Определение № 258 от 07.05.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 258 гр. София, 07.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка Николова

Членове:

Светозар Люб. Г.

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Недялка Николова Въззивно частно наказателно дело № 20261800600197 по описа за 2026 година Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, образувано по частна жалба, подадена от защитника на подсъдимия К. Л. Д. - адв. М. М. от САК, срещу определение от 03.02.2026 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 628/2025 г. по описа на районен съд – И., проведено на 03.02.2026 г.

Определението се обжалва в частта, с която първоинстанционният съд е оставил без уважение искане на защитника, предявено в разпоредителното заседание, за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия и неотстраними в съдебната фаза на наказателното производство.

Конкретно се твърди, че вместо с обвинителен акт, прокурорът е следвало да инициира съдебно производство по реда на глава двадесет и осма от НПК – с внасяне на постановление по чл. 375 НПК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. Този довод се аргументира с наличието на основанията за приложението на чл. 78а НК спрямо подсъдимия по повдигнатото му с внесения обвинителен акт обвинение за причиняване на средна телесна повреда по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал.

1

1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 1 НК, извършено от него като непълнолетен.

Защитникът поддържа, че наказанието, предвидено за престъплението, за което е обвинен подсъдимия, редуцирано по правилата на чл. 63, ал. 1, т. 3 НК с оглед непълнолетната му възраст към момента на извършването му, е лишаване от свобода до три години, което наред с данните, че подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, както и че с деянието не са причинени имуществени вреди, предполага, че ако подсъдимият бъде признат за виновен по това обвинение, следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. При това положение защитникът настоява, че съдебното производство следва да се проведе по реда на диференцираната процедура по глава двадесет и осма от НПК и съответно да бъде инициирано от прокурора с внасяне на предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда чл. 375 НПК. Защитникът счита, че с внасянето от прокурора на обвинителен акт срещу подсъдимия по реда на чл. 247 НПК е допуснато съществено процесуално нарушение, което следва да се отстрани чрез връщане на делото в предходната му процесуална фаза, което първоинстанционният съд неправилно не е възприел и не е сторил.

С изложените доводи се иска отмяна на обжалваното определение, като се прекрати съдебното производство и делото се върне на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения на досъдебното производство с указание за внасяне на предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда чл. 375 НПК.

Настоящият въззивен състав, след като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, атакуваното определение на районен съд - И. и материалите по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл.

249, ал. 3 от НПК и от страна, процесуалноправно легитимирана да обжалва постановения съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна и съображенията за това са следните:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – по обвинителен акт, внесен от районна 2 прокуратура – С., ТО - И., с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия К. Л. Д. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК – затова че на 25.10.2024 г., като непълнолетен (навършил седемнадесет години), около 22,30 ч., в гр. К., по хулигански подбуди е причинил на Л. М. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на левия горен крайник.

С обжалваното определение, постановено в разпоредително заседание по чл. 248 НПК, проведено на 03.02.2026 г., първоинстанционният съд се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК и след като е приел, че делото е подсъдно на сезирания съд и не е констатирал основания за спиране или прекратяване на наказателното производство, и за прекратяване на съдебното производство, е насрочил делото за разглеждане по общия ред, като същевременно е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за внасяне на предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда чл. 375 НПК.

Последното е аргументирал с довода, че наказанието, предвидено за престъплението, за което е повдигнато обвинението, преди редукцията му по чл. 63 НК, е повече от три години лишаване от свобода, което прави неприложима разпоредбата на чл. 78а НК, респ. е недопустимо и разглеждането на делото по правилата глава двадесет и осма от НПК.

Посочените изводи на първоинстанционния съд са правилни и напълно споделени от въззивната инстанция, а доводите на защитника, развити в частната жалба, не намират правна подкрепа.

Приложението на чл. 78а НК е допустимо, когато предмет на воденото наказателно производство е престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо. Това е основна положителна обективна предпоставка за приложението на този институт, предвидена изрично в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1, б. „а“ НК. Тя е относима единствено към предмета на наказателното производство -престъплението, за което е повдигнато обвинението, и няма отношение към неговия извършител.

Предпоставките, относими към

3 привлеченото към наказателна отговорност лице или други елементи от състава на престъплението, са посочени от законодателя съответно в разпоредбите на чл. 78а, ал. 1, б. „б“ НК – деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, и чл. 78а, ал. 1, б. „в“ НК – причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени.

Характеристиките на престъплението, предмет на воденото наказателно производство, следва да бъдат отчитани съобразно очертаните елементи в съответната норма от особената част на НК, като преценката за приложението на института на чл. 78а НК трябва да бъде направена въз основа на предвиденото в санкционната част на нормата. Предвидената в разпоредбата на чл. 63 НК редукция на наказанието, обусловена от възрастта на извършителя, няма значение, защото не е характеристика на престъплението.

В случая е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от две до десет години, което значително надхвърля това, посочено в чл. 78а, ал. 1, б. „а“ НК, поради което изводът на първоинстанционния съд, че съдебното производство следва да протече по общите правила, а не по правилата на диференцираната процедура по глава двадесет и осма от НПК, е правилен и законосъобразен. С внасянето на обвинителен акт от прокурора за престъплението по чл. 131, ал.

1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК не е допуснато процесуално нарушение, което да нарушава процесуалните права на подсъдимия в досъдебната фаза на наказателното производство.

Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд за липсата на основания по смисъла на чл. 249, ал. 1, вр. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, са правилни и следва да бъдат потвърдени.

По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 3 НПК Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 03.02.2026 г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 628/2025 г. по описа на районен съд – И., с което е оставено без уважение искането на защитника за прекратяване на 4 съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5