Решение № 4627 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4627 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20251110209735 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № *****, издадено от С. Д. – Началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с което на ***** с ЕИК:********* за извършено нарушение по чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., издадена от Министъра на финансите (МФ), вр. чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл. 53, ал. 2, вр. чл. 83 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъбразност на обжалваното наказателно постановление /НП/, като в допълнение се излага, че същото е издадено и при неясна фактическа обстановка. Сочи се, че от процесното НП не става ясно в какво точно се състои извършеното от дружеството жалбоподател нарушение, като в тази връзка се изтъква, че вменената за нарушена норма на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. предвижда няколко хипотези на нарушение без наказващият орган да е уточнил точно коя от тях приема за нарушена. На следващо място се излагат аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на чл. 43, ал. 1 и чл. 40, ал. 1 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юрк. И., който моли да се постанови решение, с което да се потвърди атакуваното НП като правилно и законосъобразно. В придружително писмо, с което съдът е сезиран за жалбата изразява становище, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството ***** осъществявало дейност, свързана с търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход на търговски обект – бензиностанция, находящ се в 1

************, който бил стопанисван от същото дружество.

На 01.02.2025 г. в 20:00 часа В. В. Р. и С. Н. А. (инспектори по приходите в Национална агенция за приходите при Централно управление), извършили проверка на горепосочената бензиностанция, стопанисвана от санкционираното дружество. В хода на проверката било установено, че в обекта има въведена в експлоатация и функционираща Електронна система за фискална памет с фискално устройство – Epson TM – T810F KL с рег. № 4501430/25.10.2022 г. с изградена дистанционна връзка с НАП, с индивидуален номер на фискалното устройство № RL000117 и индивидуален номер на фискална памет № 73000117. В проверявания обект, от изведена контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ за дата 01.02.2025 г. и съдържащ се в нея пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет /ДФО Z/ с № 1612 от 01.02.2025 г. в 06.50.29 часа, от издадена КЛЕН за дата 02.02.2025 г. и съдържащ се в нея пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет /ДФО Z/ с № 1613 от 02.02.2025 г. в 06.51.20 часа и от издадена КЛЕН за дата 01.02.2025 г. и съдържащ се в нея фискален касов бон с № 1040197/01.02.2025 г. в 07.05.02 часа, с който е регистрирана продажба на течни горива, било установено, че дружеството-жалбоподател (в качеството си на задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, използващо електронна система за фискална памет) не е спазило изискванията на чл. 39, ал. 1 от посочената Наредба. Проверката завършила на 02.02.2025 г. в 08:02 часа. Констатациите от нея били обективирани в Протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0202314.

На 10.02.2025 г. инспектор по приходите В. Р. (в присъствието на свидетеля С. А.) съставил срещу дружеството-жалбоподател Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F809779 от 10.02.2025 г. за извършено нарушение по чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Актът бил връчен срещу подпис на упълномощено лице на 10.02.2025 г.

Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № *****, с което С. Д. – Началник Отдел "Оперативни дейности" – София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е наложил на *****, представлявано от А. Л. и П. С., на основание чл. 53, ал. 2, вр. чл. 83 от ЗАНН и чл. 185, ал.

2, вр. ал. 1 от ЗДДС „имуществена санкция“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева за извършено нарушение по чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Наказателното постановление е получено от упълномощено лице срещу подпис на дата 11.06.2025 г.

Гореизложената фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства– в това число показанията на свидетеля В. Р., АУАН № F809779 от 10.02.2025 г.; пълномощно в полза на А.

Я.; Протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0202314 ведно с приложени описи към него; свидетелство за регистрация на фискално устройство; декларации от лица, работещи по трудово/гражданско правоотношение – 4 бр.; експедиционни бележки – 2 бр.; справки за уникален контролен номер; дневни финансови отчети и служебни бонове, както и Заповед на Изпълнителния Директор на НАП с № 3ЦУ-384/27.02.2024 г.

По отношение депозираните в съдебна зала показания на свидетеля В. Р., съдът намира същите за ясни, информативни, безпротиворечиви и намиращи опора в процесния АУАН, с оглед на което настоящата инстанция ги кредитира като достоверни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е и ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните 2 органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации, обективирани в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

Видно от приложената по делото Заповед № 3ЦУ-384/27.02.2024 г. АУАН и НП са издадени от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия, като същевременно и двата документа са надлежно връчени на упълномощен представител на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права във всички фази на административнонаказателния процес. На следващо място съдът счита, че и двата процесуални документа са съставени в рамките на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.

По повод наведеното от жалбоподателя възражение касателно твърдяното процесуално нарушение на нормите на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН „Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В тази връзка, видно от процесния АУАН и по-конкретно от положените след съдържанието му подписи на свидетелите С. Н. А. /свидетел при установяване на нарушението/ и В. В. Р.

/в качеството му на актосъставител/, съдът възприема същия за редовно съставен и отговарящ в пълнота на изискванията, обективирани в цитираната по-горе разпоредба. По повод твърдяното неспазване нормата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН, настоящият съдебен състав не споделя така наведеното възражение поради явното присъствие на изискуемия брой подписи /на съставителя и единия свидетел, присъствал при установяване на нарушението/ след обстоятелствената част на процесния АУАН.

Настоящият съдебен състав обаче намира за основателен посочения в жалбата аргумент досежно липсата на достатъчна яснота и конкретика при словесното описание на претендираното за извършено нарушение. Видно от съдържанието на атакуваното НП, в същото не става ясно какво точно нарушение е осъществило санкционираното дружество, като в допълнение на изложеното се цитира механично текстът на вменената за нарушена разпоредба на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Видно от съдържанието на цитираната норма, същата инкорпорира две отделни хипотези на административно нарушение: „Всяко фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, както и ИАСУТД генерират автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН в 23:59:59 часа за всеки календарен ден (от 0:00 до 24:00 часа), през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в следните случаи:

1. когато не е генериран или отпечатан дневен финансов отчет за деня преди 23:59:59 часа; или

2. когато е генериран или отпечатан дневен финансов отчет за деня преди 23:59:59 часа и след генерирането му/отпечатването му в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.

С оглед неясно поднесеното словесно описание на твърдяното за извършено нарушение и механичното пренасяне текста на цитираната по-горе норма в обстоятелствената част на обжалваното НП, без да се уточни кой от двата състава на нормата наказващият орган счита за реализиран, препятства възможността на съда да разбере в какво точно се състои претендираното за извършено нарушение. Неясен остава въпросът дали административнонаказващият орган твърди, че не е генериран или отпечатан дневен финансов отчет за деня преди 23:59:59 часа или че е генериран или отпечатан такъв преди 23:59:59 часа, но след генерирането му/отпечатването му в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. С оглед посоченото, според настоящата съдебна инстанция, налице е неяснота относно въпроса кое от 3 разписаните в нормата на чл. 39, ал. 1 от Наредбата задължения не е изпълнено от страна на санкционираното дружество – по т.1 или т. 2 на чл. 39, ал. 1 от цитираната по-горе Наредба.

Поради това съдът приема, че е допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Това е така, защото описаното по словесен път в АУАН и НП нарушение не е формулирано достатъчно ясно, а така също и не е посочена конкретно нарушената разпоредба.

Изложените по-горе нарушения в процедурата по издаване на АУАН и НП представляват съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като фактическите рамки на повдигнатото административнонаказателно обвинение са останали неясни.

Последното винаги води до невъзможност санкционираното лице да организира правото си на защита, тъй като същото е поставено в невъзможност да разбера какво точно нарушение му се вменява да е извършило и срещу кои точно факти следва да организира защитата си.

Описаните нарушения на разпоредбите на чл. 42, ал. 1 ЗАНН и на чл. 57, ал. 1 ЗАНН опорочават процесните АУАН и НП, а констатирането на подобни пороци винаги е основание за отмяна на атакуваното НП и то на формално основание.

Водим от изложеното по-горе настоящият съдебен състав прие, че обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло на формално основание (поради съществени и неотстраними процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство), без да се пристъпва към решаване на спора по същество.