни услуги, превеждани на трето лице.

Потребителят е бил наясно и е изразил съгласие с параметрите на договора.

На следващо място, предоставената застраховка към кредита не е била задължително условие за сключването на кредита, а е следствие на изразеното 1 от длъжника съгласие за застраховане, поради което не е част от ГПР.

Застрахователните премии не са заплатени с лични средства на длъжника, а чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс, който е част от общия размер на предоставения кредит. Затова счита за неправилен и следващия извод на съда, а именно, че начисляването на договорна лихва върху застрахователната премия представлява по същността си договорна клауза, която е неравноправна и потребителят не е бил наясно и не е бил съгласен с нея. Във всеки един момент потребителят е можел да се откаже от предоставената застраховка без това да доведе до промяна на условията и параметрите на предоставения кредит. Моли за отмяна на атакуваното разпореждане в обжалваната част и за уважаване на заявлението, след което да му бъдат присъдени разноски в пълен размер.

На осн. чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

За да се произнесе, въззивният съд съобразни следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Заповедното производство е образувано по заявление на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Ф. Тр. С., ЕГН ********** за заплащане на следните суми: 569,51 € – главница по Договор за потребителски кредит № 7200312213452/04.10.2024 г., ведно със законната лихва от 11.05.2026 г. до окончателното изплащане на задължението; 216,49 € – договорна възнаградителна лихва за периода от 15.06.2025 г. до 14.04.2026 г.; 10,86 € законна лихва за забава за периода от 15.06.2025 г. до 29.04.2026 г.

Претендирани са и разноски.

Към заявлението са представени: договор за потребителски кредит № 7200312213452/04.10.2024 г.; извлечение от счетоводните книги на банката; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит; заявление-декларация за установяване на договорни отношения с длъжника; декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗМИП; декларация за определяне на изискванията и потребностите за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, Допълнителните медицински услуги „Второ медицинско мнение и „Програма за превенция на здравето, предоставени от Mediguide International; Сертификат № 172003122134522024 за посочените застрахователни програми, ведно с общите им условия; уведомление за предсрочна изискуемост, както и обратна разписка за получаването му от длъжника.

С Разпореждане № 3546/14.05.2026 г. заповедният съд е оставил без движение заявление вх. № 6683/11.05.2026 г. като е указал на заявителя да 2 уточни дали и къде в договора за кредит са посочени компонентите на ГПР, както и дали длъжникът е погасил част от дължимите суми по същия, респ. каква част, вкл. застрахователна премия.

С молба вх. № 7774/27.05.2026 г. заявителят е посочил, че ГПР е изчислен върху общия размер на кредита – 1 150,40 лв. Договорната лихва и обезщетението за забава са начислени върху тази сума, която включва предоставената парични средства за общо ползване и тези за заплащане на избраната застрахователна услуга.

С Разпореждане № 3997/29.05.2026 г. съдът е оставил заявлението без движение за втори път, като е дал последна възможност на заявителя да посочи дали длъжникът е погасил част от дължимите суми по кредита, респ. в какъв размер.

С молба вх. № 8362/04.06.2026 г. заявителят е уточнил, че длъжникът е извършил плащания по кредита в общ размер на 206,90 €.

С Разпореждане № 4327/08.06.2026 г. заповедният съд е намерил заявлението за частично основателно. Приел е, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като в него не са посочени компонентите на ГПР, поради което длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, след като се приспаднат направените от потребителя плащания. За пълнота е посочил, че от договора е видно, че застраховката е прибавена към главницата по кредита, което формално би довело до изключването ѝ от обхвата на ГПР. Застраховката е допълнителна услуга, която на практика е задължителна за получаване на кредита, поради което подлежи на включване в ГПР. По тези съображения е отхвърлил заявлението за всички останали суми, с изключение на главницата по договора след съответното приспадане на платените от длъжника суми. Тази разпоредителна част е предмет на проверка понастоящем.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

В производството по чл. 417 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. Съдът проверява налице ли са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и дали актът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаването му.

Първият спорен въпрос се отнася до това нарушени ли са от страна на кредитодателя разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК. По него съдът намира следното: В чл. 11, ал. 1 ЗПК е установено задължителното съдържание на всеки договор за потребителски кредит, част от което е и годишният процент на разходите (ГПР). Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за 3 потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно § 1.1 ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

С оглед изясненото съдържание на понятието „общ разход по кредита“ се налага изводът, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договора за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в неговия обхват, а оттам и в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Когато в договора за потребителски кредит не е посочен годишен процент на всички разходи по § 1.1 ЗПК законодателството допуска този договор да се счита освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане само на предоставената в заем главница от страна на потребителя (С 714/22). На непосочване на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни и ситуация като настоящата, в която договорът съдържа само крайния размер на ГПР в проценти, без да са предоставени необходимите за изчисляването му данни и как реално е определен ГПР – по компоненти (448/17).

Видно от приложения договор № 7200312213452/04.10.2024 г., като размер на кредита е посочена сумата от 800 лв. (409,03 €), а като общ размер на кредита 1 150,40 лв. (588,19 €), ведно с вкл. застрахователна премия в общ размер на 350,40 лв. (179,16 €). По този начин стойността на застрахователната премия е приобщена към главницата по договора, а лихвите са договорени като дължими върху общия размер на кредита, включващ два компонента – сумата за лично ползване и застрахователната премия. Липсва обаче посочване на всички разходи по отделно, които потребителят-длъжник 4 следва да направи във връзка с кредита, респ. дали те са отчетени при определяне на ГПР в размер на 55,11 %. Липсва ясно разписана методика за формиране на този размер, както и кои компоненти точно са включени в него.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, включена или невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, което от своя страна е предпоставка за въвеждане в заблуждение на средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването на договора. И доколкото ГПР по кредита е най-съществената част от предмета на паричното кредитиране, която служи за ориентиране на потребителя в предлаганите продукти и му дава възможност да направи обективно обоснован извод за съответствието на предлаганата от кредитодателя услуга със собствения му личен интерес, то изискванията към определянето на ГПР са законово завишени. Затова настоящия състав приема, че дори и да са установими компонентите, формиращи ГПР, информираният избор за сключването на договора е компрометиран. Задължението за посочване в договорите за потребителски кредит на методиката и компонентите, въз основа на които се определя ГПР се отнасят не само до изчисляването на референтния лихвен процент съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9а, но и до ГПР. Затова и възражението на жалбоподателя в този смисъл е неоснователно. Изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК не са спазени, което прави процесния потребителски договор недействителен, на осн. чл. 22 ГПК.